Решение № 1741 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2018 г.

Решение № 1741 от 8.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2018 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община А., чрез пълномощника му адв. С. Н., против решение № 140 от 05.01.2018 г., постановено по адм. дело № 179/2017 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена негова заповед № 031 от 18.08.2017 г., за прекратяване на служебното правоотношение с И. Енчев, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител (ЗДСл). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел за ирелевантно приложението на Правилника за приложение на Националната класификация на професиите и длъжностите, съгласно който са приети измененията в длъжностната характеристика на служителя, оспорил заповедта за уволнение. Иска се отмяна на съдебното решение и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на административния орган да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - И. Енчев, чрез пълномощника си адв. Д. Генов, в писмен отговор, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Решаващият съд е събрал релевантните за спора доказателства и правилно е установил фактите по делото, като по фактическите му установявания не се спори. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е назначен на държавна служба със заповед № 060 от 01.02.2001 г., на длъжност "директор" на Дирекция "Специализирана администрация" в община А., като до този момент е работил по трудово правоотношение в общината, а назначаването е във връзка с § 3 от ПЗР на ЗДСл и § 2 и § 3 от ЗР на ПМС № 35 от 20.03.2000 г. за приемане на Единен класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА) и на Наредбата за прилагане на ЕКДА (НПЕКДА). Същият е заемал посочената длъжност през годините, като към момента на назначаване минималните изисквания за длъжността са били за образователна степен "бакалавър", минимален ранг - III младши и минимален професионален опит от 5 години. Не е спорен фактът, че жалбоподателят е отговарял на въведените изисквания за заемане на длъжността към момента на първоначалното назначаване. Безспорно е установено също така, че с решение № 28 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 44/2016 г. по описа на Администратвен съд - С., оставено в сила с решение № 10300 от 07.08.2017 г. постановено по адм. дело № 7792/2016 г. по описа на Върховния административен съд е отменена заповед № 011 от 18.02.2016 г. на кмета на община А., с която на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е било прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя за същата длъжност. Със заявление от 15.08.2017 г. същият е поискал да бъде възстановен на заеманата преди обявеното за незаконосъобразно уволнение длъжност - директор на Дирекция "Специализирана администрация", като е уведомил органа по назначаване, че ще се яви на работи на 17.08.2017 г. С оглед заявлението е издадена заповед № 101 от 16.08.2017 г. за възстановяване на Енчев на заеманата длъжност, връчена му на 17.08.2017 г., ведно с нова длъжностна характеристика. Видно от длъжностната характеристика е въведено изискване за придобита образователна степен "магистър" по специалностите: стопанско управление; мениджмънт; публична администрация. На същата дата е връчено и писмо, в което е посочено, че служителят следва да представи документи, установяващи изискуемото с променената длъжностна характеристика образование. Същият е представил доказателства за придобита образователна степен "магистър" по полевъдство и квалификация "инженер агроном". С оспорената заповед служебното правоотношение е прекратено, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, тъй като служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността "директор" на Дирекция "Специализирана администрация" по длъжностна характеристика - не притежава придобито образование по посочените специалности. При тези данни, решаващият съде е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган - органа по назначаване, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА, в изискуемата форма и при наличие на всички реквизити по чл. 108 от ЗДСл и при спазване на административнопроизводствените правила, но същата противоречи на материалноправните разпоредби. Съдът е посочил, че не са налице основанията, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение. Същата предвижда възможност за прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. В случая не са налице сочените предпоставки. На първо място държавният служител е отговарял на изискванията за заемане на длъжността при първоначалното назначение. Освен това, въведеното изменение в длъжностната характеристика не почива на нормативно изисквание. В тази връзка съдът е отхвърлил възражението, че промяната е съобразена с Правилника за приложение на Националната класификация на професиите и длъжностите, като е посочил, че същият е ирелевантен, тъй като с него се осигурява единен подход при класифициране на персонала, при провеждане на анализи и изследвания на професионалната и длъжностна структура на работната сила, осигурява се събирането на статистическа информация, но предназначението на нормативния акт не е да определя изисквания за заемане на определена длъжност. Съдът е посочил, че относима е нормата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСЛ, като не са ангажирани доказателства за нормативно изискване за изменение на минималните изисквания за степен на завършено образование и ранг или професионален опит или на специфичните изисквания, които да са предвидени в нормативен акт за заемане на съответната длъжност. Съдът е съобразил, че в случая минимално необходимите изисквания за заемане на процесната длъжност - такава по т. 130 от КДА са: образователна степен "магистър", придобит ранг - III младши и минимален професионален опит от 4 години, на които жалбоподателят безспорно отговаря. По посочените съображения заповедта е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е правилно. В практиката си ВАС многократно е посочвал, че нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба, както и въвежда ограничения за заемането на такава или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестно изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес. К. държавният служител е назначен на служба в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл, то съгласно чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването, ако нарушението съществува и към момента на прекратяването. Съдът правилно е приложил цитираните норми, като обосновано, с оглед доказателствата по делото е приел, че не са осъществени изискуемите в кумулация две предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по смисъла на цитираните норми. Това е така, тъй като към момента на възникване на служебното правоотношение с жалбоподателя, същият е отговарял на изискванията за заемане на длъжността "директор" на Дирекция "Специализирана администрация" в община А.. С отмяната на предходната заповед за прекратяване на правоотношението и сбъдване на условието за подаване на молба от служителя, в посочения от закона срок, за възстановяване на заеманата длъжност, се счита, че служебното правоотношение не е прекъсвано. При спазване на всички условия, визирани в чл. 7, ал. 1 от ЗДСл при назначаването, което също не е спорно, в това число и изискванията по т. 6, свързани със заемането на конкретната длъжност, то при коректно тълкуване и приложение на закона съдът е приел, липса на първата предпоставка по чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Правилно съдът е приел, че не е налице и втората предпоставка на нормата като е отхвърлил и възражението, че жалбоподателя не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността, поради което са налице основания за прекратяване на правоотношението. Настоящият състав споделя изводът, че промяната в изискванията в длъжностната характеристика не намират нормативна опора. В този смисъл е неоснователно възражението в касационната жалба, че следва да се приложи Правилника за приложение на Националната класификация на професиите и длъжностите. Първоинстанционният съд точно е определил характера на цитирания акт. Изводите му не се променят от посоченото в чл. 6, т. 2 от Правилника, на която норма се позовава касационния жалбоподател. Съгласно същата Националната класификация на професиите и длъжностите се прилага при изготвяне на разписания на длъжностите, при наемане на работа по трудово или служебно правоотношение. От анализа на нормата е видно, че на Националната класификация на професиите и длъжностите е придаден характер на методическо ръководство за разработване на разписания на длъжностите, но не и на акт, с който е възможно да бъдат разписани изисквания към същите. Изискванията са регламентирани в ЗДСл, КДА. Независимо от посоченото, каквито и да са последващите промени, включително такива, свързани с утвърждаването на различни изисквания за заемане на конкретната позиция в общинската администрация, то те са ирелевантни, тъй като не променят факта, че при назначаването си служителят е отговарял на всички, в това число и на специфичните изисквания за заемана на длъжността, което изключва прилагане на нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл, както правилно е приел и решаващият съд. По изложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон, при спазване на съдопроизводствените правила и се обосновава от доказателствата и следва да бъде оставено в сила. С оглед този изход на спора е основателна своевременно заявената претенция на ответника по касация за присъждане на направените от него разноски за касационното производство. Същите са доказани в размер на 200 лева, действително внесена сума за адвокатско възнаграждение за един адвокат, установена с представения договор за правна помощ и съдействие от 19.01.2018 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,