Решение № 248 от 10.1.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на отдел Пътна полиция при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) срещу Решение 498 от 28.01.2022 г. на Административен съд София-град, по административно дело 5865/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Решение 4332р-15689 от 23.03.2021 г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР, с което е отменено свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер]/29.12.2020 г., издадено на С. Йорданова от гр. София и преписка е върната за ново произнасяне. Касаторът счита обжалваното решение за недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл относно законосъобразността на административен акт, който не съществува, тъй като няма решение с 4332р-15689 от посочената от съда дата 23.03.2021 г. и с издател - началника на отдел Пътна полиция при СДВР. Допълнително касаторът излага и съображения по съществото на спора, ако се прецени че решението е допустимо, като счита че съдът не правилно е оценил събраните доказателства, поради което е направил неверни фактически и правни изводи. Счита за безспорно доказано, че заявителката С. Йорданова е пребивавала в Съединените американски щати (САЩ) в последните 12 месеца преди подаването на заявлението за издаване на СУМПС, като само в периода от 22.10.2020 г. до 22.12.2020 е пребивавала в Р. България, поради което не може да се приеме, че има обичайно пребиваване в страната по смисъла на §6, т. 46 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и е налице пречка за издаването на СУМПС, поради което правилно издаването на последното е отказано. Моли съда на първо място обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно ако същото се намери за допустимо да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Касоторът се представлява от юрисконсулт Ц. Виденов. Ответникът по касационната жалба - С. Йорданова се представлява от адв. Георгиев. Счита, че действително в обжалването съдебно решение е налице очевидна фактическа грешка относно оспорвания административен акт, но волята на съда е ясна, поради което не са налице основания за обезсилване на решението. По същество излага съображения за правилност на съдебния акт, счита че са били налице всички основания за издаване на СУМПС на С. Йорданов и неправилно е отменено издаването му. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 22.12.2020г. С. Йорданова подава до отдел Пътна полиция при СДВР заявление за подновяване на СУМПС ведно с необходимите приложения към него. На същата дата е извършена проверка в АИС БДС, от която е установено, че като настоящ адрес на лицето от 14.06.2006 г. е посочен такъв в САЩ. На 29.12.2020 г. СУМПС е издадено. На 30.12.2020 г. СУМПС е връчено лично на С. Йорданова. На същата дата започна и проверка за фактическо установяване на обичайното пребиваване на лицето чрез съдействието на началника на 06 РУ-СДВР. На 11.01.2021 г. в отдел Пътна полиция при СДВР е получена докладна записка от началника на 06 РУ-СДВР с резултатите и доказателства от проверката за обичайното пребиваване на С. Йорданова. Заключението е, че лицето живее и работи в САЩ, но синът й живее на адрес в гр. София, [жк], [адрес] и има непрекъсната връзка с нея. На 16.02.2021 г. до началник отдел Пътна полиция при СДВР е изпратена справка от Регистъра на осигурените лица в Р. България от Националния осигурителен институт, съгласно която няма данни за осигуряване на С. Йорданова за периода от м.01.2019 г. до момента на издаване на справката. На 22.03.2021 г. с Решение 4332р-15689, заместник директорът на СДВР отменя СУМПС от 29.12.2020 г. издадено на С. Йорданова; възобновява производството по издаване на СУМПС по заявление от С. Йорданова от 22.12.2020 г. и връща преписката на отдел Пътна полиция при СДВР за ново произнасяне по компетентност. Решението е връчено на адресата на 27.05.2021 г. чрез адвокат пълномощник. На 30.03.2021 г. с Решение 4332р-17358 (л. 34 от първоинстанционното дело), началникът на отдел Пътна полиция при СДВР отказва да бъде издадено СУМПС на С. Йорданова по заявлението й от 22.12.2020 г. Същото е връчено на адресата чрез адвокат-пълномощник на 27.05.2021 г. На 08.06.2021 г. С. Йорданова чрез адвокат подава два броя жалби до Административен съд София-град, първата срещу Решение 4332р-15689 от 22.03.2021 г. на зам-директора на СДВР за отмяна на СУМПС и възобновявана на производството по издаването му (л. 4-8 от първоинстанционното дело) и втората срещу Решение 4332р-17358 от 30.03.2021 г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР за отказ за издаване на СУМПС (л.9-13 от първоинстанционното дело). По двете жалби е образувано общо производство по административно дело 5865 по описа на Административен съд София-град (АССГ) за 2021 година. На 28.06.2021 г. с разпореждане, съдията-докладчик по адм. дело 5865/2021 г. на АССГ (л. 38 от първоинстанционното дело) разделя производството по двете жалби като за разглеждане по делото остава жалбата срещу Решение 4332р-17358/30.03.2021 г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР. Следователно предмет на производството по административно дело 5865/2021 г. е жалбата на С. Йорданова срещу Решение 4332р-17358/30.03.2021 г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР, с което е отказано издаването на СУМПС по нейно заявление от 22.12.2020 г. Настоящият съд констатира, че в мотивите на обжалваното решение първоинстанционният съд на едни места е посочил, че оспорваното Решение е с 4332р-15689 от 22.03.2021 г. на зам.директора на СДВР, а други места - в обстоятелстванета част и в диспозитива на съдебното решение, е идентифицирал оспорения акт като Решение 4332р-15689 от 23.03.2021 г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР. Следователно остава неясно каква е волята на съда да отмени - Решение е с 4332р-15689 от 22.03.2021 г. на зам.директора на СДВР или да отмени Решение 4332р-15689 от 23.03.2021 г. на Началника на отдел Пътна полиция при СДВР. Диспозитива на съдебното решение се отнася до Решение 4332р-15689 от 23.03.2021 г. на Началника на отдел Пътна полиция при СДВР. По аргумент от чл. 59, ал. 1 АПК идентификационни белези на всеки административен акт са наименованието на органа, който го издава, наименование на самия акт, дата на издаването му и адресат. По делото няма данни за индивидуален административен акт от 23.03.2021 г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР с 4332р-15689 и с адресат С. Йорданова. Налага се извод, че Решение от 23.03.2021 г. с издател началника на отдел Пътна полиция при СДВР и с 4332р-15689 не е приложено по делото и няма данни за жалба срещу него, поради което е основателен доводът на касатора, че съдът се е произнесъл по законосъобразността на административен акт, срещу който не е подадена жалба. Налице са основания за обезсилване на обжалваното съдебно решение като недопустимо. Едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, т.е. да липсва положителна или да е налице отрицателна процесуална предпоставка за разглеждане на делото (да е сезиран от надлежно лице с жалба в срок срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт). В случая съдът се е произнесъл по законосъобразността на административен акт, срещу който не е подадена жалба, поради което той не е имал правомощие да се произнася. Обжалваното съдебно решение е валидно - постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма е, подписано е, на лице е волята на съда да се произнеса по законосъобразността на акт относно отказа за издаване на СУМПС по заявление от С. Йорданова, но същият не е идентифициран правилно. Жалбата, предмет на административно дело 5865/2021 г. на АССГ, е ясно идентифицирана в разпореждането на съда от 28.06.2021 г. и се отнася до Решение 4332р-17358/30.03.2021 г. на началника на отдел Пътна полиция при СДВР. По тази жалба първоинстанционният съд не се е произнесъл и това налага делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да се произнесе и по искането за разноските, направени пред Върховния административен съд. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,