Решение № 10196 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2017 г.

Решение № 10196 от 1.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2678/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. П., от гр. П. против решение № 25/9.01.2017 г. по адм. дело № 1166/2016 г. на Административен съд - П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - П. чрез юрисконсулт Г. Т. изразява становище за неоснователност на същата. Ответникът - Д. В. П., чрез особения си представител адв. П. А. приема касационната жалба за основателна. Ответникът - З. Д. М. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 25/9.01.2017 г. по адм. дело № 1166/2016 г. Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на В. А. П., от гр. П. срещу отказ за издаване на задължителни предписания, обективиран в писмо изх. № ЗД - 94 ВВ от 18.04.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П.. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че административното производство е започнало по сигнал на жалбоподателя вх. № ЗД - 94 ВВ / 109 от 24.11.2015 г. С определение № 8944/18.07.2016 г. по адм. дело № 8053/2016 г. състав на Върховния административен съд е приел, че издаденият по сигнала акт има белезите на индивидуален административен акт, а не на решение по производство по раздел III от АПК и оспорването срещу него следва да бъде разгледано по същество. Фактите по делото сочат, че майката и бащата на детето Д. са във влошени отношения, което влияе негативно на същото в емоционален план. Налице е необходимост от консултиране на родителите, с цел съхраняване на интересите на детето и реализиране на потребностите му от общуване с всеки един от тях. Многобройните жалби и сигнали до различни институции от В. П. и З. М. сочат стремеж на загриженост и желание за емоционалното съхранение на детето. В повечето случаи обаче те имат обратен ефект поради наслоената нетърпимост в отношенията на родителите. Тези обстоятелства са точно преценени от органите по "Социално подпомагане". С постановеното решение съдът обосновано е приел, че писмо изх. № ЗД-94ВВ/109/18.04.2016 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П. съставлява законосъобразен отказ да се издаде предписание по чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД. Процедурата по издаване на задължителни предписания е уредена в чл. 9 и сл. от ППЗЗД и е спазена от административния орган. Писмото описва предприетите действия и извършените проучвания от социалните работници в отдел "Закрила на детето" по подадения сигнал и съдържа ясна концепция за справяне със съществуващия между родителите на детето Десислава междуличностен конфликт с цел защита интересите на същото. Съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗД, предпоставка за издаване на задължително предписание от директора на дирекция "Социално подпомагане" е отказ от сътрудничество от страна на лицето, полагащо грижи за детето във връзка с прилагане на предприетите мерки за закрила. Обосновано административният съд е приел, че от доказателствата по делото не се установява да е налице такъв отказ от сътрудничество от страна на майката на детето. За да направи този извод, съдът се е позовал на данните за срещи и разговори проведени с ответницата М.. Безспорно е установена липсата на основание за издаването на задължителни предписания. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение