Решение № 13014 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2010 г.

Решение № 13014 от 3.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2803/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Гани Добрев Ганев от гр. Варна, чрез процесуалния му пълномощник адв Б. Дунов, против решение № 1735 от 22.10.2009 г., постановено по адм. д. № 2281 по описа за 2008 г. на Административен съд-гр. Варна, с което е отхвърлена неговата жалба против Заповед № РД - 08 - 7706 - 178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна относно имоти № 398,4241 и 9955. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на постановеното решение на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска се отмяна на решението, алтернативно- отмяна на заповедта на областния управител в частта, с която се отнемат части от имота на жалбоподателя - № 398 за да се създаде новообразуван имот № 4241, и да се запазят очертанията на неговия имот В о. с. з. на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмено становище и в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски за защита пред ВАС. Заинтересованите страни не се явяват и не заявяват становище по жалбата . Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт и предлага то да бъде оставено в сила. Като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на Гани Добрев Ганев против Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна за земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ в частта за ПИ № 398,4241 и 9955. За да достигне до този извод административният съд съобразил, че в регистъра на имотите към ПНИ имот № 398 е записан на оспорващия с площ от 600 кв. м на основание протокол от 17.09.1993 г. за оценка на имот от 600 кв. м по удостоверение № 112 от 10.08.80 г. на ОНС - Варна, съгласно което на Гани Д. Ганев е предоставено право на ползване на хавра от 0.8 дка, находяща се в землището на гр. Варна, местност "Дилбер чешма". Съобразил, че имот № 4241 по ПНИ е записан в регистъра към плана на името на наследниците на Константин Ат. Каркаленджев с площ от 511 кв. м, без посочване на документ за собственост, както и че с решение № 471 на поземлена комисия-Варна на Константин Ат. Каркаленджев е въстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 13.920 дка, находяща се в терен по § 4 на ЗСПЗЗ, "Виница", местност "Дилбер чешма" . Посочил, че същия регистър имот № 9955 е записан с площ от 57 кв. м, и негов собственик - Община Варна Със съдебно-технически експертизи-основна и допълнителна установил, че в кадастралния план от 1987 г. с попълване през 1999 г., имот № 398 е с площ от 868 кв. м е записан на жалбоподателя Ганев, че съществува пълна идентичност между имота, възстановен на Константин Ат. Каркаленджев, описан в решението на ПК и отнетата част от имот № 398, както и че отнетата от този имот част с площ от 268 кв. м се придава за образуване на имот по ПНИ № 4241 на възстановения собственик Константин Ат. Каркаленджев. Установил, че достъпа до имот № 398 се осъществява посредством предвиден път с дължина 16.43 м и широчина от 3,50 м, като отстоянието на сградата до проектираната южна граница на новообразувания имот 4241 е 3,50 м, което отговаря на изискването за граница до съществуваща постройка. Посочил, че новата постройка попада в имота на жалбоподателя, че в частта, която се отнема с ПНИ от имот № 398, има кладенец, както и че през новопроектирания имот 4241 преминава водопроводно отклонение и ел. отклонение, минаващо покрай оградата на новопроектирания път. При тези данни приел, че с ПНИ на оспорващия е бил отреден имот съобразно неговото право на собственост. Оттук извел решаващия си извод, че оспорения административен акт е издаден при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 5, 6 и 7 от ППЗСПЗЗ, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед . При постановяване на решението съдът е преценил представените по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон. Обоснован е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Съгласно нормата на § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Следващата алинея урежда отношенията, свързани с хипотезата, в която разликата над 600 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Изрично е уточнено, че само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон. С оглед установеното в заключението на приетите и неоспорени от страните СТЕ и от приложената към основното заключение комбинирана скица /л. 259 от делото/, обоснован и правилен е извода на съда, основан на представения на л. 5 от делото Протокол от 17.09.1993 г. за оценка на имот от 600 кв. м по удостоверение № 112 от 10.08.80 г. на ОНС - Варна, легитимиращ оспорващия като собственик на 600 кв. м съобразно нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и че законосъобразно по ПНИ от разликата над 600 кв. м е образуван нов поземлен имот. От друга страна съдът е извел законосъобразен извод, че настоящият случай не попада в хипотезата на § 4з, ал. 2, пр. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е. от разликата да не може да се образува имот, поради което не може да се приложи и изключението от § 4з ПЗР ЗСПЗЗ - ползвателят да придобие имот по - голям от 600 кв. м като заплати разликата на собствениците по пазарни цени. По останалите възражения в жалбата: ВАС намира за неоснователен довода в касационната жалба за нарушения на чл. 28, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, предвид установеното с вещото лице, че изискването на закона за правилно устройство на територията е спазено - в настоящия случай достъпа до имота на жалбоподателя е предвидено да се осъществява посредством път с широчина от 3,5 метра и дължина 16.43 м. Доводът, изведен от твърдението, че вещото лице не установило пълна идентичност между възстановения на наследниците на Константин Ат. Каркаленджев имот с този, който е отнет от реституирания собственик, е ирелевантен за спора, предвид безспорно установения по делото факт, че неговите наследниците се легитимират за собственици с решение № 471 на поземлена комисия. Релевантните за настоящия спор факти са установената пълна идентичност между имота, възстановен на Константин Ат. Каркаленджев по решението на ПК, и отнетата част от имот № 398 по местност, граници, площ, както и че отнетата от този имот част с площ от 268 кв. м се придава за образуване на имот по ПНИ № 4241 на възстановения собственик. Неотносим към спора е и довода за "многократно снижена стойност" на имота. По отношение на последния наведен в жалбата довод, че в отнетата част от имота на Ганев има кладенец, че покрай западната му граница минава кабел за ел. захранване и водопроводно отклонение от уличен водопровод за захранване на сградата с течаща вода, съдът е изложил обоснован извод, че те нямат характер на съоръжения по смисъла на § 1в ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващо възстановяване на собствеността. Твърдяното несъответствие с материалноправната норма на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ не е налице- именно тази норма съдът е съобразил, предвид законовото ограничение на площта за имотите на ползвателите до размер от 600 кв. м. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора претенцията за разноски, направена от ответната страна - Областния управител на област Варна в писменото становище на юрисконсулт В. Цонев за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВАС е основателна. Оспорващият следва да бъде осъден да заплати на Областна администрация - Варна на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, разноски в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбa № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,