Решение № 10862 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2012 г.

Решение № 10862 от 17.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Четири сезона-Брезник" ЕООД, подадена от адв. Красимир Сотиров, против решение № 4388/27.07.2012 г., постановено по адм. дело № 4186/2012 г. на Административния съд София-град, I отделение, 4 състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 2001009317/10.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9672,51 лв. за отделните данъчни периоди от 1.07.2010 г. - до 30.09.2010 г., потвърден с решение № 795 от 16.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същото решение дружеството-жалбоподател е осъдено да заплати на ответната дирекция разноски в размер на 636,90 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА, както и присъждане на разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП" /със старо наименование Д "ОУИ"/ - гр. София, чрез юрк. Петрова, оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена жалбата на дружеството като неоснователна и да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: Предмет на спора пред АС - София град е бил РА № 2001009317/10.02.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9672,51 лв. за отделните данъчни периоди от 1.07.2010 г. - до 30.09.2010 г., потвърден с решение № 795 от 16.05.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП. Приходният орган е отказал право на данъчен кредит на "Четири сезона-Брезник" ЕООД по фактури, издадени от "МАЛ МУК" ООД, "СНАБСТРОЙ" ООД, "ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД, "БУЛГАРИНВЕСТ 90" ЕООД, ЕТ "АСЕН ПЕТРОВ", "АСП 2007 БРЕЗНИК" И ЕТ "КОНСТАНТИН МЕТОДИЕВ" на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 07, 08, 09.2010 г. Приел е, че процесните доставки свързани с ремонта на сграда "Дом за стари хора" - Брезник ще бъдат свързани с осъществяването на освободени доставки по см. на чл. 40, т. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице ще осъществява дейност в обществена полза /предоставяне на социални услуги/. Съдът е анализирал приложимите в случая правни норми, а именно разпоредбите на чл. 40, 69 и 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС, както и възраженията на дружеството за приложимост на нормите на чл. 78 и 79 ЗДДС касаещи коригиране на ползвания данъчен кредит. Обсъдил е приложения по делото приватизационен договор от 4.02.2009 г., сключен между ревизирания субект и Община Брезник по силата на който "Четири сезона Брезник" купува сграда на общежитие на СПТУ по селско стопанство-незавършено строителство, като се задължава да използва недвижимия имот за създаване на дом за стари хора, чието предназначение ще остане в продължение на 5 години, считано от датата на въвеждането му в експлоатация, която е договорена през м. 08.2010 г. По силата на този договор купувачът се е задължил, да не прехвърля собствеността му в продължение на 5 години. Във връзка с възраженията на дружеството, съдът е обсъдил и представените в хода на оспорване на РА писмени доказателства - удостоверение № 153-01 от 11.09.2009 г., издадено то АСП по отношение на дружеството "Брезник - Четири сезона" ЕООД /свързано лице с ревизираното лице/, както и договор за преотстъпване от 1.09.2009 г., сключен между "Четири сезона Брезник" ЕООД и "Брезник - Четири сезона" ЕООД, с който второто дружество се задължава да стопанисва и да полага грижи при използването и управлението на обекта "Дом за стари хора" - гр. Брезник. Тъй като в договора липсва уговорка за заплащане на възнаграждение, съдът е приел, че същият не може да бъде определен като договор за наем, а е безвъзмездна доставка. Според съда в случая не се касае и за учредяване на вещно право на ползване, предвид неспазването на предвидената в чл. 18 ЗЗД форма. Съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че домът за стари хора ще бъде предоставен под наем, тъй като същото не кореспондира с представените по делото доказателства. В заключение е обосновал изводи, аналогични с тези на органите по приходите, а именно, че за ревизирания субект не е възникнало право на данъчен кредит по процесните доставки, тъй като те не се използват за икономическата дейност на лицето, представляваща облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС. Съдът е изложил допълнително съображения, в това число е цитирал и практика на Съда на Европейския съюз в подкрепа на развитата теза. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Не се спори между страните, че закупените за процесните данъчни периоди м. 07, 08, 09.2010 г., материали по фактурите са вложени в ремонта на сграда, която касаторът е придобил от Община Брезник и която по силата на сключения договор с общината се е задължил да ползва за създаване на "Дом за стари хора". Ремонтираната сграда попада в определението за специализирана институция по смисъл на § 1, т. 5 от ДР на Закона за социалното подпомагане, в която ще се осъществяват социални услуги, по смисъла на т. 6 от същия параграф. Извършването на социални услуги е освободена доставка по силата на чл. 40, т. 1 от ЗДДС., а съобразно нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗДДС правото на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта. По делото липсват данни, от които да се формира извод, че тази сграда няма да се използва единствено за социални дейности, т. е. за освободени доставки. До обратен извод не води и представения по делото договор за преотстъпване от 1.09.2009 г., сключен между "Четири сезона Брезник" ЕООД и "Брезник - Четири сезона" ЕООД, с който второто дружество се задължава да стопанисва и да полага грижи при използването и управлението на обекта "Дом за стари хора" - гр. Брезник, в който липсва уговорка за заплащане на възнаграждение, т. е. налице е безвъзмездна доставка по смисъла на § 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС. По тези съображения, изводът на административния съд за законосъобразност на РА се явява правилен. Предвид неоснователността на касационните оплаквания обжалваното решение като валидно, допустимо и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски по делото. Настоящият състав намира, че на ответника също не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административният съд вече е сторил това, а нормата на чл. 161, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,