Решение № 9448 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2018 г.

Решение № 9448 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2842/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по подадено от Х. Д. Д. искане за отмяна на решение № 2299 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 1032/2014 г. на Административен съд - Б., оставено в сила с решение № 3846 от 04.04.2016 г. по адм. дело № 3249/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК. В искането се излагат доводи за наличие на ново писмено доказателство от значение за спора, а именно - влязла в сила присъда № 90/18.04.2017 г. по в. н. о. х. д. № 681/2016 г. на Окръжен съд гр. Б., с която се установява различно фактическо положение, сравнение с установеното с влязлото в сила решение на Административен съд - Б. и би довело до различен правен резултат по административния спор. Поради това искателят намира, че следва да се уважи искането му за отмяна и се върне делото за ново разглеждане от административния съд.

Ответникът по искането за отмяна - директорът на Областна дирекция на МВР - Б., чрез процесуалния си представител, поддържа, че същото е неоснователно и следва да се отхвърли, по подробно развити съображения в писмени бележки.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира, че искането за отмяна е подадено в сроковете по чл. 240, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

С решение № 2299 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 1032/2014 г., Административен съд - Б. е отхвърлил жалбата на Х. Д. Д. - младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР - Б. против заповед № з-2075/07.05.2014 г. на директора на ОД на МВР - Б., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗМВР (отм.), чл. 228, т. 3 и чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР (ЗМВР отм.) му е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.

Съдът е установил от фактическа страна, че служителят Х. Д. е санкциониран дисциплинарно за това, че на 30.12.2013 г. за времето от 07,00 - 19,00 часа е извършил две групи нарушения, описани в обжалваната заповед:

1. Димов, в качеството си на длъжностно лице в състава на автопатрул от сектор "Пътна полиция" не е изпълнил служебните си задължения, като при установени нарушения от водачи на МПС по Кодекса за застраховането и Закона за движението по пътищата, не им е съставил актове за установените административни нарушения.

1. Служителят не е информирал началниците си и не се противопоставил на корупционна проява на старшия на автопатрула Б. Й., който е искал и получил парични суми от водачи на МПС - от Т. Д. Ч. - 30 лева, от Х. Н. С. - 100 лева, от Н. И. Д. - 100 лева и от П. Д. Б. - 20 лева, управлявали без сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" - нарушение на т. 33г и т. 34 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР.

По отношение на първата група нарушения, административният съд е приел, че първото нарушение, описано в обжалваната заповед, е формулирано твърде общо и от него не може да се установи, за кои именно административни нарушения по Кодекса за застраховането и Закона за движението по пътищата и на кои лица, Димов не е изпълнил вменените му служебни задължения да състави акт за установяване на административни нарушения.

За втората група нарушения, описани в заповедта, съдът е приел, че фактическите обстоятелства и волята на наказващия орган са установени по несъмнен начин.

Намерил е за безспорно установено, че на 30.12.2013 г. Б. Й. е бил старши на наряд - автопатрул, определен да извършва контрол на пътното движение в град Б. През цялото време на дежурството служителят Х. Д., с 19 години стаж в МВР, е бил в близост до Йотов и е възприемал непосредствено действията, извършвани от последния. В негово присъствие са извършени множество проверки на водачи за наличие на сключена застраховка "Гражданска отговорност", като на част от водачите са съставени АУАН. По отношение на Т. Д. Ч., Х. Н. С., Н. И. Д. и П. Д. Б. обаче, при идентична фактическа обстановка на нарушенията, Димов е присъствал непосредствено на разговори, в които водачите се уведомяват за тежестта на наказанията, които вероятно ще им бъдат наложени, питат се за "почерпка", след което се освобождават, за да сключат изискващата се застраховка и да я представят за повторна проверка заедно с парична сума предварително написана им на лист, поставена в съответната застрахователна полица или друг документ. Съдът, в резултат на анализ на писмените и гласни доказателства по делото, е достигнал до извод, че полицаите Димов и Йотов са действали съгласувано помежду си, а Димов не само, че е съзнавал естеството на корупционно поведение на Йотов, но активно му е съдействал. Посочил е, че съгласно т. 33г от Етичния кодекс, държавният служител не участва в корупционни прояви, а според т. 34 от същия - държавният служител се противопоставя и е длъжен да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание. Приел е, че в случая нарушението на цитираните етични правила е безспорно установено, същото е въздигнато като дисциплинарно нарушение, за което дисциплинарно наказващият орган законосъобразно е наложил дисциплинарно наказание "уволнение".

С решение № 3846 от 04.04.2016 г. по адм. дело № 3249/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, е оставено в сила решение № 2299 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 1032/2014 г. на Административен съд - Б.. К. съд е посочил, че съдът е установил вярно релевантните факти по делото и е достигнал до обосновани правни изводи. Споделил е изцяло фактическите и правни съображения на съда и след като е обсъдил касационните доводи на жалбоподателя ги е отхвърлил като неоснователни. В резултат на извършената касационна проверка е приел, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му.

В искането се отмяна Х. Д. излага доводи, че с присъда № 90/18.04.2017 г. по в. н. о. х. д. № 681/2016 г. на Окръжен съд гр. Б., влязла в сила на 28.11.2017 г., е признат за невиновен по всички повдигнати обвинения. Поддържа, че административният съд е интерпретирал невярно свидетелските показания, в разрез с обективната действителност, което е видно от фактическите установявания в мотивите на наказателния съд към оправдателната присъда. Счита, че присъдата е ново обстоятелство по см. на чл. 239, т. 1 АПК, съставляващо основание за отмяна на съдебните решения по административния спор.

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, влязлото в сила съдебно решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В съдебната практика константно се приема, че основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Отменително основание са новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това, новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска.

Съгласно чл. 300 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за съда, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. От правилото на чл. 300 ГПК следва изводът, че влязлата в сила присъда е възможно да представлява ново обстоятелство или ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, ако е налице тъждество между деянието, предмет на присъдата и това на административния акт, който е бил предмет на разглеждане в съдебното производство при редовното му оспорване. В процесния случай обаче, не е налице тъждественост между фактическите състави на дисциплинарните нарушения, на основание на които на служителя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и предмета на деянието по наказателното дело. С постановяване на влязлата в сила присъда № 90/18.04.2017 г. по в. н. о. х. д. № 681/2016 г. на Окръжен съд гр. Б. не се установява различно фактическо и правно положение относно дисциплинарната отговорност на искателя, ангажирана за нарушение на етичните правила, за които се следва дисциплинарно наказание уволнение, поради следното:

С присъда № 90/18.04.2017 г. по в. н. о. х. д. № 681/2016 г. на Окръжен съд гр. Б., Х. Д. е признат за невиновен в това, че на 30.12.2013 г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган, като служител в МВР и младши автоконтрольор I степен в група "Автоматизирани системи за контрол на правилата за движение" към група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" към сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Б., в условията на продължавано престъпление, в съучастие с подсъдимия Б. Й., като съизвършител е поискал от свидетелите П. Д. Б. и Д. Д. П. дар - посочените суми, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, свързани с изпълнение на Заповед № Iз-1745 от 28.08.2012 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № ЗК-81 от 20.05.2013 г. на Началник сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Б., а именно - да не състави на тези свидетели актове за установяване на административно нарушение за нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 вр. чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 172, т. 2 б. В от Закона за движението по пътищата при управление на лек автомобил без сключена към 30.12.2013 г. застрахователна полица за "Гражданска отговорност на автомобилистите", поради което и на основание чл. 304 от НПК съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр чл. 26, ал. 1 от НК.

С присъдата съдът е признал за невиновни Б. Й. и Х. Д. и по обвинението за това, че през периода 31 декември 2013 г. до 01 януари 2014 г. в град Б., при условията на реална съвкупност, в качеството си на длъжностни лица - полицейски органи: служители в Министерството на вътрешните работи, в съучастие помежду си като съизвършители преправили съдържанието на официален документ - ежедневна форма на отчет № 0000000441, приложение № 11 към чл. 75, ал. 2 от Инструкция № I3-1665/22.08.2013 г. за организация и реда за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение изд. от Министерството на вътрешните работи /ДВ бр. 79/10.09.2013 г./ поради което и на основание чл. 304 НПК ги оправдал по предявеното им обвинение за извършено престъпление по чл. 310, ал. 1 вр чл. 308, ал. 1 пр. второ вр чл. 20, ал. 2 НК.

Видно от съдържанието на присъдата е, че оправдателната част по отношение на искателя Х. Д. е по обвинение за две престъпни деяния, които по своя фактически състав се различават от фактическите обстоятелства, субсумирани в нарушения на етичните правила в обжалваната заповед, за които му е наложено дисциплинарно наказание уволнение. Релевантна към преценката за основателност на искането за отмяна е оправдателната присъда по обвинението за извършено престъпление по чл. 302, т. 1 вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр чл. 26, ал. 1 от НК. Съдът е признал подсъдимия за невинен по предявеното му обвинение за подкуп, извършен в качеството му на лице, което заема отговорно служебно положение, като съизвършител с Б. Й., а дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е за това, че е нарушил етичните правила, които забраняват участието в корупционни прояви, под всякаква форма, не само като съизвършител по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК и вменяват в задължение на служителя да се противопоставя и да информира своите началници или съответните органи за всеки акт на корупция, достигнал до неговото знание. Нарушението на тези правила е безспорно установено в административното производство, като тези факти не са опровергани с влязлата в сила присъда, на която се позовава жалбоподателят. Видно от същата е, че съдът е признал за виновен Б. Й. в това, че на 30.12.2013 г. в гр. Б., в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган, в условията на продължавано престъпление, поискал от свидетелите Х. Н. С., Т. Д. Ч., Н. И. Д., П. Д. Б. и Д. Д. П. дар - парични суми, които не му се следват и приел от свидетелите суми в посочени в присъдата размери, които не му се следват, за да не извърши действия по служба, а именно - да не състави на тези свидетели актове за установяване на административно нарушение за нарушение по чл. 259, ал. 1, т. 1 вр. чл. 249, т. 1 от Кодекса за застраховането и по чл. 172, т. 2 б. В от Закона за движението по пътищата при управление на лек автомобил без сключена към 30.12.2013 г. застрахователна полица за "Гражданска отговорност на автомобилистите", поради което и на основание чл. 302, т. 1, вр. чл. 301, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК му е наложил предвидените в закона наказания. С мотивите към присъдата досежно поведението на служителят Димов не се опровергават фактическите обстоятелства, релевантни за квалифициране на действията му като нарушение на етичните правила. При това положение, влязлата в сила присъда не съдържа различни фактически установявания, които да й придават характеристиката на новосъздадено писмено доказателство за обстоятелства, които Димов е твърдял в хода на съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта на министъра на вътрешните работи, но не е успял да докаже не поради неполагане на дължимата за водене на делото грижа.

Предвид изложеното, искането на Х. Д. за отмяна на решение № 2299 от 30.12.2014 г. по адм. дело № 1032/2014 г. на Административен съд - Б., оставено в сила с решение № 3846 от 04.04.2016 г. по адм. дело № 3249/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение, на основание чл. 239, т. 1 АПК, е неоснователно и следва да се отхвърли.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,