Решение № 6706 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2014 г.

Решение № 6706 от 8.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12581/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", София (ДФЗ), против Решение № 27/18.07.2014 г., постановено по а. д. № 150/2014 г. по описа на Административен съд Русе (АСРс), неправилно посочено в касационната жалба като такова от 08.07.2014 г. Касационната жалба е подадена в срок и от страна по делото, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение АСРс е отменил Заповед № 229/17.02.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ с която, на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Емилия Димитрова Христова от гр. Русе. Приел е, че оспорената от последната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и е немотивирана. Недоволен от решението, изпълнителният директор на ДФЗ го обжалва. Навежда доводи за неправилността му, като постановено при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли решението да бъде отменено и се постанови друго, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Христова против Заповед № 229/17.02.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Претендира присъждането на направените разноски по делото. Ответната страна - Емилия Димитрова Христова, чрез представен писмен "Отговор на касационната жалба", изготвен от процесуалния й представител и становище на същия от съдебното заседание по делото, счита същата за неоснователна. Моли оставянето в сила на решението на АСРс. Претендира присъждането на направените от нея разноски пред касационната съдебна инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение (ВАС) приема за установено от фактическа страна следното: За постановяването на посочения резултат АСРс е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, но при постановяването й са допуснати нарушения на материалния закон, поради което е неправилна. Законосъобразно АСРс е съобразил, че предвид правното основание за издаване на заповедта, от съществено значение за правилното решаване на делото е преценката за законосъобразността на обуславящия я акт - годишната оценка за изпълнение на длъжността от страна на Христова, която се явява и фактическото основание за издаване на заповедта. Решението е правилно и обосновано, в съответствие с материалния закон. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът на АСРс, че оценяването на изпълнението на длъжността началник Отдел "Прилагане на схеми и мерки за подпомагане - РА" в Областна дирекция "Земеделие", Русе (ОДЗРс) на ДФЗ, с ранг III младши, изпълнявана от Христова през оценявания период, е извършено в нарушение на изискванията на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата). Установено е, че атестирането е за периода 1.12.2013 г. - 31.12.2013 г. На 28.01.2013 г. е изготвен индивидуален работен план (ИРП), подписан от оценяващия и оценяваната. На 23.07.2013 г. е проведена междинна среща, на която е констатирано, че оценяваната е изпълнила всички цели от ИРП, като част от тях са изпълнени над изискванията/критериите, определени в него и да голяма степен са допринесли за подобряване на резултатите от дейността на административното звено. Надвишаващи изискванията тя е показала по следните компетенции за заеманата длъжност: управленска компетентност - планиране, организиране, координиране и контрол на дейността на звеното; работа в екип - управление и участие в екипи, които работят в сътрудничество за постигане на общите цели; комуникативна компетентност - ефективен обмен на информация и ясно изразяване в писмена и устна форма и ориентация към резултатите - постигане на високи резултати в съответствие с поставените цели и изисквания. Останалите компетентности отговарят на изискванията, заложени в длъжностната характеристика. Назначеният на 18.12.2013 г. временно изпълняващ длъжността "директор" на ОДЗРс, е изготвил годишна оценка на изпълнението на Христова "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", връчена й на 23.01.2014 г. По повод постъпила от нея възражение, контролиращият ръководител е променил оценката на "неприемливо изпълнение", без да изложи каквито и да са мотиви в тази връзка. Крайната оценка е връчена на оценявания служител на 19.02.2014 г. Междувременно е издадена обжалваната Заповед № 229/17.02.2014 г., връчена на Христова на 20.02.2014 г. Обосновани са изводите на АСРс, че крайната оценка на Христова, определена от контролиращия изпълнението й ръководител, не отговаря на изискванията на чл. 24, ал. 2 от Наредбата във вр. с чл. 21, ал. 1 и чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 1 АПК, тъй като не е мотивирана. Последното в още по-голяма степен съществува като изискване, предвид невъзприемането от негова страна на годишната оценка, дадена от оценяващия ръководител и определянето на нова, която е по-ниска и влече след себе си уволнението на служителя. В случая, крайната оценка на изпълнението му не е изготвена въз основа на "обективно установими факти и обстоятелства", каквото е изискването на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА и тя не е мотивирана въобще. Посоченото изискване се отнася не само до годишната оценка, изготвена от оценяващия ръководител, но и до тази на контролиращия такъв, ако той изменя оценката на оценяващия. Неоснователни са и изложените в жалбата касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Доводът за необоснованост е деклариран, но не е конкретизиран и обоснован. В касационната жалба не е посочено кой фактически извод на съда на кое конкретно доказателство по делото противоречи. По посочената причина, ВАС не е в състояние да провери и отговори на довода. Необоснован и неоснователен е и доводът, че АСРс е допуснал нарушение на материалния закон при постановяване на съдебното решение. Твърдението, че поставената на Христова годишна оценка от страна на контролиращия ръководител е мотивирана (л. 4, абз. последен на касационната жалба), е необосновано и невярно. Преразказът на норми от Наредбата, неотносими за случая е напълно излишно и ирелевантно. Банална истина е и твърдението, че правилността на оценяването е въпрос на оперативна самостоятелност на оценяващия и контролиращ органи. Съдът обаче е овластен и задължен, при проверка законосъобразността на акта, да оцени всички нормативни изисквания за издаването му, вкл. излагането на фактически и правни основания за това. Както се посочи, поставената годишна оценка на Христова е декларативна, без изложени мотиви към нея. Ако такива, макар и оспорени от служителя, могат да се приемат относно годишната й оценка, поставена от директора на ОДЗРс, в случая, тъй като оценката се изменя от контролиращия ръководител, той от своя страна също е задължен по закон да мотивира тази нова, изменена оценка, която фактически изцяло дерогира първоначалната такава. Действително, в Наредбата липсва изричен текст, задължаващ контролиращия ръководител да изложи мотиви. Това обаче следва естествено от характера на акта, постановен след вече изготвена оценка и постъпили възражения от служителя. Като завършващ производството по оценяване, този акт е индивидуален административен такъв по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, той следва задължително да бъде мотивиран, като в него се посочат "фактическите и правни основания за издаването му". Т. е. тезата на касатора по въпроса, се възприема изцяло от първоинстанционният съд, а и от настоящият състав на ВАС. В случая обаче недопустимо се смесват и не се прави от касатора разграничение между оценката на изпълнението по същество, което е в правомощията на оценяващия и контролиращ ръководители и от друга страна - преценката по спазване на процедурата от страна на последните и формата на акта с който са се произнесли те (вкл. мотивирането му), което е в правомощията на съда. С нито един от своите изводи АСРс не е коментирал критично и не е отричал или оборвал по същество дадените оценки, особено като се има предвид, че окончателната такава фактически е без каквито и да са мотиви, годни за коментар. Съдът правилно се е ограничил до констатации за допуснати нарушения на разписаните в Наредбата и АПК действия във връзка с изготвянето и приемането й. Неизлагането на мотиви в поставената годишна оценка относно степента на постигане на целите от ИРП и показаните компетентности от Христова, съставляват съществено нарушение на административно производствените правила и нарушение на материалния закон, обосноваващи незаконосъобразност на оспорената заповед. Ето защо като е направил извод, че обжалвания административен акт е постановен в нарушение на закона, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изводите на ВАС и искането, предявено от процесуалния представител на ответника, следва да се осъди ОДЗРс да заплати на Христова направените от нея разноски по делото в размер на 470 лв., представляващи изплатеното адвокатско възнаграждение по Договор от 02.06.2015 г. (л. 20) за изготвяне на отговора по касационната жалба и защита интересите на Христова пред ВАС. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 АПК ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,