Решение № 501 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1507/2012 г.

Решение № 501 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1507/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдените М. М. И. и О. Ю. А., двамата понастоящем в затвора Бургас, за възобновяване на нохд № 124/2012 г., на Районен съд гр. Нова Загора. Твърди се, че наложеното им наказание се явява явно несправедливо, като исканията са за намаляването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че исканията са неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 180/18.04.2012 г., постановена по нохд № 124/2012 г., на Районен съд гр. Нова Загора, подсъдимите М. М. И. и О. Ю. А., са били признати за виновни в извършено на 25.11.2011 г., в гр. Нова Загора, при условията на опасен рецидив и в съучастие като съизвършители с подс. С. С. Щ., престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" и при условията на чл. 54 НК осъдени съответно на четири години и три години лишаване от свобода, който размер на основание чл. 58а, ал. 1 НК, е бил намален с по 1/3. Постановил е "строг" първоначален режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от "закрит" тип за двамата, зачел е предварителното им задържане и е присъдил частта от направените разноски, които всеки един следва да заплати. С въззивно решение № 75/21.06.2012 г., постановено по внохд № 263/2012 г., Сливенският окръжен съд, наказателна колегия е потвърдил изцяло присъдата на Новозагорския районен съд. По довода в двете искания за явна несправедливост на наложеното наказание: Твърдението на двамата осъдени в този смисъл се явява неоснователно. При определяне на вида и размера на наказанията им и начина на изтърпяването, са били отчетени в пълна степен всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца и точно са приложени разпоредбите на чл. 54 и чл. 58а, ал. 1 НК, за смекчената отговорност. Поради това наказанията са определени законосъобразно. Лишен от всякакво основание е този направен довод, по който и в двете искания не са направени конкретни възражения. Двамата извършители са многократно осъждани, видно от свидетелствата им за съдимост, което говори за завишената им степен на обществена опасност, за трайно изградените престъпни навици и за необходимостта от по-продължително и засилено въздействие върху тях. Именно за това, определеното по размер наказание на всеки един двамата осъдени се явява напълно справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на конкретното деяние и личността на дейците, което и в най-пълна степен ще постигне целите си, посочени в чл. 36 НК и според настоящата инстанция. Ето защо и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение