Решение № 5 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2022 г.

Решение № 5 от 3.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6335/2022 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Н. срещу Решение № 2084/29.03.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 12495/2021 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. Н. срещу Заповед № 8121К-7039/19.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение и Г. Н. е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението с доводи, че то е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че съдът неправилно е приел, че при издаването на Заповед № 8121К-7039/19.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че заповедта е правилна и законосъобразна. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови друго, с което Заповед № 8121К-7039/19.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи да се отмени. Съображения за уважаване на касационната жалба, чрез процесуалния си представител, излага и в съдебно заседание. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Петрунова. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Ответникът по касация се представлява от служител с юридическо образование П.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е Заповед № 8121К-7039/19.06.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и пр. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 1 и т. 13, чл. 226, ал. 1, т. 8 и чл. 204, т. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение в Министерство на вътрешните работи (МВР) на инспектор Г. Н. – [заличен текст], считано от датата на връчване на заповедта. Производството по адм. дело № 12495/2021 г. по описа на АССГ е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение № 12618/9.12.2021 г. на ВАС постановено по адм. дело № 7921/2021 г. е отменено Решение № 3979/17.06.2021 г. на АССГ постановено по адм. дело № 6917/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания в мотивите на решението. Указанията на касационната инстанция са за извършване на фактически установявания и анализ на доказателствата. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил дадените му от касационната инстанция указания, като подробно е установил фактите, който са квалифицирани като дисциплинарно нарушение. Установената от съда фактическа обстановка съответства на събрания доказателствен материал. Установените факти се възприемат от настоящата инстанция и не следва да се преповтарят. При правилно установени факти решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. Обсъдени са всички относими възраженията на жалбоподателя, като същите аргументирано са приети за неоснователни. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че неправилно съдът е приел, че при издаването на заповедта не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Такива действително не са били допуснати, като това възражение е направено и пред първоинстанционния съд и правилно е прието за неоснователно. Съгласно чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това законово изискване в случая е спазено. С покана УРИ226р-12494/08.05.2020 г., връчена на г-н Н. на 8.05.2020 г., същият е поканен в срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка да даде допълнителни обяснения или възражения, като изрично му е указано, че същите следва да са до министъра на вътрешните работи. Указано е, че при отказ да даде обяснения или възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от служителя причини. Поканата е изготвена от дисциплинарно разследващия орган (ДРО), но изрично е указано, че обясненията или възраженията следва да са адресирани до министъра на вътрешните работи, който е дисциплинарно наказващ орган (ДНО), с което е спазено законовото изискване на чл. 206, ал. 1 АПК. Изготвянето на поканата по чл. 206, ал. 1 ЗМВР от ДРО не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като е указано обясненията да се отправят до ДНО. Г. Н. е депозирал обяснения – УРИ 226р-12593/8.05.2020 г., и те са адресирани до министъра на вътрешните работи, т. е. служителят е разбрал, че следва да даде обясненията си пред ДНО. Министърът се е запознал със същите на 19.06.2020 г. и обосновано в оспорваната заповед не ги е приел. Изложените в касационната жалба съображения в подкрепа на становището на касатора, че е нарушено изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР са неоснователни. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът не е обсъдил възраженията му относно недостатъци във връчените му заповед за образуване на дисциплинарното производство и покана за даване на писмени обяснения за допуснато дисциплинарно нарушение. Тези възражения са обсъдени от решаващия съд. Обосновано същият е приел, че заповедта по чл. 207, ал. 1 ЗМВР поставя началото на дисциплинарното производство, като същата се основава на "данни" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина. Поради тази причина тази заповед не може да поставя рамка на дисциплинарното производство. Правилно съдът е приел, че по допустим начин в Заповед № 8121К-5742/13.02.2019 г. на министъра на вътрешните работи са описани кога и какви тежки нарушения са извършени от служителя. Цитираната заповед съответства на законовото изискване, като са посочени наличните данни за извършено нарушение на служебната дисциплина, като от описанието на същите служителят има възможност да разбере за извършването на какво дисциплинарно нарушение ще се води дисциплинарното разследване и да организира защитата си. Обосновано решаващият съд, по повод възражението на жалбоподателя, че ДРО е достигнал до извод за извършено нарушение преди да се образува дисциплинарното разследване, е посочил, че поставените във покана рег. № 3382р-8599/8.03.2019 г. въпроси са във връзка с дисциплинарното разследване и не обосновават нарушения, който да са се отразили на разследването. Поставените във поканата въпроси не водят до извод, че ДРО е възприел за безспорно, че служителят е допуснал формулираното в поканата дисциплинарно нарушение. Същите са свързани с предварителните данни за извършеното нарушение и целят извършването на пълно, обективно и всестранно разследване. Обсъдени са възраженията на жалбоподателя във връзка с връчването на заповедите за продължаване срока на дисциплинарното производство, като правилно съдът е посочил, че не са допуснати нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на лицето. Законовото изискване е дисциплинарно обвиненият служител да бъде запознат с обобщената справка, в която са отразени резултатите от разследването – чл. 207, ал. 7 ЗМВР, но не и със справки за извършените до момента действия или събраните материали от ДРО при удължаване на срока на дисциплинарното разследване. Поради това необсъждането на това възражение от съда не се отразява на правилността на обжалваното решение. Липсват данни, че лицето е искало да се запознава със събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства до издаването на заповедите за продължаване на срока на дисциплинарното разследване, по реда на чл. 34 АПК (чл. 207, ал. 8, т. 3, т. 5) и да му е отказано. От решаващия съд са обсъдени възраженията на жалбоподателя относно връчването на Обобщена справка рег. № 226р-12496/08.05.2020 г. Правилно съдът е посочил, че в чл. 210, ал. 10 ЗМВР изрично е регламентиран срок от 24 часа за подаване на допълнителни обяснения и възражения след запознаване с обобщената справка. Правилно е посочил, че при положение, че липсват искания за допълнителен срок, то от органа не може да се изисква да обсъжда дали този срок е достатъчен при положение, че е законово регламентиран. Тези доводи на съда отговарят на възражението на жалбоподателя, че ДРО само формално бил "изпълнил" това свое възражение, поради което неоснователно в касационната жалба се сочи, че това възражение не е било обсъждано. При наличието на законово регламентиран срок за подаване на възражение след запознаване с обобщената справка – чл. 210, ал. 10 ЗМВР, който срок е спазен, то твърдението, че е ограничено правото на защита на служителя не почива на нормативната база, поради което изложените в касационната жалба възражения относно допуснато нарушение при изпълнение на задължението по чл. 210, ал. 10 ЗМВР са неоснователни. Не би довел до различен правен резултат обсъждането от съда на възражението на жалбоподателя, че дадените от него писмени обяснения от 8.05.2020 г. изобщо не са обсъдени и във връзка с тях не са извършени никакви действия и не са събирани никакви доказателства от ДРО. С писмените обяснения на служителя е запознат ДНО, тъй като същите са такива по чл. 206, ал. 1 ЗМВР. Същите са и адресирани до него. Обясненията са обсъдени от ДНО в оспорваната заповед. Дадените пред ДНО обяснения от 8.05.2020 г. не следвало да се обсъждат от ДРО, както се сочи в касационната жалба. Отделно от това в депозираните писмени обяснения липсват искания за извършване на процесуални действия или събиране на доказателства. В обобщената справка, с която служителят се е запознал, се съдържа конкретно описание на нарушенията на служебната дисциплина извършени от служителя, установени в хода на дисциплинарното разследване. Същите са установени от събраните в хода на дисциплинарното разследване доказателства. Няма законова забрана за ползване на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, като предвид чл. 36, ал. 6, чл. 39 АПК, чл. 206, ал. 3 ЗМВР това е допустимо. Събраните доказателства в хода на досъдебното производство са приложени към административната преписка, обсъдени са от ДРО в обобщената справка, вкл. събраните сведения на лица, разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство, т. е. ДРО е обосновал констатациите си, че служителят е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение със събраните доказателства. Съдът е обсъдил събраните от ДРО сведения от И. И. и от Х. П., като правилно е приел, че ДРО не е допуснал нарушение като ги е кредитирал. Правилно и решаващият съд ги е кредитирал, тъй като те са непротиворечиви, последователни и логични. Тези лица непосредствено на възприемали случващото се и подробно дават информация за фактите и обстоятелствата свързани с получаваните пари от г-н Г. Н.. Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя в тази връзка, като обосновано са приети за неоснователни. Правилно съдът е посочил, че показанията на разпитаните свидетели Т. В. и К. Л. – М. са неотносими, тъй като показанията на първата се отнасят до други проверки, а показанията на втората не са в достатъчна степен конкретизирани, относно датата на проверката на която е присъствала, а и от доказателствата се установява, че е по-вероятно показанията й да касаят друга проверка извършена през месец октомври 2018 г., която е след описаните в заповедта. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК правилно са приети за недопустими показанията на свидетелите Х. П., И. И. и А. А.. Независимо от това съдът е посочил и защо не следва да се кредитират тези показания, като съображенията му са правилни. Необсъждането на възражението на жалбоподателя, че част от представените към дисциплинарната преписка доказателства са неотносими към спора, не се отразява на правилността на решението. Съдът не се е позовавал на тези доказателства и не е изградил изводите си въз основа на тях. Оспорената заповед съответства на изискванията за форма, на материалния закон и на целта на закона, като изводите на съда в тази връзка са правилни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящата инстанция препраща към тях. От събраните доказателства е установено извършените от служителя дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4 ЗМВР, които правилно са квалифицирани като такива по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, алт. 1 и т. 13 ЗМВР, за които нарушения се налага дисциплинарното наказание уволнение. Вменените като извършени от г-н Н. дисциплинарни нарушени, за които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, са в достатъчна степен индивидуализирани в оспорената заповед, противно на неговото твърдение, като извършването им се доказва от събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства. В оспорваната заповед са описани конкретни нарушения – три на брой, за извършването на които е ангажирана дисциплинарната отговорност на служителя. Изложените в касационната жалба съображения за недоказаност на описаните нарушения като извършени от касатора противоречат на събраните доказателства. Не съдът, както твърди касаторът, а ДНО е определил, че служителят е извършил описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения, като в съдебното производство е доказал законосъобразността на този си извод. Извършването на дисциплинарните нарушения описани в заповедта е доказано в хода на съдебното производство. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение