Решение № 11683 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7896/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Абдулкарим, гражданин на Република Сирия, подадена от адв. А. Георгиев срещу решение 2751 от 21.04.2023г., постановено по адм. дело 1113/2023г. на Административен съд София-град, с което е оставена без уважение жалбата му срещу отказ за влизане в страната с рег. 0125923016834 от 09.01.2023г. на Т. Хаджидимитрова от Главна дирекция Гранична полиция към МВР. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли съда да отмени постановеното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспорвания отказ за влизане в страната. Претендира присъждане на разноски, като с депозирана писмена молба е конкретизирано, претендиране на разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна разноски. Ответникът по касационната жалба - Т. Хаджидимитрова - контролиращ служител на ГКПП "Капитан Андреево", чрез юрк. Николова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на касационния жалбоподателя. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд- София град е образувано по жалба на М. Абдулкарим, гражданин на Сирия, срещу отказ за влизане в страната рег. 0125923016834 от 09.01.2023г., издаден от Т. Хаджидимитрова- граничен полицай, контролиращ орган при Главна дирекция Гранична полиция, граничен пункт ГКПП К. Андреево шосе. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспорвания отказ за влизане в страната е издаден от компетентен орган и обективиран в писмена форма, по утвърден единен стандартен формуляр и съдържа всички реквизити по чл. 59, ал.2 от АПК. При проверка относно спазване на процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът не е установил допуснати съществени нарушения. Административният съд приел, че отказът съответства и на материалния закон: в същия е посочена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната и обявяване на документ за пътуване за невалиден. При издаване на отказ за влизане в страната административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като установяването на забрана на чужденеца да влиза в Република България на основание заповед З-220/31.01.2022г. на ДАНС по чл. 10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, както и при обявяване на документ за пътуване за невалиден предоставя постановяването на такъв отказ. Съдът е приел, че оспореният отказ е съобразен и с преследваната от закона цел да не се допусне влизане в страната на лице по отношение на което има наложена принудителна мярка за забрана за влизане в страната, която цел охранява държавния и обществен интерес и е непротивопоставима по значение на личния интерес заявен в случая. За неотносимо е прието соченото от чужденеца обстоятелство, че бил шофьор в международна фирма. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба отново се релевират оплакванията , поддържани в хода на производството, проведено пред първата инстанция. Настоящият състав намира, че в мотивите на обжалваното решение е даден обоснован отговор за неоснователността както на поддържаните доводи за нищожност на оспорения отказ, в частност компетентността на органа да издаде оспорения административен акт, така и за допуснати нарушения на административно- производствените правила и на материалния закон от решаващия орган при издаването на акта. Настоящият състав намира за уместно да препрати към изложените мотиви в атакуваното съдебно решение, предвид правилото на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК, тъй като е налице пълен идентитет между поддържаните оплаквания в двете съдебни фази на спора. Все пак следва да се подчертае, че спореният отказ за влизане в страната е издаден, тъй като лицето М. Абдулкарим, гражданин на Република Сирия, е забранено влизането в страната и е обявен документа му за пътуване за невалиден, поради наличие на основанието по чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, съгласно приложена по делото справка е видно, че е налице заповед З-220/31.01.2022г. на Държавна агенция Национална сигурност, с което е наложена забрана за влизане в Република България на чуждия гражданин на основание 42з, ал.1, т.1 и ал. 3 във връзка с чл. 10, ал.1, т. 1 от ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност. В настоящия случай в оспорения административен акт решаващия орган е посочил, че чуждия гражданин е вписан със забрана за влизане в страната в списък. Съгласно нормата на чл. 21а от ЗЧРБ министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ. Обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, разноски за настоящото касационно производство на жалбоподателя не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение