Решение № 6399 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2017 г.

Решение № 6399 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2688/2017 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от М. Д. Ц. срещу отхвърлителната част на решение № 7408/25.11.2016 г., постановено по адм. д. № 6729/2016 г., по описа на Административен съд С.-град (АССГ). Съдът е осъдил министерството на икономиката по иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) да заплати сумата от 1600 лв., представляваща дължимо обезщетение за оставане без работа за времето от 01.08.2014 г. до 01.02.2015 г. в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед № ЧР-П-121 от 31.07.2014 г. издадена по-рано от министъра на икономиката и енергетиката, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от дата 29.06.2016 г. до окончателното й изплащане. Жалбоподателката е недоволна от решението в отхвърлителната част за горницата над присъдената сума до пълния размер на иска от 31619,05 лв. за периода от 01.02.2015 г. до 11.07.2016 г., както и в частта, с която е осъдена да заплати на министерството на икономиката разноски по делото. В касационната жалба и в съдебно заседание жалбоподателката излага съображения за неправилност поради материална незаконосъобразност на съдебния акт и необоснованост, отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни съображения като иска отмяна и уважаване на претенциите. Ответникът министерство на икономиката, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебният акт, процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С решение № 7881/29.06.2016 г. по адм. д. № 4652/2016 г. по описа на ВАС, петчленен състав, е потвърдено решение № 1930/22.02.2016 г. по адм. д. № 12750/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение, считано от 29.06.2016 г., с което е отменена като незаконосъобразна заповед № ЧР-П-121/31.07.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката, с която е прекратено служебното правоотношение на ищцата, заемаща към датата на уволнението длъжността "главен вътрешен одитор" в администрацията на ответника. Установено е, че на Ц. е изплатено през 2014 г. обезщетение по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл в размер на 1 600 лева за неспазен срок на предизвестие в размер на основната заплата от праводателя на ответника министерство на икономиката и енергетиката и 3200 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Съдът е установил, че от следващото се в размер на 9600 лв. обезщетение, платено на 28.09.2016 г., с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, ответникът е приспаднал обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл от 3200 лв. и обезщетението по чл. 106, ал. 4 от 1600 лв, като е направено извънсъдебно прихващане. Като резултат ответникът е платил 4800 лв., обстоятелство признато и от ищцата. Пред първоинстанционния съд е представено писмо, издадено от ТД на НАП от 21.10.2016 г., за периода, през който ищцата е останала без работа, с което е доказала, че не е осигурявана при друг работодател. За да постанови съдебния акт съдът е приел от правна страна, че в случая обезщетенията по чл. 106, ал. 2 и чл. 104, ал. 1 ЗДСл произтичат от едно и също фактическо основание прекратяването на служебното правоотношение и оставането на лицето без работа. Когато правоотношението е прекратено законосъобразно, дължимото обезщетение е в размер на две месечни заплати, предвид чл. 106, ал. 2 от ЗДСл., но при незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение заповедта е отменена, дължимото обезщетение е в размер на 6 брутни месечни възнаграждения (чл. 104, ал. 1 от ЗДСл), или в случая това е сумата от 9 600 лв., от която е приспадната сумата от 3200 лв. Изплащането и на двете обезщетения по чл. 104, ал. 1 ЗДСл и по чл. 106, ал. 2 ЗДСл би довело до неоснователно обогатяване и репариране на една и съща вреда два пъти. Решението е правилно. Неоснователно с касационната жалба и в съдебно заседание са наведени доводи за неправилна квалификация на иска в съдебния акт. Касационната жалбоподателка е провела успешно съдебна защита срещу незаконното прекратяване на служебното правоотношение със заповед № ЧР-П-121/31.07.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа е отделен за разглеждане след приключване на делото по оспорване на заповедта, като искът е изпратен по подсъдност на АССГ и е разгледан с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в рамките на адм. д. № 6729/2016 г. по описа на АССГ. Основният спорен въпрос е дали съдът правилно е отхвърлил иска в размер над присъдената сума от 1600 лв. при зачитане на направеното прихващане на сумата от 3200 лв., вече платена по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав споделя напълно съображенията на първоинстанционния съд, че материалноправният ефект на изявлението за прихващане е настъпило при условията по чл. 103 от ЗЗД. Изявлението на ответника за извънсъдебно прихващане на изплатените на жалбоподателката суми като обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСл в размер на 3200 лв. е валидно. Законосъобразно на ищцата не е заплатена сумата от 3200 лв. като част от общата претенция по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, поради извършено извънсъдебно прихващане на вземанията на ищцата с тези на ответната страна в хипотезата на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД поради отпаднало правно основание, като двете насрещни вземания се смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши, в какъвто и смисъл е първоинстанционното съдебно решение. Решението е правилно и следва да се остави в сила С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 23, т. 1, предл. второ от Наредба за заплащане на правната помощ, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,