Решение № 13311 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6607/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главни инспектори в отдел Въздух и вредни физични фактори и води-ВВФФВ в Дирекция Контрол на околната среда при РИОСВ- Русе Р. Дамянова, И. Петров и началник отдел Въздух и вредни физични фактори и води-ВВФФВ в Дирекция Контрол на околната среда при РИОСВ- Русе Х. Милков, чрез старши юрисконсулт М. Кръстева, против Решение 1372/30.04.2025 г. по адм. дело 117/2025 г. по описа на Административен съд- Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Оргахим Резинс АД, представлявано от изпълнителния директор Р. Гарбур, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на същата както в писмен отговор, така и в съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция и представя списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. С Решение 1372/30.04.2025 г. по адм. дело 117/2025 г., Административен съд- Русе е прогласил нищожността на задължителни предписания по т.1 и т.3, дадени от длъжностни лица в Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Русе, по реда на чл.155, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, обективирани в Констативен протокол РД-02/05.02.2025 г., а именно: 1. Да се проектира и изгради автономна (независима от аварийната вентилация) смукателна вентилация в цех Смоли, работеща на автоматичен режим. Същата да обхване неорганизираните емисии на вредни вещества от всички производствени етажи (коти) в цех Смоли и осигури изпускането им в атмосферата организирано (през изпускащо устройство), след пречистването им в обезмирисителна инсталация. Срок: 30.09.2025 г. и отговорник: изпълнителен директор и 3. До изпълнение на предписание 1. да се осигури фактическа възможност за недопускане експлоатацията на смукателната вентилация (за всеки един вентилатор) в цех Смоли на ръчен режим на работа. За взетото от оператора решение и практическото му изпълнение писмено да се уведоми РИОСВ-Русе. Срок: 28.02.2025 г. и отговорник: изпълнителен директор. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентни органи. Посочил е, че със заповед на директора на РИОСВ- Русе е делегирана нормативно компетентност на подчинени нему органи /длъжностни лица/ да упражняват предоставените му правомощия, но не е налице изричен акт, с който титулярът на правомощието да упълномощава тези длъжностни лица да дават предписания от вида на процесното- по реда на чл.155, ал.2 ЗООС, така че упълномощаването се явява извън предметния й обхват. Отбелязано е изрично, че в конкретния случай не е налице нищожност поради радикални нарушения на материалния закон. Съдебното решение е постановено от законен състав на административен съд, който е сезиран с допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт, поради което то е валидно и допустимо. Решението обаче е неправилно. Административният съд е сезиран с жалба срещу задължителни предписания по т.1 и т.3, дадени от длъжностни лица в РИОСВ Русе, по реда на чл.155, ал. 2 от ЗООС, обективирани в Констативен протокол РД-02/05.02.2025 г. Съдът е обсъдил възраженията относно вида и характера на акта и е стигнал до правилния извод, че като акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение, скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда, задължителното предписание, дадено по реда на по чл. 155, ал. 2 от ЗООС, има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. При проверка валидността на акта обаче, административният съд е допуснал неточности във възприемането на фактите, анализирал ги е превратно и е приложил неточно материалния закон. Изводите му, че оспореният акт следва да бъде прогласен за нищожен, тъй като е издаден от некомпетентен орган- главни експерти и началник отдел в Дирекция Контрол на околната среда, е необоснован. Нормотворческият метод за регламентиране на компетентността в Закона за опазване на околната среда е методът на изчерпателно изброяване на видовете материална компетентност, но също така и непрекият принцип на извличане на материалната компетентност от уредените рамки на дейността и функцията, във връзка с осъществяването на която би възникнал материален въпрос от компетентност на органа. Съгласно нормата на чл. 148, ал. 1 от ЗООС Министерството на околната среда и водите осъществява контрол върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат, а според ал. 2 контролът бива превантивен, текущ и последващ. Разпоредбата на чл. 148, ал. 3 от ЗООС предвижда, че контролът се осъществява на национално равнище от министъра на околната среда и водите, или от оправомощени от него лица, а на регионално равнище - от директорите на РИОСВ, директорите на басейновите дирекции, директорите на националните паркове, областните управители и от кметовете на общините или от упълномощени от тях длъжностни лица. Предоставената компетентност на директора на РИОСВ-Русе не е обикновено субективно право, а правомощие и служебно задължение, което му е възложено по определения в закона ред. Един от основните принципи в административното производство, регламентиран в чл.11 АПК, е принципът за бързина и процесуална икономия. Реализирането му намира израз и във възможността органите да могат да прехвърлят своята компетентност на други, подчинени на тях органи, с цел рационално осъществяване функциите по изпълнително- разпоредителната дейност. В правната доктрина се приема, че един от случаите за прехвърляне на компетентност е делегирането, което, според проф.К. Лазаров, се дефинира като прехвърляне на правомощия от един орган на друг орган. Условие, за да се прехвърли освен правото за извършване на определено действие и за произнасяне по определен материален въпрос и задължението за изпълнение на даденото от закона право, е да съществува изрична норма в закона, която да регламентира и евентуалната отговорност на приемащия компетентността правен субект- също административен орган. Както бе вече посочено, чл.148 ЗООС определя осъществяването на превантивния, текущия и последващия контрол на регионално ниво от директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите или от упълномощени от него лица. Предвид посочената норма, по делото е приета като доказателство Заповед 16/11.01.2023 г., с която всички експерти, началници на отдели и директори в Дирекция Контрол на околната среда и Дирекция Превантивна дейност в РИОСВ- Русе са упълномощени да осъществяват контролната дейност върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат на територията на инспекцията, освен другите предоставени им в заповедта правомощия по ЗООС. В настоящия случай предписанията, обективирани в процесния протокол, са дадени от компетентни длъжностни лица- двама главни експерти и началник на отдел в Дирекция КОС, упълномощени с цитираната заповед, издадена на основание чл.153, ал.2 и чл.155, ал.1, вр. с чл.148, ал.3 от ЗООС. Следва да се отбележи, че в заповедта, вземайки предвид и правните основания, длъжностните лица са оправомощени, освен да съставят констативни протоколи, да съставят и предупредителни протоколи на физическите лица, на управителните органи на юридическите лица и на едноличните търговци, които подлежат на контрол съгласно изискванията на ЗООС, както и да съставят актове за установяване на административни нарушения по ЗООС. В конкретния случай те са осъществили едно от посочените правомощия, а именно това по чл.155, ал.1 от ЗООС- да съставят констативни протоколи по време на извършване на текущия контрол по опазване на околната среда на Оргахим Резинс АД, в които да дадат и задължителни предписания с посочване на срокове и отговорници за изпълнението им /чл.155, ал.2 ЗООС/, т.е. те притежават материалната компетентност за издаването на тези констативни протоколи при контрола върху компонентите на околната среда и факторите, които им въздействат. По този начин държавата е предоставила валидно власт на органа да я ангажира и да създава валидни права и задължения за частните правни субекти. Поради всичко гореизложено, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, на основание чл. 155, ал. 1, вр. с чл.148, ал.3 ЗООС. Предвид този извод, настоящият касационен състав на ВАС, шесто отделение, счита, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, както и нарушение на материалния закон, представляващи основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В мотивите на съдебното решение липсва обсъждане на възраженията на страните, както и собствен анализ на представените от страните доказателства и проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона/чл.235, ал.2 от ГПК/. Според чл. 236, ал. 2 от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. Поради това, обжалваното решение не отговаря на посочените процесуални изисквания за постановяването му. Допуснатите от съда процесуални нарушения по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, приложими на основание 144 от АПК, са съществени и препятстват цялостната проверка относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението. Липсата на мотиви, отговарящи на изискванията на процесуалния закон, лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалвания акт, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допълнителна пречка пред решаване на спора от настоящата инстанция е и забраната за установяване на нови фактически обстоятелства (чл. 220 от АПК), която, съчетана с липсата на установени от първата инстанция факти, прави невъзможно правилното приложение на материалния закон. Касационният съд, като контролна инстанция, е обвързан от фактическите констатации на предходната инстанция и не може да навлиза по същество в материалноправния спор. Той не е снабден с правомощията на първата инстанция за провеждане на състезателно производство, гарантиращо установяването на истината за материалния въпрос, може обаче да следи дали фактическите изводи на първоинстанционния съдия не нарушават законите на мисленето, дали са изложени последователни и логични съждения относно фактите по делото. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, на основание чл.222, ал.2, т.1 и 2 АПК. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя- както относно действителността на оспорения административен акт, така и по отношение неговата законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение