Решение № 10757 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3887/2011 г.

Решение № 10757 от 19.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3887/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Марийка Рускова Козарева от с. Карабунар, обл. Пазарджик, чрез пълномощника адв. А. Шопов, против решение № 73/14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 692/2010 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 26/28.10.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 4808283053 ПР-573/3.09.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно е прието от съда, че не е налице прекратяване на осигуряването, като събраните в тази връзка доказателства са тълкувани от съда избирателно, а изложените мотиви са противоречиви. Моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде уважена жалбата против оспорените административни актове. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" гр. Пазарджик, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения съдебен акт. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пазарджик е отхвърлена жалбата на Марийка Рускова Козарева против решение № 26/28.10.2010 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 4808283053 ПР-573/3.09.2010 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което са отменени предишни разпореждания за отпускане на пенсия и е отказано на жалбоподателката отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 1.10.2007 г. За да постанови това решение съдът е приел, че на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на заявление от 15.11.2007 г., в което същата е декларирала, че не се осигурява от 30.09.2007 г., както и че продължава да работи. По повод подадено искане за преизчисляване на пенсията е извършена финансова ревизия на жалбоподателката, при която е установено, че същата присъства във ведомостите за заплати за целия месец октомври 2007 г., като има изработени 23 работни дни, т. е. пълен месец. Предвид събраните по делото доказателства съдът е приел, че жалбоподателката не е прекратила осигуряването си към момента, в който е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази връзка е посочил, че трудовото й правоотношение с Община Септември е прекратено със заповед № 029/1.10.2007 г., но на същата дата жалбоподателката е сключила нов трудов договор, в който първоначално е записано, че работникът се задължава да се яви на работа на 1.10.2007г, . а впоследствие тази дата е коригирана на 3.10.2007 г. От показанията на свидетелката Кадийска съдът е приел за установено, че поправката на датата е поставена от нея в качеството й на служител в Община Септември, отговарящ за трудовите правоотношения, както и че за промяната е подадено уведомление до ТД на НАП през м. декември 2007 г. Според съда липсата на прекратяване на осигуряването е видна от представеното извлечение от персоналния регистър на НОИ, отнасящ се до жалбоподателката, в който е записано, че за м. октомври 2007 г. същата е работила през всички работни дни на месеца. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че не е изпълнено условието по чл. 94, ал. 1 КСО за прекратяване на осигуряването поне за един ден към датата на отпускане на пенсията. Налице е недобросъвестност на жалбоподателката по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО, тъй като е декларирала невярното обстоятелство, че е с прекратено осигуряване. Съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателката, че според вписването в трудовата й книжка трудовият договор е прекратен на 1.10.2007 г., а новият й договор е сключен на 3.10.2007 г., . като в тази връзка се е позовал на данните от самите договори. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно, че със заповед № 029/1.10.2007 г. е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката с Община Септември. При подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст същата е декларирала, че не се осигурява от 30.09.2000 г., което е взето предвид при преценката за изпълнение на изискванията по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на пенсията. От анализа на събраните по делото доказателства се налага извода, че осигуряването не е прекратено от тази дата, тъй като на 01.10.2007 г. жалбоподателката е сключила нов трудов договор, също с Община Пазарджик. По делото са представени няколко копия от този договор, в които са посочени различни дати за явяване на работа - в копието на л. 8 от делото, заверено за вярност от Община Септември, е видно, че е вписаната датата "09.07.2007 г. ", отпечатана с шрифта да договора, под нея на ръка е нанесена датата "01.10", а над нея - "03.10", отстрани на поправките има един подпис, без да е посочено от кого е поставен; в копието на л. 27, заверено за вярност от служител в НОИ, е заличен печатния текст на датата за явяване на работа, а на негово място на ръка е изписано "03.10.2007 г. ", липсва подпис за поправката; копието на л. 46 е идентично на това на л. 8, като е заверено за вярност от служител на НОИ; копието на л. 88 е идентично на това на м. 27, но е заверено за вярност от Община Септември. Предвид тези противоречиви доказателства относно действителното съдържание на договора в частта относно датата на която работникът следва да се яви на работа, правилно първоинстанционният съд се е позовал на останалите доказателства при преценката относно това дали е налице прекратяване на осигуряването на 01.10.2007 г. От представеното извлечение от ведомостта за заплати /фиш/ за м. октомври 2007 г. е видно, че Марийка Рускова Козарева е получила възнаграждение за пълен работен месец от 23 работни дни, документа носи подписа на лицето, удостоверяващ получаване на сумата. От справката от персоналния регистър на НОИ на л. 43 е видно, че за м. октомври същата е осигурявана за пълен месец от 23 дни. Тези доказателства установяват по недвусмислен начин, че през м. октомври Марийка Козарева е работила през всички работни дни, за което е получила възнаграждение и съответно е била осигурявана за пълен месец. Същите констатации са направени в констативен протокол вх. № 272/01.09.2010 г. съставен от орган на РУСО - гр. Пазарджик във връзка с извършената проверка. Тези доказателства са достатъчни, за да обосноват извода, до който са достигнали административните органи и който е възприет от първоинстанционния съд, че не е налице прекратяване на осигуряването на 01 и 02.10.2007 г. В удостоверение обр. УП 2 6/21.01.2010 г., представено пред органите на НОИ за целите на изменение на отпуснатата пенсия е вписан трудов стаж за периода от 1.10.2007 г. до 31.12.2007 г., или - 2 години и 3 месеца Останалите доказателства - извлечения от регистъра на трудовите договори в НОИ съответстват на изпратените две различни уведомления от работодателя Община Септември във връзка с нанасянето на поправката на датата на явяване по трудовия договор, поради което не могат да обосноват извод за прекратяване или не на осигуряването, което е меродавния въпрос за правния спор. В тази връзка правилно съдът е взел предвид показанията на свидетелката Лиляна Кадийска, която подробно е обяснила причините, поради които е извършена поправката на тази дата от 1.10.2007 г. на 3.10.2007 г. и начина, по който е извършена. От тези показания, преценени с останалите доказателства по делото, се налага извода, че поправката е направена именно, за да се удостовери прекратяване на осигуряването, каквото в действителност не е осъществено. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е възприел показанията на свидетелката Катя Михова. Както е посочено и в мотивите на решението, тази свидетелка е дала неточни и непълни показания, които безспорно не могат да послужат за формиране на фактически изводи от страна на съда. Не е допуснато нарушение и при преценка на доказателствената сила на трудовата книжка, като в тази връзка съдът обосновано е приел, че данните в книжката относно датата на постъпването на работа /посочена е дата 03. с поправка на месеца от "07" на "10"/ не съответстват на останалите доказателства - ведомост за заплати и трудов договор. В този смисъл, записването в трудовата книжка не съответства на изискването по чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, поради което правилно не е взето предвид от съда. Не може да бъде споделено поддържаното в касационната жалба становище за добросъвестност на жалбоподателката. Предвид изложените по-горе съображения, същата е работила през целия месец октомври 2007 г. и е получила възнаграждение за това. Именно поради това е декларирала невярното обстоятелство, че не е работила по трудово правоотношение и че осигуряването й е прекратено. Осигуряването й е извършено при наличие на основания за това, поради което поддържаното становище, че не носи вина за внасянето на вноските, е неотносимо. Предвид изложеното, правилна е преценката, че не е налице прекратяване на осигуряването, поради което по отношение на Марийка Козарева не е било изпълнено едно от кумулативните изисквания по чл. 94, ал. 1 КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като е достигнал до същия извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение