Решение № 56 от 17.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5338/2007 г.

Решение № 56 от 17.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5338/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. П. К., С. П. Ш. и И. С. П. - всички от гр. К. процесуалния им представител - адвокат К против въззивно решение от 23.07.2007 г.по в. гр. д. № 457 по описа за 2006 г.на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 11.10.2002 г. по гр. д. № 80/2000 г.на Кюстендилски районен съд, допълнено с решение № 5с от 8.06.2004 г. Посоченото касационно основание е чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество, като уважи предявения иск. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.), с който се оспорва жалбата и се иска да бъде оставено в сила обжалваното решение. В съдебно заседание страните не се явяват, с изключение на ответника М. К. В., който счита, че въззивното решение следва да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е оставено в сила решение на КРС, с което е отхвърлен предявения от С. Т. М., Н. П. К., С. П. Ш. и И. С. П. против М. К. В. иск с правно основание § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ - за възстановяване на правото на собственост на ищците върху нива с площ от 600 кв. м, находяща се в м. "Новите лозя" в землището на гр. К. Това решение е постановено след като ВКС със свое решение № 698 от 6.06.2006 г. по гр. д. № 594/2005 г.е отменил решение на КОС и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания за установяване на точното местоположение на имота, който е бил реституиран и площта от него, заета от ответника след - назначаване на експертиза, вещите лица по която-след като съобразят опис - декларация на наследодателката на ищците по емлячна партида № 8* данните по молба от 17.04.2001 г.на ищците, скицата, издадена от поземлената комисия - да "обяснят противоречието в дадените експертни мнения" и "да обсъдят наличието или липсата на реституция по отношение на земеделските земи на съседите". Въззивният съд-след като е преценил заключението на новоназначената тройна експертиза - е приел, че в случая не е налице идентичност между имота, притежаван от наследодателката на ищците и този, който се ползва от ответника, поради което е оставил в сила решението на районния съд. Съгласно чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. Наведените доводи за неправилност на постановения въззивен акт поради нарушение на материалния закон се свеждат до твърдения за неизпълнение на дадените указания от ВКС в отменителното решение и необоснованост на направения извод за липса на идентичност. Настоящият съдебен състав не споделя така изложените доводи на касатора. От образуване на настоящето производство-на 2.12.1997 г. до настоящия момент-спорният въпрос по делото е бил относно идентичността между имота, притежаван от наследодателката на ищците от 600 кв. м. (представляващ част от нива от 1.3дка, за която ПК Кюстендил е признала правото на собственост, но е постановила отказ за възстановяване с Решение № 1* от 11.04.1996 г.поради попадането й в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ) и собствения на ответника имот от 600 кв. м, съгласно н.а. № 176, т. II д. 1006/1994 г., издаден по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, който имот - му е бил предоставен по ПМС № 11. За решаването на този въпрос по делото са били назначени общо седем експертизи - пет единични и две тройни, но те не са дали еднозначен отговор поради липса на точен графичен материал, на който да е нанесен имота. Единствено първата експертиза - с вх. № 890 от 23.04.1999 г.на вещото лице В. -дава отговор за идентичност по отношение на 500 кв. м. (По-късно-в следващите си заключения, когато участва в състава на тройна експертиза - това вещо лице не прави подобен извод). Втората единична експертиза - с вх. № 64 от 11.01.2002 г.на вещото лице Т. заключва, че мястото, притежавано от наследодателката не е идентично с мястото, предоставено и използвано от ответника. Следва заключение на тройна експертиза с вх. № 950 от 30.04.2002 г.на вещите лица Т.,Велинов и Г., която дава две предположения за местоположението на притежавания от наследодателката на ищците имот в м. "Нови лозя", като изрично е посочено, че и за двете предположения няма прецизни писмени и графични доказателства. Следват три единични експертизи на вещото лице М. с вх. № 335 от 7.07.2003 г., с вх. № 429 от 23.10.2003 г.и с вх. № 348 от 2.02.2004 г. - от които е видно, че той също не може със сигурност да даде точно местоположение на процесните имоти. След указанията на ВКС е изготвено ново заключение на тройната експертиза на вещите лица Т.,Велинов и Г. с вх. № 988 от 21.03.2007 г. Последната експертиза - като изследва всички представени по делото документи за собственост, като обсъжда посочените в тях граници на имотите, включително и границите, посочени от ищците, в подадената от тях молба от 17.04.2001 г.и наличните по делото скици - дава заключение за липса на идентичност на имотите на ищците и на ответника-поради несъвпадане на границите им. Видно от приложената към заключението - скица двамата имота-не съвпадат. При липса на установена по делото идентичност между имота, притежаван от наследодателката на ищците от 600кв.м и собствения на ответника имот от 600 кв. м, правилно въззивният съд е приел, че искът по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е неоснователен, тъй като не се установи върху притежавания от наследодателката на ищците имот-да е било отстъпено право на ползване по реда на § 4, а това изключва възможността за установяване на състава на нормата на § 4и. Следователно - възражението на касатора за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния закон е неоснователно. Неоснователна е и тезата на касатора за необоснованост на обжалвания съдебен акт. Необосноваността е порок, изразяващ се в несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд при прилагане на правила от неюридически характер - логическото мислене, опитни правила, казуалните връзки между явленията. В конкретния случай не е налице подобно несъответствие, като въззивният съд е формулирал правилни фактчески констатации, а въз основа на тях и верни правни изводи. С оглед изложеното и предвид липсата на наведено друго касационно основание, Върховен касационен съд, състав на III г. о.