Решение № 2970 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2013 г.

Решение № 2970 от 4.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15422/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Плевен, чрез юрк. Радулова срещу решение № 564 от 10.10.2013 г., постановено по адм. дело № 803/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение. Касаторът твърди, че съдът едностранно е тълкувал доказателствата по делото и неправилно е приложил разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се потвърди оспорения административен акт. Ответната страна - Рада Пенчева Георгиева не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отменил решение № 45 от 26.06.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него разпореждане № 683 от 23.05.2012 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ - Плевен, с което на основание чл. 110, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е разпоредено Рада Георгиева да възстанови сума в общ размер на 173, 50 лв., от която главница - 148,40 лв. и лихва - 25,10 лв., съставляваща недобросъвестно полученото парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от 27.03.2012 г. до 06.04.2012 г. (с неправилно посочена крайна дата 07.04.2012 г.). За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният административен акт и потвърденото с него разпореждане са немотивирани и издадени в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон, тъй като не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 3 от КСО. Обжалваното решение е неправилно. По делото е установено, че на 27.03.2012 г. Георгиева е постъпила на болнично лечение в клиника по неврология на УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен, като е изписана от болницата на 01.04.2012 г. От издадения болничен лист е видно, че отпускът за временна неработоспособност е общо 11 дни в периода 27.03-06.04.2012 г., като 6 от тях са при болничен режим, а 5 - при домашен режим. Няма спор между страните, че е изплатено обезщетение по този болничен лист. Не се спори относно обстоятелството, че по отношение на работните дни за времето от 27.03. до 6.04.2012 г. в графиците за присъствие при основния работодател УМБАЛ "Д-р Г. Странски" ЕАД - Плевен същите са отразени за Георгиева като болнични. В резултат на извършена извънпланова документална финансова проверка по разходите на ДОО на Георгиева е съставен ревизионен акт за начет и е определена сума на начет в размер на 173,50 лева, представляваща главница в размер на 148,40 лева и лихва в размер на 25,10 лева. От приложения констативен протокол се установява, че са проверени ведомостите за заплати при осигурителя по втори трудов договор "ДКЦ - Плевен" ЕООД, от които е видно, че има начислено и изплатено възнаграждение за целия месец, вкл. за периода 27.03.-07.04.2012 г. По съставения акт за начет Георгиева е подала възражение, в което сочи, че не е нарушила режима, определен от здравните органи и не оспорва факта, че не е представила болничен лист пред втория работодател. Въз основа на акта за начет е издадено разпореждане № 683/23.05.2013 г. за сумата от 173,50 лева, което е обжалвано по административен ред. Директорът на РУСО (ТП на НОИ) - Плевен се е произнесъл с оспореното в първоинстанционното производство решение № 45/26.06.2013 г., с което е отхвърлил жалбата на Георгиева и е потвърдил издаденото разпореждане. По делото няма спор, че ответницата в настоящото производство работи по две трудови правоотношения, като пред втория работодател не е представила болничен лист. Административният орган е направил извод, че е нарушена разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), както и че в периода 27.03.-07.04.2012 г. същата е упражнявала трудова дейност, поради което на основание чл. 46, ал. 3 от КСО не следва да получава обезщетение. Приел е, че с оглед полученото трудово възнаграждение по договор с "ДКЦ - Плевен" ЕООД за нея е налице хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, като подлежи на осигуряване за всички осигурителни рискове. Позовал се е на нормата на чл. 40, ал. 1 от КСО, като е направил извод, че паричното обезщетение е с характер заместващ доход, като получаването на трудово възнаграждение при втория работодател е абсолютна пречка за получаване на обезщетение за временна неработоспособност. Приел е за нарушена нормата на чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО) и задължението по чл. 9, ал. 2 от НМЕ. При тези данни следва да се приеме за установено, че Рада Георгиева е била страна по две самостоятелни осигурителни правоотношения, като в един и същ период е получила обезщетение за временна неработоспособност по представения пред първия работодател УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен болничен лист и възнаграждание за работата й по допълнителния й трудов договор с втория работодател "ДКЦ Плевен" ЕООД. По делото са представени и приети надлежни писмени доказателства, неоспорени по предвидения процесуален ред - служебна бележка № 999/13.08.2013 г. (в която е отразено, че за спорния период Георгиева е водена като присъстваща на работа), фиш за трудово възнаграждение за м. март и м. април 2012 г., данни от персоналния регистър на осигурените лица, от които да се направи извод, че ответницата в настоящото производство е отработила пълен работен месец, включващ и дните на временна неработоспособност, при втория работодател, за което е получила и определеното възнаграждение. Налице е достатъчно основание да се приеме, че е нарушен режима на лечение, предписан на Георгиева от здравните органи, тъй като очевидно трудовите й функции при втория работодател по някакъв начин са изпълнявани, защото обратното би означавало, че е получила възнаграждение за процесния период от време без правно основание. Действително в практиката си Върховният административен съд приема, че поради провеждано стационарно (болнично) лечение лицето обективно не може да осъществява трудова дейност. В случая обаче е необходимо да се отчетат следните обстоятелства: видно от епикриза и от болничен лист № 897 от 02.04.2012 г. същите са издадени от УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, който е и първият работодател на Рада Георгиева, т. е. болничният престой е осъществен в посоченото лечебно заведение. От молбата на Георгиева от 13.08.2013 г., подадена до Административен съд - Плевен и от изявлението й в съдебно заседание, става ясно, че отделението КФРМ към УМБАЛ "Д-р Георги Странски" ЕАД, в което работи, приема болни на "ДКЦ - Плевен" ЕООД, т. е. работното й място по отношение и на двамата работодатели е едно и също. От тези данни може да се направи извод, че Георгиева се е лекувала в същото лечебно заведение, в което и престира труд по двата трудови договора. Непредставянето на болничен лист пред втория работодател и изплащането на трудово възнаграждение през периода 27.03.-07.04.2012 г. по това второ трудово правоотношение с "ДКЦ - Плевен" ЕООД, обосновано навеждат към хипотезата, че ответницата в настоящото производство е полагала в пълен обем труд при втория работодател и той законосъобразно е изплатил трудовото й възнаграждение за целия месец март и месец април 2012 г. Първоинстанционният съд е извел правен извод за липса на основанието по чл. 46, ал. 3 от КСО, приложено от органа по повод констатираните осигурителни правоотношения, който не съответства на установените по делото факти. Цитираната разпоредба предвижда, че парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Настоящият състав не споделя заключението на съда, че по второто трудово правоотношение Георгиева не може да бъде осигурена за всички осигурителни рискове (вкл. за общо заболяване и майчинство), тъй като органът не е представил доказателства, че трудовият договор на лицето е за повече от 40 часа месечно. По делото е установено, че вторият трудов договор на Рада Георгиева с "ДКЦ - Плевен" ЕООД е за полагане на труд в рамките на един час дневно. В случая е приложима нормата на чл. 4, ал. 1, т. 6 от КСО, съгласно която задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор, независимо от броя на часовете в рамките на месец, в които полагат труд. Следователно, изключението по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, касаещо работници, наети на работа до 40 часа месечно, е приложимо за основното правоотношение, но е неотносимо спрямо второто трудово правоотношение на Георгиева с работодателя "ДКЦ - Плевен" ЕООД. В случая законосъобразно е постановено връщане в бюджета на ДОО на недължимо платеното обезщетение по издадения болничен лист за процесния период, ведно с предвидената в закона лихва. Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Паричното обезщетение замества трудовото възнаграждение или трудовия доход по правоотношенията за трудова дейност - основание за осигуряване, а получаването на възнаграждение (респ. доход) по правоотношение, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, е несъвместимо с едновременното получаване на парично обезщетение по този риск, независимо дали осигуряването произтича от едно или повече правоотношения. В случая актовете на осигурителните органи са законосъобразни предвид правоизключващата норма на чл. 46, ал. 3 от КСО - парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи, а е доказано по делото, че за същия период Рада Георгиева е получила пълното си възнаграждение по втория трудов договор. Нарушен е и чл. 16 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО, тъй като при изчисляване на паричното обезщетение за временна неработоспособност се взема предвид дохода на лицето, формиран от всички договори, т. е. доходът се формира и от двата сключени договора - основание за самостоятелно осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 6 от КСО. Това изискване кореспондира и с разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от НМЕ, съгласно която на лицата, които работят при повече от един работодател, се издават повече от един екземпляр болничен лист за представяне пред всеки от тях. Действително задължението за издаването им е на органа на медицинската експертиза, но това може да стане само по искане на осигуреното лице, което да заяви, че полага труд при повече от един работодател. Задължение за осигурения е да го представи или да уведоми работодателя си до два работни дни от издаването му съгласно чл. 9, ал. 2 от НМЕ. В случая се установява и нарушение на разпоредбата на чл. 38 от Закона за здравното осигуряване, която вменява задължение на осигурените лица да изпълняват стриктно предписанията на медицинските органи. От изложеното следва, че Рада Георгиева е упражнявала трудова дейност, с което е нарушила режима на лечение, предписан от здравните органи в болничния лист и е получила възнаграждение за периода на удостоверената неработоспособност, което съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО изключва правото й на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение, заместващо това възнаграждение. Ето защо, като е приел обратното и е отменил оспореното решение, както и потвърденото с него разпореждане, Административен съд - Плевен е постановил необоснован и противоречащ на материалния закон съдебен акт. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК, поради което неправилният съдебен акт следва да се отмени и вместо него да се постанови решение по същество от настоящия състав, с което да се отхвърли първоначалната жалба на Рада Пенчева Георгиева против оспорения административен акт. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,