Решение № 409 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6988/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. М. Т., чрез пълномощник адвокат М. Ичев, срещу Решение 938 от 17.05.2024г., постановено по адм. дело 409/ 2022г. по описа на Административен съд Ловеч (АС Ловеч). В касационната жалба са развити съображения за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът неправилно е приел, че по делото не са доказани незаконосъобразни действия от страна на служители на ответника, поради и което иска отмяна на решението и присъждане на обезщетението в пълния му размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски. Ответникът- Областна дирекция на МВР Ловеч (ОД на МВР Ловеч) не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Административният съд е бил сезиран с искова молба на И. М. Т., за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни действия на служители на ответника, изразяващи се в нервно напрежение, обида, загубено време, чувство на унижение, несправедливост и произвол и причинено неудобство, както следва: 1. в размер на 1 000,00 (хиляда лева), поради отнемане на СУМПС по реда на чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба 1/ 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, за периода от 31.01.2022 г. около 21:10ч. до 27.09.2022г.; 2. в размер на 1 000,00 (хиляда лева), поради временно прекратяване на регистрацията на ППС по реда на чл. 171, т. 2а, б, б от ЗДвП въз основа на проверката по Наредба 1/2017г. за периода от 31.01.2022 г. около 21:10ч. до 27.09.2022г. и 3. в размер на 1 000,00 (хиляда) лв. за незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 31.01.2022 г. от около 21:10 ч. до около 23:30 ч. Решаващият съд установил, че на 31.01.2022г. около 21:10ч. И. М. Т. е бил спрян от полицейски служители на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. Извършената проба за наркотични вещества с техническо средство е била положителна. За извършената проверка бил съставен АУАН серия GA 351149 от 31.01.2022 г. Издадени били Заповед за задържане с рег. 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч, както и Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП 22-0906-000036 от 31.01.2022 г., Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП 22-0906-000037 от 31.01.2022 г., с които съответно са отнети СУМПС на лицето и контролен талон на автомобила, както и СРМПС и две регистрационни табели на автомобила, които били връчени на ищеца лично срещу подпис на 08.02.2022 г. С Определение 1022/ 07.12.2022 г. по адм. дело 411/ 2022 г. на АдмС Ловеч, влязло в сила на 20.12.2022г. жалбата на Т. срещу Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП 22-0906-000036 от 31.01.2022 г. и Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП 22-0906-000037 от 31.01.2022 г. е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. С Определение 701/ 15.11.2022 г. по н.а.х.д. 940/ 2022 г. на РС Ловеч, жалбата на Т. срещу Заповед за задържане с рег. 295зз-14/31.01.2022 г. на ОДМВР Ловеч е оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено, като това определение е влязло в законна сила на 13.12.2022 г. На 15.09.2022г. е изготвено заключението на извършената химикотоксилогична експертиза, според което при изследването на предоставените от ищеца биологични проби не се е установило наличие на наркотични вещества. За доказване на неимуществените вреди по делото са събрани гласни доказателства от трима свидетели. С обжалваното пред настоящата инстанция решение, АС Ловеч е ОТХВЪРЛИЛ предявените от И. М. Т. срещу ОД на МВР гр. Ловеч обективно съединени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 3 000 лева, вследствие на незаконосъобразни действия на длъжностни лица на ответника, като неоснователни и недоказани. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е посочил, че не са налице незаконосъобразни фактически действия. В случая административното деяние попада в хипотезата чл. 171 т. 1 б. б от ЗДвП, поради което съдът е приел, че извършените от актосъставителя фактически действия по изземване на СУМПС, СРМПС и регистрационни табели от ищеца са извършени в съответствие с нормативните изисквания. Съобразно чл. 171, т. 1, б. б свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Съдът е приел, че разпореденото в нормите на чл. 172 ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП фактическо изземване на СУМПС, СРМПС и регистрационни табели съставлява задължение на полицейския орган при установяване на нарушения от посочената категория. Преценил е, че към момента на изземването, действията на актосъставителя, са законосъобразни, а полицейският орган е действал в условията на обвързана компетентност. Обсъдени били ангажираните свидетелски показания по делото, които съдържат данни относно промените във физическото и психическото състояние на ищеца. В заключение съдът приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковите претенции били приети за неоснователни и недоказани. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО. Решението в частта за претенцията за незаконосъобразно фактическо задържане, осъществено на 31.01.2022 г. от около 21:10 ч. до около 23:30 ч. е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилен е извода на адм. съд за неоснователност на иска поради това, че твърдените действия от страна на ищеца не са фактически, а правни такива. Максималната ширина на приложение на ЗОДОВ позволява да се претендират вреди, както от незаконосъобразни фактически, така и от правни действия. Правните действия също могат да се намират в пряка връзка или причинно- следствена верига с вредоносен резултат. Съгласно чл.73 от ЗМВР, на лицето, задържано при условията на чл.72, ал.1, т.1 т.4 не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. На първо място в първоинстанционното производство не е приобщено НАХД 940/ 2020 г. на РС Ловеч, което би позволило да се обсъдят доводите срещу заповедта за задържането на лицето. Същото дело е било прекратено и съответно с това липсва отговор дали осъщественото задържане е законосъобразно. Няма отговор за това при какви обстоятелства е осъществено задържането. На второ място съдът не е изложил мотиви, доколко ограниченията наложени на лицето са пропорционални на установеното деяние и не влизат в противоречие с права гарантирани от ПЕС. Съдът с оглед твърденията за незаконосъобразност на задържането следва да прецени има ли нарушение на чл. 5 ЕКПЧ, съгласно който всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден от закона при хипотезите, изброени от т. a) до т. f) от чл. 5 ЕКПЧ. По силата на задължението по чл. 9 АПК, съдът следва да се прецени дали чл. 5 ЕКПЧ не е бил нарушен. В тази част за съдебния акт са налице касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че решението в тази му част е неправилно и следва да се отмени, като делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В останалата частза исковете за неимуществени вреди, поради отнемане на СУМПС и прекратяване на регистрацията на ППС, решението на административния съд е правилно и обосновано. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт в тази част. Административният съд правилно е отхвърлил като неоснователни и недоказани исковите претенции на И. М. Т. против Областна дирекция на МВР Ловеч за обезщетение за причинени неимуществени вреди, поради двете заповеди за ПАМ за отнемане на СУМПС и поради временно прекратяване на регистрацията на ППС. Първоинстанционният съд обосновано е приел в мотивите си за тези претенции, че не са налице всички предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на предвидената в закона отговорност за имуществени и неимуществени вреди. Не е налице приложение на нормата на чл. 4 ЗОДОВ, според която дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Правилно административният съд е приел за недоказани доводите на И. М. Т. за незаконосъобразно извършени действия от страна на органи към ОДМВР- Ловеч, изразяващи се в отнемането на СУМПС, СРМПС, контролен талон и 2бр. регистрационни табели. Административният съд правилно е посочил, че действията на органите към ОД МВР - Ловеч са част от производство по издаване на оспорените по съдебен ред заповеди. След като заповедите не са били отменени по съдебен или административен ред, логичен е извода на съда, че от тях не могат да произтичат незаконосъобразни действия на съответните административни органи, които са ги издали. Актът за установяване на административно нарушение не е административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Той е част от производството по налагане на административно наказание, регламентирано от ЗАНН. АУАН не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност и отмяна. Срещу констатациите в него могат да се подадат възражения чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Контролът за законосъобразност на акта се осъществява при обжалването на наказателното постановление по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. За тези искове при липсата на който и да е елемент от фактическия състав не може да се реализира безвиновната отговорност на държавата, респ. на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Ловеч. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон, като правилно е отхвърлил исковата молба на И. М. Т. по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Ловеч за присъждане на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностни лица към ответника за отнемане на СУМПС и временно прекратяване на регистрацията на ППС. Следователно, съдебното решение в тази част, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски не се дължат. Предвид изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение