Решение № 2706 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2008 г.

Решение № 2706 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13883/2008 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Йордан Цанков Йорданов от гр. Лом срещу решението от 1.10.2008 г. по адм. д. № 389/2008 г. по описа на Административен съд гр. Монтана, Първи състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решението от 1.10.2008 г. по адм. д. № 389/2008 г., Административен съд гр. Монтана, Първи състав е отхвърлил жалбата на Йордан Цанков Йорданов от гр. Лом срещу Решение № Б-44 от 23.06.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" гр. Монтана. Съдът е приел за установено, че към момента на отказа за отпускане на парично обезщетение за безработица жалбоподателят е бил безработен и не е имал право на пенсия. Но за него не са били внесени или дължими осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове, съгласно изискванията на чл. 54 а във връзка с чл. 9, ал. 5 КСО. Направен е окончателния извод за законосъобразност на оспорения административен акт. Решението, предмет на съдебен контрол от настоящата инстанция не страда от визираното в касационната жалба отменително основание. Видно от трудов договор № 194 Йорданов е бил възстановен на работа в "Български метални тръби" ООД гр. Монтана на 7.04.2008 г. Това станало по силата на решение от 10.08.2007 г. по гр. д. № 538/2007 г. на Ломския районен съд, което е потвърдено с решение от 15.02.2008 г. по гр. д. № 371/2007 г. на Окръжен съд гр. Монтана. От трудовата книжка става ясно, че лицето е било отново уволнено на 8.04.2008 г. Признаването на уволнението на незаконно по съдебен ред е причината за несъответствието между трудовия и осигурителен стаж на Йорданов. Това е така защото по силата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО времето през което той е останал без работа поради уволнението, което е признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж. За посочения период и на основание чл. 9, ал. 5 КСО работодателят е дължал за Йорданов осигурителни вноски за Фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване. Съгласно чл. 54а, ал. 1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във Фонд "Безработица" най малко девет месеца през последните петнадесет месеца преди прекратяване на осигуряването. В конкретния случай за лицето нито са били внесени, нито са били дължими за внасяне посочените осигурителни вноски. Ето защо стигайки до извода, че не са налице предпоставките на чл. 54а, ал. 1 КСО за възникване на право на парично обезщетение за безработица Административен съд гр. Монтана правилно е приложил материалния закон. По изложените съображения касационната жалба се възприема от настоящия тричленен състав на ВАС като неоснователна и обжалвания съдебен акт се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,