Решение № 5672 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2015 г.

Решение № 5672 от 12.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7057/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 2161/30.03.2015 г. по адм. д. № 5658/2014 г. на Административен съд - С.-град. Ж. на С. Р. Г., подадена чрез адвокат Й. Т., кантора - [населено място], е против решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди и в частта за присъждане на разноски по делото. Твърди, че в обжалваните му части решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не е дал вяра на свидетелските показания относно емоционалното състояние на Г. след неправилното посочване към НАП на несъществуващото негово задължение. Иска да бъде отменено решението в обжалваната му част. Претендира разноски за двете инстанции. Оспорва касационната жалба на Областна дирекция на МВР-В. Касационна жалба срещу решението в осъдителната му част е подадена от Областна дирекция на МВР-В., чрез юрисконсулт Т. Ц. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено в обжалваната му част. Твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между незаконосъобразното действие и претендираната вреда. Показанията на св. Г. не установяват претърпени от ищеца неимуществени вреди. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими. Жалбата на ОД на МВР-В. е неоснователна, а жалбата на С. Р. Г. е частично основателна по отношение обезщетението за имуществени вреди. Същите са в размер на 129,28 лв, а не в размер от 50 лв., присъден от съда. Правилно съдът е приел, че е налице фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ако служителят не е бил подал данни за неплатена глоба в размер на 20 лв, вредите за касатора Г. не биха настъпили. Предвид краткия период на психологически стрес от действията на администрацията, правилно е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 лв. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. Производството пред административния съд е образувано по искова молба от С. Р. Г. срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - В. С исковата молба са предявени обективно съединени искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за заплащане на сума в размер на 90 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца от ответника имуществени вреди и сума в размер на 5 000 лева, претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконосъобразно действие на служители на МВР, изразяващо се в неправилно посочване към Националната агенция за приходите на несъществуващо на ищеца задължение. Претендира се законната лихва върху тях, считано от предявяването на исковата молба, до датата на окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски. Съдът е осъдил Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - В. да заплати на С. Г. сумата от 50 лева, представляваща претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители на дирекцията, изразяващо се в неправилно посочване към Националната агенция за приходите на несъществуващо задължение, ведно със законната лихва, считано от 06.06.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и да заплати сумата от 200 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното действие на служители на дирекцията, считано от 06.06.2014 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. На Г. са присъдени 35 лева, представляващи разноски по делото. Отхвърлен е предявения иск срещу ОДМВР - В. за имуществени вреди в размер на 40 лева и за неимуществени вреди - за сумата над присъдените 200 лв., ведно с претендираната законна лихва. В осъдителната му част решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В частта, с която са отхвърлени предявените искове, решението е правилно, но по съображения, различни от посочените в мотивите на съда. От фактическа страна по делото е установено, че на 04.06.2013 г. мл. автоконтрольор при ПП-ПК - В. е наложил глоба в размер на 20 лв. с фиш серия В, № 00988486 на С. Г. за нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП. Видно от преводно нареждане на ищеца чрез Б. Д. на 05.06.2013 г. сумата от 20 лв. е заплатена по сметка на МВР. Със съобщение изх. № 31442/28.05.2014 г. по изп. д. № 20148560401107 на ЧСИ Б. Б., С. Г. е уведомен, че на основание чл. 458 ГПК въз основа на Удостоверение № 220371401127445/22.05.2014 г. на ТД на НАП С., офис М., е присъединен взискател с вземане в размер на 20 лв. Посочено е, че изпълнителното дело е образувано по молба на [фирма] въз основа на изпълнителен лист, издаден на 19.03.2014 г. от СРС на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 2124/2014 г. на СРС, 85-ти състав. Общият размер на задължението по изпълнителното дело към 28.05.2014 г. възлиза на 1 825,15 лв. Видно от приложената фактура за осъщественото присъединяване на взискател ЧСИ е начислил 50,00 лв. такса. На 28.05.2014 г. ищецът е превел по сметка на ЧСИ сумата от 129,28 лв. - доброволно плащане. В писмено възражение на ответника, представено на 20.10.2014г от юрисконсулт Т. Ц. е направено възражение, че администрацията на ОД на МВР - В. е действала в изпълнение на задължението си по чл. 186 от ЗДвП, съгласно който изготвеният фиш се изпраща за изпълнение на съответната ТД на НАП. Съдът не е обсъдил това възражение, както приложимата материалноправна норма, уреждаща задължението на служителите на МВР, издали фиша за нарушение по ЗДвП. Съгласно чл. 186 от ЗДвП фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите. От това следва, че съставителят на фиша за нарушението е изпълнил свое задължение по закон. Извършеното впоследствие доброволно плащане от страна на ищеца на глобата в размер на 20 лв е следвало да се провери и съобрази от съответната дирекция на НАП преди да бъде изпратено удостоверението и искането от НАП за присъединяване към образуваното вече изпълнително дело на ЧСИ - Б. Б.. Преценката на НАП следва да обхваща не само въпроса дали задължението не е вече платено или е все още изискуемо, но и дали то е идентично с платената глоба с фиш от 04.06.2013 г. С оглед на това изводите на съда за установено незаконосъобразно действие на ответника по делото са постановени в нарушение на материалния закон. ОД на МВР - В. е било задължено да изпрати изготвения фиш за изпълнение на ТД на НАП и не е негово задължението да следи за доброволното плащане на наложената с този фиш глоба. Съгласно чл. 162, ал. 1, т. 5 ДОПК наложената глоба е публично държавно вземане. Предприетите действия на основание чл. 191, ал. 4 от ДОПК, предполагат изясняване пълно на факта на дължимостта на задължението към този момент. Поради това публичният изпълнител е бил длъжен да провери дали задължението не е било погасено чрез неговото доброволно изпълнение. В случая предприетите действия са по събиране на задължение по наказателното постановление, на каквото законът приравнява незаплатената глоба по фиш съгласно чл. 186, ал. 7 ЗДвП и е основание за принудително събиране на публичното вземане на основание чл. 209, ал. 2, т. 5 от ДОПК . С оглед на изложеното, касационната инстанция приема, че решението е неправилно в осъдителната му част и в тази част следва да бъде отменено. Спорът е изяснен по същество и касационната инстанция дължи произнасяне. Предявените искове от С. Р. Г. с посоченото правно основание, са неоснователни. Ответникът - Областна дирекция на МВР-В. не е извършил незаконосъобразно действие, а дължимо по закон действие, от което не могат да произтичат вреди. В останалата му част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,