Решение № 10101 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13453/2008 г.

Решение № 10101 от 27.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13453/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, срещу решение от 09.07.2008 г., постановено по адм. дело № 02668 от 2006 г. по описа на Софийски градски съд-административно отделение, с което е отменен като незаконосъобразен ДРА № 324 от 08.09.2005 г., издаден от ТДД гр. София и потвърден с решение № 361 от 23.02.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "туги Ес Еф"ЕООД гр. София, в общ размер на 1323570.00 лв. и лихви за забава в размер на 88190.38 лв. по фактури издадени от ЕТ"Корекстрой-Тинка Янакиева", "Далида Д ЕООД и СД"Крумова, Кирилов и сие". В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът неправилно е отменил акта единствено въз основа на заключението на вещото лице, според което фактурите по които не е признат данъчен кредит са отразени в счетоводството на съответните доставчици. Касаторът твърди, че сами по себе си счетоводните документи не доказват реалност на доставките и такава не е доказана по никакъв начин и със заключението на вещото лице. Излага съображения за липса на данъчно събитие и неприложимост на разпоредбата на чл. 65, ал. 8 ЗДДС, предвид нереалните доставки и тъй като съдът не е съобразил и съпоставил събраните по делото доказателства е допуснал нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил материалноправните разпоредби, поради което се иска отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - "Туги Ес Еф" ЕООД, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея основания и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Софийски градски съд-административно отделение е отменил като незаконосъобразен ДРА № 324 от 08.09.2005 г., издаден от ТДД гр. София и потвърден с решение № 361 от 23.02.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит на "туги Ес Еф"ЕООД гр. София, в общ размер на 1323570.00 лв. и лихви за забава в размер на 88190.38 лв. по фактури издадени от ЕТ"Корекстрой-Тинка Янакиева", "Далида Д ЕООД и СД"Крумова, Кирилов и сие". Същевременно с решението е признал това право по 14 броя фактури от м. декември 2004 г. издадени от ЕТ"Корекстрой-Тинка Янакиева", два броя фактури от м. февруари 2005 г. издадени от "далида Д ЕООД и 8 броя фактури от м. април 2005 г. издадени от СД"Крумова, Кирилов и сие". За да постанови това решение съдът се е позовал на заключението на назначената по делото икономическа експертиза и е приел, че от нея се установява, че ДДС по процесните фактури е начислен в счетоводството на проверяваните доставчици като задължение към бюджета. Посочил е, че кредитира това заключение, тъй като вещото лице е извършило проверка в самото счетоводство на фирмите доставчици. Предвид това съдът е приел, с оглед на разпоредбата на чл. 108, ал. 8 ДПК, че са оборени фактическите констатации в ДРА. Този извод на съда е необоснован. Съдът е постановил обжалваното решение при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички доводи и възражения на страните и доказателства по делото. Видно от мотивите отразени в ДРА и решението на директора на Дирекция ДОУИ" гр. София макар и не много ясно (тъй като основните констатации на ревизиращите органи касаят липсата на начисление на данъка по фактурите) се съдържат и констатации за липса на доказателства за плащане по фактурите, за предходни доставчици и недоказване реалност на доставките. Следва да се има предвид, че в случая доставчиците не са били намерени на посочените адреси и ревизиращите органи не са могли да извършат проверка в счетоводствата им относно счетоводното отразяване на доставките, извършените разплащания, а така също и във връзка с наличието на материален и кадрови ресурс за фактическото извършване на доставките, предходни доставчици и други обстоятелства поради което именно в решението на директора на дирекция ДОУИ" е обобщено, че не доказано реално извършване на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Съдът изобщо не обсъждал този въпрос, нито пък са събирани доказателства във връзка с реалното осъществяване на доставките. Вещото лице което е извършило проверка в счетоводството на доставчиците се е занимавало единствено с начислението на ДДС по фактурите като задължение към бюджета, но не е изследвало въпроса за счетоводното движение на тези стоки, както и за това има ли извършено плащане по тях или не, което би било една индиция за това дали е осъществена реална сделка или не. Съдът в решението е посочил, че са опровергани констатациите в ДРА, но не е изложил никакви мотиви по въпроса за реалността на доставките. В този смисъл основателни са възраженията в касационната жалба относно това, че не може да се приеме незаконосъобразност на акта при положение, че не са установени и доказани обстоятелствата свързани с реалността на доставките. Като не е обсъдил и това основание на което е отказано правото на данъчен кредит по издадените фактури, а единствено съдът е изложил мотиви свързани със спора относно начислението или не на данъка в счетоводството на доставчиците, то съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт. Ревизирания субект претендиращ правото на признаване на данъчен кредит е бил длъжен да докаже, че доставките, обективирани в процесните фактури са реално извършени като ангажира доказателства за това, а съдът е бил длъжен след задълбочена преценка на доказателствата по делото да изложи мотиви във връзка с това обстоятелство. Това е така защото само формалното начисляване на данъка при издателите на фактурите не е достатъчно основание и то няма да доведе до признаване на правото на данъчен кредит, ако преди това не е доказано, че доставките са реални. Предвид така изложеното обжалваното решение се явява постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който след преценка на всички събрани по делото доказателства и тези, които допълнително ще бъдат посочени от страните или бъдат задължени от съда да ги представят, да постанови решение след преценка и изследване дали обективираните доставки в процесните фактури са реално осъществени и след като вече е установено, че данъкът е начислен, да прецени дължимостта на претендираното от ревизирания субект право да приспадане данъчен кредит по тези фактури. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - I отделение,