Решение № 4391 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2013 г.

Решение № 4391 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2206/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Веселин Василев Стоянов, от гр. Бургас, срещу Решение № 763/16.01.2013, постановено по адм. дело № 6852/2012 г., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № КВ-145 от 24.04.2012 на Министъра на отбраната за прекратяване на договора му за военна служба поради изтичане на предвидения в него срок. Твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответната страна - Министъра на отбраната и въоръжените сили на Република България, чрез процесуалния си представите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав е отхвърлил жалбата на Веселин Василев Стоянов против Заповед № КВ-145/24.04.2012 на Министъра на отбраната за прекратяване на договора му за военна служба поради изтичане на предвидения в него срок. За да постанови този резултат съдът е приел, че при издаването на оспорената заповед са спазени материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Налице е предложение за прекратяване на договора за военна служба от командира на военно формирование 34420, с положителни становища от командира на военно формирование 22320 и на военновъздушните сили, в съответствие с чл. 66 ППЗОВСРБ. Министърът е издал процесната заповед, екземпляри от нея са изпратени на всички командни низходящи инстанции, определен е срок на военнослужещия да сдаде длъжността, разпоредено е да му се изплати паричното обезщетение при освобождаване и военнослужещият е сдал длъжността. Съдът е приел, че при липса на своевременно направено предложение от някоя от страните - за удължаване на срока на договора за военна служба, и след като договора му е изтекъл, нормата на чл. 162, т. 1а ЗОВСРБ изисква същият да бъде прекратен. Не са приети аргументите на жалбоподателя, че по силата на чл. 65, ал. 3, т. 4 ППЗОВСРБ, е следвало министъра да сключи допълнително споразумение с него, поради което не е разполагал с възможността да издаде заповед за прекратяване на договора му. Решението е правилно. Правилна е преценката на съда, че административният орган не е допуснал нарушение на материалния закон, като е постановил процесната заповед за прекратяване на договора за кадрова военна служба с жалбоподателя поради изтичане на неговия срок. Основан изцяло на доказателствата по делото е изводът на съда, че в случая административният орган няма задължение да удължи срока на договора за военна служба с още 4 години, защото военнослужещият не се е обучавал за нуждите на МО по чл. 145, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Това е така, защото даденото на жалбоподателя разрешение е за обучение в граждански учебни заведения за негова сметка. Ирелевантно е как и защо същият е кандидатствал и учил във Военната академия "Г. С. Раковски" като цивилно лице. В това учебно заведение той не е изпращан като военнослужещ за нуждите на МО, още повече, че няма нужния чин за такова обучение. И в двата случая не отговаря на законовите условия за задължително продължаване срока на военната служба, поради което процесната заповед правилно е преценена от съда като законосъобразна, а жалбата е отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на ВАС, тричленен състав съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав