Решение № 10344 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2018 г.

ВАСII отделение03.08.2018 г.докладчик т Захаринка Тодорова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 298 от 2017 г. по описа на Административен съд С.. ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол да заплати на ЕТ "Н.- С. С.", представляван от С. В. С. разноски по делото в касационното производство, в размер на 500 (петстотин) лв. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 10344 от 3.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3991/2018 г., II о., докладчик председателят Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началника на Регионален отдел "НСК" С. при РДНСК-Югоизточен район, срещу решение № 25/21.02.2018 г., постановено по адм. дело № 298 от 2017 г. по описа на Административен съд С., с оплаквания за неговата неправилност и искане за отмяната му. В съдебното заседание касационният жалбоподател не се представлява. Депозирани са писмени бележки от юрк. Стойнов, с които се поддържат съображенията в жалбата. Ответната страна - ЕТ "Н.- С. С.", редовно призован, не се представлява. Жалбата се оспорва от пълномощника му с отговора по нея и допълнително становище, претендират се разноските за тази инстанция. Главният архитект на О. С., редовно призован, не се представлява, не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, неблагоприятен за нея, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С касираното решение, първоинстанционният съд е отменил, по жалба на ЕТ "Н.- С. С.", заповед № ДК-11-СЛ-06/7.09.2017 г. на Началника на РО НСК-С. към РДНСК-Югоизточен район, с която, на основание чл. 156, ал. 3 ЗУТ, е отменено като незаконосъобразно, Разрешение за строеж (РСтр.) № 248/21.08.2017 г., издадено от Гл. архитект на община-С., на ЕТ, за строеж на "Автосервиз-пристройка към сграда на основното застрояване" в УПИ IV, кв. 94 по плана на кв. "Комлука" гр. С., като неправилна и незаконосъобразна. Приел е, че заповедта е издадена при неправилно приложение на материалния закон. Въз основа на анализа на доказателствата, включително и изводите на вещото лице по делото е посочил, че процесното РСтр. е издадено в пълно съответствие с предвижданията на ПУП за имота - единственото условие, на което следва да отговаря то, съгл. чл. 156, ал. 2 ЗУТ. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не се споделят изложените в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебния акт и за ограничаване на служебната проверка от органите на ДНСК. При постановяване на решението си, съдът е изследвал фактическата обстановка и е извел правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени съдопроизводствени нарушения или необоснованост на съдебния акт. Административният орган е приел, че с издаденото РСтр. е допуснато преминаване през чужд имот, без договор с нотариална заверка, в нарушение на чл. 192, ал. 1 и 4, във вр. с чл. 14, ал. 4 от ЗУТ, който извод съдът е обсъдил подробно и правилно е отрекъл, отменяйки акта. Разпоредбите на чл. 192 ЗУТ уреждат взаимоотношения при право на преминаване на собственици на имоти през чужд имот и в случая действително са неприложими. С издаденото РСтр. транспортен достъп до строежа /автосервиз/, е предвиден през УПИ-XII, общински, съседен на разрешения строеж, отреден за "преместване за паркинг" над р. "Асеновска", част от транспортно-комуникационната система на града, предназначен за обществено ползване. Категорично е установеното, че РСтр. не противоречи на действащия ПУП за УПИ IV, кв. 94 гр. С., одобрен със заповед № РД-15-182/4.02.2013г, с промяна в предназначението на имота от "за хотел", отреден "за търговия и услуги". Обосновано е приетото, че изводът в противен смисъл, направен от административен орган, е относим към РСтр. от 27.01.2009 г. за обект "Корекция на р. Асеновска", но не води до незаконосъобразността на разрешението за строеж от 21.08.2017 г. Поради това не се касае за учредяване на право за преминаване през чужд имот по чл. 192 от ЗУТ и съответно извода в заповедта, за нарушение по смисъла на чл. 156 от ЗУТ е необоснован. Предвид изложеното и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка, настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този изход на процеса, на ответната по жалбата страна ЕТ "Н.- С. С.", следва да бъдат присъдени разноските по делото пред ВАС, своевременно претендирани и доказани като реално заплатени с приложения договор за правна помощ и съдействие, в размера от 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1