Решение № 4832 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 644/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, вр. чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Образувано е по касационна жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД Бургас, чрез представител по пълномощие адв. С. Димитрова, Софийска адвокатска колегия, против Решение 1035/01.11.2023 год. по адм. дело 1493/2023 год. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение N-144/20.07.2023 год. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 (ОПОС) за определяне на бенефициера Водоснабдяване и канализация ЕАД финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи по Договор ЗОП-75/08.10.2021 год. за изпълнение на обособена позиция 1 Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Бургас Запад, с изпълнител ДЗЗД Алфа-Вод-Про 2020, сключен на стойност 21 076 563,20 лв. без ДДС. Заявено е твърдение, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на заявеното твърдение за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила се сочи, че Административен съд Бургас не е обсъдил всички изложени в жалбата на дружеството възражения, както и че в голяма част мотивите на първоинстанционния съд преповтарят мотивите на административния орган, изложени в оспореното решение на РУО. Сочи се, че във връзка с твърдението за нищожност на административния акт, съдът не е събрал относими доказателства в какво качество и на какво основание оспореният административен акт, създаден като електронен документ и подписан с електронен подпис, е подписан едновременно и от лицето Е. Трифонов. В тази връзка касаторът счита, че при наличието на два електронни подписа в документа, не може да се презюмира кое лице го е подписало в качеството му на негов автор, а пропускът на съда да установи обстоятелствата около авторството на решението за определяне на финансова корекция представлява съществено процесуално нарушение, което оказва влияние върху извода му за валидност на административния акт. Твърдението за допуснати от съда съдопроизводствени нарушения се допълва с доводите, че съдът не е обсъдил изложеното от жалбоподателя по отношение липсата в разпоредителната част на оспорения акт на указание какъв е финансовият ефект на определената в размер на 5% финансова корекция, с оглед наличието на друго решение от 05.06.2023 год., с което е определена финансова корекция в размер на 25% по същия договор за обществена поръчка. В тази връзка се сочи, че съдът не е взел предвид двете възможни хипотези на развитие на производството по обжалване на решението за определяне на финансова корекция в размер на 25%, за което е образувано производство пред същия съд, поради което счита за неверен извода на съда, че с процесното решение не се налага самостоятелна финансова корекция. Аргументира се, че ефектът на определената финансова корекция ще зависи от стабилитета на решението от 05.06.2023 год., като при неговата отмяна настоящата финансова корекция от 5% ще бъде самостоятелна и ще има своето финансово отражение върху размера на допустимите разходи по договора. Касаторът намира, че по начина на формулиране на диспозитива на административния акт, при влизане в сила на решението от 05.06.2023 год., в правния мир биха съществували паралелно две решения, което счита за недопустимо, поради което и оспореното решение не съдържа ясна разпоредителна част, определяща правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнение, което съставлява нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК. В подкрепа на твърдението за нарушение на материалния закон се оспорва изводът на съда, че не е налице засягане на принципа на последователност и предвидимост в административния процес, чрез протичането на две паралелни производства по обжалване на две самостоятелни решения за определяне на финансова корекция по един и същи договор за обществена поръчка. В тази връзка сочи, че противно на приемането на съда, разноските за дружеството в производствата по оспорването на двата акта са по-високи, отколкото биха били в случай, че нарушенията са били констатирани в един акт, в който случай материалният интерес би бил определен спрямо финансова корекция в размер на 25%, а не 30%. Сочи, че това възлага допълнителна финансова тежест за бенефициера и ограничава правото му на защита. Счита извода на съда, че процедурният механизъм за издаването на два отделни акта е без значение, е погрешен. Оспорва се и извода на съда, че финансовата корекция по оспореното пред него решение не се кумулира с тази, определена с решението от 05.06.2023 год. Сочи, че самостоятелният финансов ефект на определената в размер на 5% корекция е поставен в зависимост от влизането в сила на решението, с което е определена финансова корекция в размер на 25%, при отмяната на което, корекцията от 5% ще има самостоятелен ефект. Тъй като това обстоятелство не е отчетено, то решението за определяне на финансова корекция е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е установено от съда. Касаторът оспорва и извода на съда за материална законосъобразност на оспореното пред него решение. По мнение на оспорващия, съдът не е изложил собствени мотиви, а изцяло е възприел тези на административния орган. Излага доводи за неправилна правна квалификация на нарушението, тъй като изложените фактически обстоятелства са свързани с нарушение на конкретна правна норма чл. 59, ал. 2 от ЗОП, но водещо в правната квалификация, дадена от РУО, е нарушението на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, която визира общо правило за поведение. Не се споделя и изводът на съда, че заложеното условие за различни проектантски екипи създава допълнителна тежест и има възпиращо въздействие за потенциалните участници. В тази връзка се сочи, че възложителят има право да заложи изисквания, които да му гарантират наличие на достатъчен експертен ресурс, който да обезпечи проектирането на няколко обекта едновременно. Заключава, че разглеждани в контекста на обособената позиция, поставените изисквания към екипа проектанти не противоречат на нормата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, поради което е незаконосъобразна привръзката с останалите обособени позиции. В съответствие с горните доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции, включително заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, по представен списък, придружен с доказателства. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Е. Йотова от Софийска адвокатска колегия, която поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи, като заявява искане за отмяна на съдебното решение и претедира разноски. Ответникът РУО на ОПОС, в писмен отговор, чрез представител по пълномощие юрк. С. Киров, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции по представен списък. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Киров, който поддържа становището за неоснователност на касационната жалба и претенцията за разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски за адвокат, поради липса на фактическа и правна сложност на делото. Сочи, че възнаграждението за адвокат не следва да бъде съобразявано само с определените в Наредба 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хонорари, но и с доказателствените факти и доказателствените средства, които ги обективират. В тази връзка сочи, че в производството пред Върховния административен съд не са събирани нови писмени доказателства, в хода на производствата и пред двете инстанции не е извършван разпит на свидетели, нито са възлагани експертизи, а защитната теза на страната не е променяна, като доводите преповтарят в голяма степен изложените такива в първоначалната жалба до съда. Счита, че съдът следва да съобрази размера на дължимото адвокатско възнаграждение с мотивите на решение на СЕС по дело С-438/22 год. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Счита, че не са налице сочените от касатора основания, поради което предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК, съобрази доводите на касатора и доказателствата по делото, намира касационната жалба за основателна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е приел за установено следното: Между Министерство на околната среда и водите и Водоснабдяване и канализация ЕАД Бургас е сключен Административен договор Д-34-58/17.06.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПОС 2014-2020, съфинансирана от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд на ЕС, за изпълнение на проект BG16M1OP002-1.016-0011 Интегриран воден проект за област Бургас. В изпълнение на проекта, с Решение ОП-75-2/09.10.2020 год. изпълнителният директор на ВиК ЕАД е открил открита по вида си процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг за обекти: Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Бургас - Запад; [жк], гр. Бургас и участък от деривация Камчия-Север при с. Рудник в четири обособени позиции по териториален признак, публикувана в РОП на АОП с УНП 00571-2020-0026. С Решение РД-09-1020-2/04.08.2021 год. възложителят е обявил класирането на участниците по обособена позиция 1 и е определил за изпълнител участника ДЗЗД Алфа-Вод-Про 2020, с който е сключил Договор ЗОП-75/08.10.2021 год. за възлагане на обществената поръчка по обособена позиция 1 с предмет: Реконструкция на ВиК мрежата на гр. Бургас Запад. С писмо изх. 1-016-0011-4-120/03.04.2023 год., в изпълнение на препоръки, дадени от Одитния орган в одитен доклад от осми системен одит относно ефективното функциониране на системите за управление и контрол на ОПОС, ръководителят на УО на ОПОС е уведомил бенефициера ВиК ЕАД за констатирано нарушение с финансов ефект, свързано с поставеното от възложителя изискване към участниците при участие за повече обособени позиции да предложат различни проектантски и технически екипи за всяка обособена позиция, което е прието от одитния орган за ограничително и с разубеждаващ ефект, предвид необходимостта да се ангажират повече специалисти при неяснота относно крайния избор на изпълнител. Дадената правна квалификация е за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл 59, ал. 2 от ЗОП, съставляващо нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ на бенефициера е дадена възможност да представи възражение и приложи доказателства по констатациите на органа и предложението за определяне на финансова корекция. С писмо изх. МП-03-ПК-5/9/13.04.2022 год., бенефициерът е представил възражение, което органът е обсъдил и е приел за неоснователно. Последвало е издаването на оспореното пред Административен съд Бургас Решение N-144/20.07.2023 год., с което на основание чл. 73, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ, чл. 14, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за администриране на нередности по Европейските структурни и инвестиционни фондове (НАНЕСИФ), във връзка с актуализирана нередност ОПОС20/22/КФ/754 и предвид констатация 3 от анекс 4.1. на Изпълнителна агенция Одит на средствата от Европейския съюз (Одитния орган), е определена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 разходи по сключения договор с ДЗЗД Алфа-Вод-Про 2020 за нередност по т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. Органът е потвърдил първоначалната констатация за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП във връзка с въведеното изискване участниците да предложат отделни проектантски и технически екипи за всяка обособена позиция, в случай на подаване на оферта за повече от една обособена позиция. Съдът е установил, че с разяснение по условията на обществената поръчка изх. ОП-75-18/16.11.2020 год. възложителят е посочил, че не е допустимо един и същи проектант да е включен в състава на различни участници, подаващи оферта за различни обособени позиции. Също, че в одобрената от възложителя документация за обществената поръчка, в частта Минимално изискване за всяка обособена позиция, Забележки, т. 3 е записано: При участие за повече обособени позиции е необходимо да бъдат предложени различни проектантски и технически екипи за всяка обособена позиция. Съдът е установил, че във връзка със същия договор за обществена поръчка през 2022 год. е било издадено и друго решение от РУО за определяне на финансова корекция в размер на 5%, което не е идентично с оспореното в първоинстанционното производство, тъй като е касаело нарушение, свързано с утвърдената от възложителя методика за оценка на офертите и е било отменено в резултат на проведения по съдебен ред контрол за неговата законосъобразност. Първоинстанционният съд е приел, че компетентността на органа е доказана с представена по делото Заповед РД-913/10.10.2022 год. на министъра на околната среда и водите, с която Г. Симеонова главен директор на главна дирекция Оперативна програма Околна среда в Министерство на околната среда и водите, е оправомощена за ръководител на Управляващия орган на ОПОС 2014-2020. В съответствие с така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него акт е законосъобразен и е отхвърлил жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас. За да обоснове този правен резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен административен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа законоустановените реквизити и мотиви, като при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е отхвърлил твърденията на жалбоподателя за нищожност на решението, като е приел, че положеният в края на изложението подпис от Г. Симеонова, която е оправомощена за ръководител на УО на ОПОС, с обозначение на качеството, в което същата е подписала документа, сочи, че именно тя е реалният издател на административния акт, а други подписи върху същия документ нямат отношение. Отхвърлени са и твърденията за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с водените от административния орган отделни производства за нередности, свързани със същия договор. Съдът е приел, че не е налице нарушение на принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК, както и не е лишен бенефициерът от възможност ефективно да упражни правото си на защита в съдебно производство. Съдът е отхвърлил и твърденията за неяснота и липса на указание какъв е финансовият ефект на определената в размер на 5% финансова корекция, като е посочил, че от страна на органа са изложени доводи защо е прието, че е налице нередност, като с оглед естеството й е приложен пропорционалният метод за определяне размера на корекцията в съответствие с коректно посочени правни норми от Наредбата за посочване на нередности. При преценката за съответствието на определената финансова корекция с материалния закон, съдът е анализирал съдържанието на сочените за нарушени от органа нормативни разпоредби, като е достигнал до извода, че дадената от органа правна квалификация е правилна, включително в посочената последователност. Приел е, че въведеното изискване необосновано ограничава достъпа до участие, тъй като създава неблагоприятно условие за потенциалните участници да ангажират допълнителен брой персонал и/или ръководен състав, за изпълнение на идентични по същността си дейности за проектиране и изпълнение, които биха могли да бъдат реализирани от едни и същи лица. Посочил е, че необходимостта от осигуряване на самостоятелен проектантски екип създава допълнителна тежест и има възпиращ ефект спрямо участниците за подаване на оферта за повече от една обособена позиция. Извел е аргумент, че не следва да се преценява от възложителя теоретичните възможности на проектантския и/или техническия екип, осигурени от съответния участник, за изпълнението на всяка от обособените позиции. Отхвърлил е доводите за възможността по чл. 46, ал. 5 от ЗОП, като е посочил, че тази норма има за цел да осигури участието на повече оператори като се избегне концентрирането на множество поръчки у един участник, респективно насърчава конкурентната среда, още повече възложителят не е въвел това като условие в процедурата. Съдът е формирал извод, че е доказано нарушението на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, тъй като е въведен незаконосъобразен критерий за подбор, съставляващ нередност по смисъла на т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, което е основание за определяне на финансова корекция в размер на 5%. По изложените съображения, съдът е формирал краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт, поради което е отхвърлил жалбата и е осъдил жалбоподателя за разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК не е необходимо да ги преповтаря. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доводите за нищожност на административния акт. Правилно съдът е отнесъл положения в края на документа подпис - с уточнението че същият е електронен, а не саморъчен. Оспореното пред Административен съд Бургас решение за определяне на финансова корекция е създадено като електронен документ, с който е направено електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДУУ). Съгласно чл. 4 от с.з., автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Видно и от хартиената разпечатка на електронния документ е, че електронният подпис на Г. Симеонова (по смисъла на чл. 13 от ЗЕДЕУУ) е положен непосредствено след името и длъжността на лицето, сочено за издател на административния акт, което е именно Г. Симеонова, поради което правилно съдът приема, че са изпълнени изискванията на закона за форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователни са и доводите във връзка с проведеното производство за определяне на финансова корекция с оглед издаден предходен акт по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ за определяне на финансова корекция в размер на 25% по същия договор. Правилно в тази връзка първоинстанционият съд сочи, че с издаването на обжалваното пред него решение не са нарушени принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Не съществува законово ограничение в броя или последователността на производствата по установяване на нередности, а при установени такива за определянето на финансови корекции за тях, стига за една и съща нередност да бъде приложена само веднъж финансова корекция и общият размер на финансовите корекции по проекта (операцията) да не надвишава размера на реално предоставената финансова подкрепа по него (Арг.: чл. 71, ал. 3 и ал. 4 ЗУСЕФСУ). Както е посочено и в самото решение от 20.07.2023 год., а се установява и от доказателствата по делото, между фактическите основания на двете нередности настоящата и тази, установена с решението от 05.06.2023 год., за която е определена финансова корекция в размер на 25%, няма съвпадение. Поради това, органът не е препятстван да установи друга нередност, за която да определи финансова корекция при спазване на горепосочените ограничения. Основателни са твърденията на касатора за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването на решението на РУО на ОПОС, което влече извод за неправилност на обжалваното съдебно решение, с което е прието, че актът е законосъобразен. По мнение на настоящата касационна инстанция, не е налице допуснато от бенефициера нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, както и на общата забрана по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Възложителят е въвел критерий за подбор, свързан с техническите и професионални способности на участниците, същите да разполагат с персонал и/или с ръководен състав с определена професионална компетентност за изпълнението на поръчката, включващ Проектантски екип за изготвяне на работен инвестиционен проект, който като минимум за всяка обособена позиция включва: проектант по част ВиК, проектант по част Конструктивна, проектант по част Геодезия, проектант по части Пътна и Временна организация и безопасност на движението (ВОБД), проектант по част Пожарна безопасност (ПБ), проектант по част План за безопасност и здраве (ПБЗ), проектант по част План за управление на строителните отпадъци (ПУСО), проектант по част Проектно-сметна документация (ПСД), както и Технически екип за изпълнение на строително-монтажните работи, включващ технически ръководител, инженер ВиК, специалист Здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ), с конкретно посочена от възложителя професионална компетентност, на която следва да отговарят лицата. В забележка в документацията за обществената поръчка е посочено, че участниците могат да предлагат един проектант за повече от една проектна част по съответната ОП, при съобразяване с поставените изисквания към проектантите по съответните части, по отношение на техническия екип за изпълнение на СМР участниците трябва да предлагат различни лица за минимално изискуемите позиции по съответната ОП, както и че при участие за повече обособени позиции е необходимо да бъдат предложени различни проектантски и технически екипа за всяка ОП. Органът е приел, че за да участва по всички четири обособени позиции, участникът трябва да разполага с минимум 32 експерта, отчитайки възможността един проектант да изпълнява повече от една проектна част по съответната обособена позиция при съобразяване с поставените изисквания към проектантите по съответните части. Доколкото предметът на поръчката е еднотипен и е свързан с реконструкция на ВиК мрежа с различно място на изпълнение за различните обособени позиции, а подаването на оферти за повече от една обособена позиция не означава автоматично избор на участника за изпълнител по всички, то органът е приел, че изискването при участие за повече обособени позиции да се покриват заложените минимални условия съвкупно за всички позиции, за които е подадена оферта, към момента на подаването й, има разубеждаващ ефект, тъй като за икономическите оператори липсва сигурност, че ще спечелят всички обособени позиции, за които са подали оферта и липсва икономически стимул да предприемат действия за кумулативно покриване на критерия за подбор за всички позиции, за които участват. Горното е счетено за нарушение на чл. 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП. Този извод на органа, възприет и от съда, е неправилен. Нито органът, нито съдът са отчели спецификата на обществената поръчка и в частност обстоятелството, че предмет на интервенция по всяка обособена позиция са различни обекти, всеки от които се намира на различна територия със свои особености. Не е отчетено и обстоятелството, че е предвидено дейностите по отделните обособени позиции да се извършват паралелно. Поради това и са неоснователни изложените в тази връзка от органа аргументи в мотивите на решението. Както е посочено в документацията за обществената поръчка, срокът за завършване е срокът за проектиране и изпълнение на строително-монтажните работи на обекта (Време за завършване), който е по предложение на участника в календарни дни и включва периода от датата на започване до издаване на Сертификат за приемане от Инженера и издаване на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа приложение 15 към Наредба 3/31.07.2003 год. Във времето за завършване участниците следва да предвидят и включат: технологично необходимото време за качествено изпълнение на проектирането; необходимото време за съгласуване на инвестиционния проект; технологично необходимото време за качествено изпълнение на отделните видове строително-монтажни работи и т.н., като времето за завършване по всяка обособена позиция не може да надвишава посочения от Възложителя в Приложението към офертата срок за завършване от 920 (деветстотин и двадесет) календарни дни. С цел по-правилно планиране на необходимото време за изпълнение на отделните дейности от предмета на поръчката, възложителят е заложил индикативен срок за всяка обособена позиция за изготвяне на технически проект (включително времето за съгласуване с експлоатационните дружества и компетентните институции) от 120 (сто и двадесет) календарни дни. Видно е, че времето за изпълнение както общо на предмета на поръчката, така и на отделните дейности в обхвата му, е от изключителна важност за възложителя. Поради това и възлагането изпълнението на повече от една обособена позиция на един и същи изпълнител, който разполага с един проектантски екип, би се отразило на качественото и срочно изпълнение на поръчката по съответните обособени позиции. Целта на въвеждането на критерии за подбор е установяване на възможността на икономическите оператори да изпълнят поръчката, при това качествено както в предметно, така и във времево отношение. Паралелното изпълнение на множество, макар и сходни и/или идентични дейности (еднотипни, както е прието от органа), изисква съсредоточаването на значителен ресурс, включително човешки, в противен случай изпълнението би било за сметка на търсеното и желано от възложителя качество. Неоснователно съдът е отхвърлил доводите на жалбоподателя, че изпълнението на обектите е свързано с техническа сложност и е възможно един проектантски екип, съответно един технически екип, да не се справи с повече от една обособена позиция. В тази връзка съдът е посочил, че преценката кога и как ще се справи със задачата по проектирането е работа на съответния участник, който трябва да представи доказателства за капацитета си, а не възложителят изкуствено да ограничава възможността на отделните кандидати да участват по повече от една обособена позиция, изисквайки наличието на отделни проектантски и технически екипи. Тези аргументи на съда не държат сметка за законовата възможност на възложителя на обществената поръчка да извърши преценка за способността и възможността на потенциалните участници да изпълнят поръчката с желаното от него качество и в заложения срок. Дейността по проектиране (част от инженеринга), в която връзка е поставено изискването за проектантски екип, включващ конкретен набор от правоспособни лица, е дейност по изготвяне на инвестиционен проект в обхват и съдържание съгласно Наредба 4 от 21 май 2001 год. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, а едва след това с евентуално осъществяване на контрол на изпълнението в хода на строителната дейност. Изготвянето на инвестиционен проект във фаза технически проект, по обхват и съдържание, което отговаря на законовите изисквания, е достатъчно сложна дейност, така че не може да бъде изключено възникването на затруднения при изпълнението й в заложения от възложителя срок от 120 (сто и двадесет) дни, в обем, надвишаващ този по една обособена позиция, когато един и същи участник е определен за изпълнител по повече от една позиция. Същото е относимо и за дейността по техническо ръководство и контрол на строителния обект, след започване на строителната дейност въз основа на одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за строеж един и същи технически екип следва да осъществява постоянно ръководство и контрол на повече от един строителен обект едновременно. Поради това и чрез залагането на изискването за различни проектантски и технически екипи, възложителят цели минимизиране именно на този риск, което е оправдано с оглед предмета и обема на обществената поръчка, и е в съответствие с дадената му от закона възможност да извърши преценка за възможността на участниците да изпълнят обществената поръчка. Правилно се сочи от касатора, че само по себе си изискването отнесено към обособена позиция не е ограничително, а с оглед възможността един участник да бъде определен за изпълнител на повече от една или на всички обособени позиции, е обосновано преценката на възложителя да бъде по завишени критерии. След като е допустимо един и същ икономически оператор да изпълнява повече от една обособена позиция, то изискването за различни проектантски екипи за всяка обособена позиция обезпечава необходимия човешки ресурс за срочно и качествено изпълнение на поръчката, без да ограничава участието на заинтересованите икономически обекти. По изложените съображения не е налице нарушение на 2, ал. 2 във вр. чл. 59, ал. 2 от ЗОП, противно на извода на органа, възприет и от първоинстанционния съд (в горния смисъл Решение 1156/31.01.2024 год. по адм. дело 7348/2023 год. на ВАС, VІІ отд.). Предвид така развитите мотиви, настоящата инстанция намира, че е налице заявеното с касационната жалба на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК нарушение на материалния закон. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, със следващата от това отмяна и на оспорения индивидуален административен акт. С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния жалбоподател искане, в полза на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, гр. Бургас, се дължат съдебни разноски за двете инстанции. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, придружен с доказателства Договор за правна защита и съдействие от 07.04.2023 год., фактури и платежни нареждания, дружеството е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 48 548,90 лв. с ДДС за всяка от инстанциите, както и държавна такса общо в размер на 3 400 лв., или общо разноски в размер на 100 497,80 лв. Настоящият съдебен състав намира възражението на касационния ответник за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение за основателно. Възражението е мотивирано с липса на правна и фактическа сложност на делото, наличието на съдебна практика по сходни казуси, липсата на процесуални действия по събиране на допълнителни доказателства, освен съдържащите се в административната преписка, съдържанието на защитната теза на касатора, която в голяма степен припокрива тази в първоинстанционното производство, както и с изложените от СЕС мотиви в решение от 23 ноември 2017 год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 год. Като взема предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, включително по идентични казуси, страна по които е самият касационен жалбоподател, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 64 731,86 лв. общо за двете инстанции. С оглед изложеното претендираните разноски за адвокатско възнаграждение следва да се редуцират и в полза на жалбоподателя да се присъдят разноски за адвокат в размер на 64 731,86 лева (шестдесет и четири хиляди седемстотин тридесет и един лева и 86 стотинки), а общо разноски за двете производства в размер на 68 131,86 лева (шестдесет и осем хиляди сто тридесет и един лева и 86 стотинки). Предвид разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на АПК, разноските следва да бъдат поети от Министерство на околната среда и водите - юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган, издател на акта. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,