Решение № 10 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2013 г.

Решение № 10 от 15.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2183/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по чл. 247, чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК, образувано по молба от 14.08.2013 г. на Н. В. И. от [населено място] за поправка на фактически грешки, допълване и тълкуване на решение № 137 от 15.07.2013г по гр. дело № 2183/2013 г. на ВКС, III г. о, постановено по молба за отмяна на влязло в сила решение № 479 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 12705/2011 г. на Софийски градски съд. Иска се в настоящето производство съдът да потвърди искане за присъждане на разноски в размер на 400 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 248 ГПК. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, спазен е и едномесечния срок за исканията по чл. 247 и чл. 250 ГПК Допълнително са постъпили молби от 09.09.2013 г., 20.10.2013 г., 11.11.2013 г. и 06.01.2014 г. за ускоряване произнасянето по молбите и съображения по исканията . В молбите на Н. В. И. се изтъква, че решение № 137 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 2183/2013 г. на ВКС, III г. о е неясно, сбъркано и не е по същество на исковата му молба, т. е съдът не се е произнесъл с ясни и точни мотиви по неговите искания, формулирани в 12 точки. Иска се постановяване на ясно и поправено решение с което да се спази закона, като се отсъди тригодишна погасителна давност за исковия период Насрещната страна не заявява становище . Молбата е неоснователна по всички искания . В решение № 137 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 2183/2013 г. на ВКС, III не е допусната фактическа грешка, каквато не е и конкретно посочена от молителя по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК. В решението изчерпателно са произнесени исканията по молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 479 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 12705/2011 г. на Софийски градски съд, по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 от ГПК, тъй като това е бил предметът на съдебното производство пред Върховен касационен съд. Оплакванията на молителя по правилността на посоченото за отмяна съдебно решение на Софийски градски съд не са искания, очертаващи предмета на производството по отмяна, както ясно е посочено на стр. 2 ред първи и сл., стр. 5, ред трети и сл. в мотивите на решението . Не е налице основание за допълване на решението по реда на чл. 250 ГПК. На следващо място, решението е ясно като единство на диспозитив и мотиви и не е налице основание за тълкуването му по реда на чл. 251 ГПК. Понастоящем молителят не приема и оспорва решаващите съображения на Върховен касационен съд, пределите и обема на изразената в решението правораздавателна дейност, но без да отчита, че тези предели са определени от извънинстанционния характер на производството по отмяна на влезли в сила решения и от основанието, на което съдът е бил допустимо сезиран . В приключилото с решение № 137 от 15.07.2013 г. по гр. дело № 2183/2013 г. на ВКС, III производство по отмяна молителят не е заявил искане за присъждане на разноски, поради което и решението не подлежи на допълване по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в тази част. Ето защо Върховният касационен съд, състав на III г. о.