Решение № 7873 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2017 г.

Решение № 7873 от 12.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6888/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 272, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, наричано за краткост (Решението на НС на НЗОК от 2016 г.). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса - С. (РЗОК - С.), чрез процесуален представител, срещу решение № 29/31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 203/2016 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена заповед № РД-0912-11/18.11.2016 г. на директора на РЗОК - С., с която на "МБАЛ - Д." ЕООД са наложени санкции "финансови неустойки" за нарушение по чл. 157, ал. 3 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г. Изложените съображения за неправилно приложение на чл. 157, ал. 3 и ал. 4, чл. 263 и чл. 265 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт. Ответникът - "МБАЛ - Д." ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Поддържа становище, съобразно което атакуваната заповед за налагане на санкции от 18.11.2016 г. на директора на РЗОК - С. е издадена при спазване на административнопроизводственото правило по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за излагане на обосноваващите я фактически и правни съображения. Намира, че процесната заповед е издадена на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, чл. 270, ал. 1 и чл. 263, ал. 3 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г. за извършени нарушения по чл. 157, ал. 3 от цитираното решение, изразяващи се в липса на обективни данни за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становище за лечение в стационарни условия при 16 случая. Приема за необоснован извода на първоинстанционния съд, че при нарушения на чл. 157, ал. 3 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г., подлежащи на наказание следва да са лекарите - специалисти, а не лечебното заведение. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя по оспорване на "МБАЛ-Д." ЕООД, ЕИК: ********* Заповед № РД-0912-11/18.11.2016 г. на директора на Районната здравно осигурителна каса - С., с която на жалбоподателя са наложени санкции "финансови неустойки" в общ размер от 3 200 лева за нарушения по чл. 157, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от ЗЗО на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса на основание чл. 263, ал. 3 от посоченото Решение, за констатирани 16 нарушения подведени като еднотипни хипотези в следния смисъл: По ИЗ (съответно посочен №) на пациент (съответно посочен) с окончателна диагноза "увреждания на междупрешленни дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия М 51.1 по КП № 56 "Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви /МЧН/, на нервните коренчета и плексуси, полиневропатия и вертерогенни болкови синдроми" - по амбулаторен лист (съответно посочен номер), приложен към медицинската документация на ИЗ, липсват обективни данни за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становище за лечение в стационарни условия. Решаващият съд установява, че заповедта е издадена от компетентен орган - директора на РЗОК С., съгласно разпоредбите на чл. 270, ал. 1 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г., поради което намира, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК - липса на компетентност. Въз основа на формиран извод за наличие на позоваване на фактическите обстоятелства и правни основания, послужили на издателя да постанови акт с определено съдържание, първоинстанционният съдът приема, че не е налице порок по чл. 146, т. 2 от АПК досежно формата на акта. При извършената проверка по чл. 146, т. 3 от АПК решаващият съд намира, че не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Спазени са изискванията на Решението на НС на НЗОК от 2016 г. за назначаване на проверка, за компетентност на контрольорите, за извършване на проверката, за съставяне на протокола за резултатите от проверката по чл. 252 от цитираното решение, за връчване на протокола, поради което правото на участие и защита на проверяваното лице не е било накърнено. Решаващият съд приема, че не е налице отменително основание по чл. 146, т. 2 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в конкретната хипотеза е налице неправилно приложение на материалния закон. Административен съд - С. извежда, че описаните в оспорената заповед и в протокола от извършената проверка констатации за това, че по всяка съответна ИЗ на съответния пациент по амбулаторен лист, приложен към медицинската документация на ИЗ, липсват обективни данни за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становище за лечение в стационарни условия, са относими към издателите на тези амбулаторни листове, а именно лицата по чл. 10, ал. 1 от наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ. Изведено е, че в процесния случай амбулаторните листове са били издадени от лекари-специалисти, респ. от общопрактикуващи лекари в качеството им на лица, насочили пациентите към хоспитализация. Първоинстанционният съд обосновава извод, че разписаното правило на чл. 157, ал. 3 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г. касае тези именно лица, а не санкционираното заведение, предоставило болнична помощ. Първоинстанционният съд намира, че амбулаторният лист следва да съдържа посочените в чл. 157, ал. 3 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г. реквизити. Липсата им обаче не се свързва с отговорност на санкционираното лице. Решаващият съд приема, че тематично същите попадат в обхвата не на проверката по чл. 263 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г. за обема на предоставените условия и ред за оказване на медицинска помощ, а в обхвата на проверка по чл. 265 от Решението за нарушения на изискванията за работа с медицинска или финансова документация. Така постановеното решение е в нарушение на материалния закон. В разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна касa (обн., ДВ, бр. 25 от 31.03.2016 г.) е предвидено, че насочването към ползването на болнична медицинска помощ се извършва с издаване на "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), към което на основание ал. 3 се прилага амбулаторният лист от извършения преглед на пациента с посочени данни от анамнезата и обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности, в това число и обективните обстоятелства, мотивиращи становището, че лечебната цел не може да се постигне в условията на извънболничната помощ. Действително, задължение на изпълнителите на извънболнична медицинска помощ е да издадат направлението за хоспитализация и да приложат към него амбулаторния лист за извършения преглед. Издателите на процесните амбулаторни листове, за които е установено несъответствие с нормата на чл. 157, ал. 3 от Решението на НС на НЗОК от 2016 г. - лекари /общопрактикуващи и специалисти/, представляващи лечебни заведения, различни от санкционираното лице са субекти на отговорност на самостоятелно основание, което не може да обоснове отпадане отговорността на процесното лечебното заведение. Отговорността, която те биха понесли при установено неизпълнение на задължението им, е без значение за настоящия спор. Изпълнителят на болнична медицинска помощ е санкциониран не за това, че не е издал амбулаторни листове за извършени прегледи, а за това, че без да съобрази изискванията по чл. 157, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК е хоспитализирал пациентите при липсата на обективни данни в амбулаторните листи за предприети диагностични и терапевтични действия, мотивиращи становище за лечение в стационарни условия. Задължението на изпълнителя на болнична помощ при хоспитализация на пациента да изисква амбулаторния лист не е изрично формулирано в текста на нормативния акт, но това задължение следва от цитираните по-горе разпоредби и от разпоредбата на чл. 157, ал. 4 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, съгласно която амбулаторният лист, приложен към "Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури" (бл. МЗ - НЗОК № 7), става неразделна част от медицинската документация на пациента. Именно данните в амбулаторния лист относно обективното състояние на пациента, предприетите диагностични и терапевтични дейности и др., мотивират действията на приемащото болнично лечебно заведение за хоспитализация на насочения пациент и оказване на болнична медицинска помощ. Констатирането нарушение може да се квалифицира, както като нарушение на установените изисквания за работа с медицинска или финансова документация, така и като нарушение на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ, определени в Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, издадено на основание чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за изменение и допълнение на съдържащите се в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г. (НРД за медицинските дейности за 2015 г.) изисквания по чл. 55, ал. 2 ЗЗО. Съответно, санкцията може да бъде приложена и на двете предвидени основания - на общото основание по чл. 263, ал. 3 или на специалното по чл. 265, ал. 3 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК. И в двете хипотези е предвидена санкция "финансова неустойка" от 200 лв. до 500 лв., която с оспорените точки 1 - 6 от заповедта е определена в минимално предвидения размер от 200 лв. за всяко нарушение. В този смисъл е и решение № 2690/01.03.2018 г., постановено по адм. дело № 6368/2017 г. на ВАС, шесто отделение. По горните съображения Върховният административен съд намира, че оспорената пред първата инстанция заповед е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт и не страда от други пороци по чл. 146 от АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесния акт на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК неправилното съдебно решение следва да бъде отменено. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Разноски не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,