Решение № 9655 от 13.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5566/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) срещу Решение 2445/04.03.2025 г. на Административен съд (АС) Варна, постановено по адм. дело 1640/2024 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. изх. 02-250-2600/2386 от 20.02.2023 г. (УП изх. 02-250-2600/2386 от 20.02.2023 г.) на заместник изпълнителния директор на ДФЗ; административната преписка е върната на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново разглеждане и произнасяне по заявлението на ЕТ Л. - Л. Н., с УИН: 25/220519/11978 за кампания 2019, при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, като е определен 14-дневен срок за новото произнасяне, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение; Държавен фонд Земеделие е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че констатациите от проверката на място са неверни. Счита, че съдът погрешно е приел, че е налице ненадлежно заснемане на процесните площи и това обуславяло нарушение. Излага съображения, че резултатите от извършената проверка на място правилно са отразени в доклада от проверката на място, както и че са налице основания да се приеме, че са налице недопустими площи за подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. При условията на алтернативност, ако касационната жалба се отхвърли, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представя списък на разноските. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Марчева. Ответникът по касация ЕТ Л.-Л. Н. оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя писмено становище и списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело 1640/2024 г. по описа на АС Варна е по реда на чл. 226 АПК, след като с Решение 9221/25.07.2024 г. на ВАС по адм. дело 1875/2024 г. е отменено Решение 1708/05.12.2023 г. на АС Варна, постановено по адм. дело 847/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и въз основа на тях е установил следното: Едноличен търговец ЛЮСИ-ЛЕРЗАН НИЯЗИЕВА е регистриран като земеделски производител с УИН 25/220519/11978 и е одобрен за участие по няколко схеми и мерки за подпомагане по ПРСР за периода 2014 2020 г., между които и по Мярка 11 Биологично земеделие с един парцел с номер от ИСАК 72062-257-1-1 с площ от 0,73 ха, находящ се в землището на [населено място], Община Антоново, Област Търговище, засаден с култура с код 222010 /сливи/. Кодът на дейността е БР 12. На 15.05.2019 г. едноличният търговец е подал заявление за подпомагане за 2019 г. УРН 645995. Заявлението е редактирано на 10.06.2019 г. По заявка 387601 е извършен дистанционен контрол на 18.09.2019 г. В хода на дистанционния контрол не са могли да бъдат установени редица от изследваните обекти и специфики на площите, което наложило извършването на бърза проверка. Отразено е, че по Мярка 11; Схема за обвързано производство декларирана и установена култура 222010 - сливи; декларирана площ 0,73, установена площ - 0,00; Разлика - 0,73. Със Заповед 394096/26.09.2019 г. е разпоредено да се извърши проверка на място на 24 парцела, обработвани от едноличния търговец, сред които и процесният парцел 72062-257-1-1 /47313369/, находящ се в землището на [населено място], Община Антоново, засаден със сливи. Данните от проверката на място чрез дистанционен контрол на 18.09.2019 г. са обективирани в доклад. В същия е отразено, че е във връзка и с заявка 387601, обективирани са резултатите от извършената на 02.10.2019 г. и бърза проверка на място за площите, за които дистанционният контрол не е могъл /чрез сателита и видеонаблюдението/ да установи дали културата е точна, дали самото замерване е точно. По отношение на процесния имот не са установени несъответствия между декларираните и установени площи. От самия протокол съдът е установил, че за извършената проверка на 2.10.2019 г., кандидатът е информиран на 1.10.2019 г. в 15 ч., както и че по време на проверката са направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката. Съдът е посочил, че по делото не са ангажирани доказателства, че едноличният търговец е уведомен за резултатите от проверката. От Докладна записка вх. 05-2-030/106#1 12.05.2023 г. е установил, че ответникът е посочил, че липсват доказателства за физическото изпращане и получаване на доклад за проверка на площи 394096. От писмо от 09.09.2019 г. съдът е установил, че от директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Търговище е изискана информация относно няколко дружества, вкл. ЕТ Л.-Л. Н.. В писмото е изразена необходимост от извършване на съвместни проверки на място на парцелите, с които са кандидатствали въпросните лица. Решаващият съд е посочил, че ответникът при предходното разглеждане на делото е посочил, че физическата проверка на площите на оспорващия е извършена на 15.10.2019 г., като данните от нея са част от разследването на МВР, а не от документацията на ДФЗ, но ответникът е заявил, че е констатирано, че парцелът с трайни насаждения сливи, е в лошо агротехническо състояние. С Докладна записка 07-1400/3378 от 01.10.2019 г. от директора на дирекция ПИ, е разпоредено да се определят служители от дирекция Технически инспекторат, които да участват в планирана съвместна проверка на място със служители от дирекция Противодействие на измамите. Исканата проверка е във връзка с проверка образувана в ОД на МВР - Търговище по заявления за подпомагане на няколко земеделски производителя, след които и ЕТ Л.-Л. Н.. Със Заповед 396558 от 29.10.2019 г. е разпоредено да се извърши, в периода от 29.10.2019 г. до 28.11.2019 г., проверка на място на същите 24 парцела, находящи се на територията на Община Антоново, Област Търговище. Първоинстанционният съд е посочел, че процесуалният представител на ответника е уточнил, че проверката е контролна проверка, извършвана от Технически инспекторат. За проверката на място е съставен контролен лист, в забележка е посочено, че при извършване на контролната проверка по отношение на проверявания парцел, за който е заявено, че е засят с култура сливи, е установено, че е недопустим за подпомагане по причина, че междуредията са силно затревени. Останалите парцели в заявлението са проверени коректно и промени в заявената площ или култура не се налага. В графа забележки е посочено и че кандидатът не е уведомен за контролната проверка и не присъства на проверката. По делото няма данни контролния лист да е подписан от кандидата. Изготвена е Докладна записка вх. 07-1400/3378-14 от 04.11.2019 г. до директора на дирекция Технически инспекторат. В нея е посочено, че земеделски парцел 47313369 със заявена площ 0,73 ха и заявена култура сливи е недопустим за подпомагане. Междуредията са силно затревени, липсват следи от косене или друга грижа за поддържане на площта в добър стопански вид. Върху докладната записка с ръкописен текст е поставена резолюция: Да. За отразяване в ИСАК. От извадката от ИСАК съдът е установил, че на 04.11.2019 г. е инициирана промяна в статуса на заредените данни в ИСАК, като на 05.11.2019 г. е отразена промяна на статуса, а именно За нанасяне на корекции, а на 11.11.2019 г. са нанесени корекции. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ) основна и допълнителна, изготвени от вещото лице инж. В. А.. От заключенията на вещото лице съдът е установил, със заявка 394096 е извършена бърза проверка на 2.10.2019 г. Съгласно доклада на експерта извършил проверката установената допустима площ за процесния парцел е 0.73 ха, няма недопустима площ. При проверка на 2.10.2019 г. не са направени снимки в двата края, диагонално противоположни, както и в средата на парцела. Според вещото лице не е спазена работната инструкция за извършване на проверки на място. На приложена комбинирана скица към СТЕ е показан процесния парцел и местата на направените снимки. От скицата съдът е посочил, че се установява, че снимките са групирани на около 6-7 м. западно от парцела. Върху снимките няма изобразени посоки. С оглед доклад по заявка 394096 от 2.10.2019 г. парцелът е обходен изцяло, а снимките са направени групирано на 5-7 м. западно от парцела. От приложения доклад на експерта не става ясно дали е мерена височината на тревостоя. Вещото лице е посочило, че снимките са направени извън проверявания парцел, изготвено е Приложение 2, в което е нанесен парцела и посочено местоположението на снимките. В допълнителна експертиза вещото лице сочи, че при проверката на 15.10.2019 г. не са направени снимки в двата края, диагонално срещуположни посоки, като снимките са групирани в средата на парцела, така не е спазена работната инструкция за извършване проверки на място. На комбинирана скица е отразен процесният парцел, и местата на направените снимки. Върху снимките няма изобразени посоки. С оглед наличните данни от снимките и при отсъствие на доклад, вещото лице е посочило, че не може да потвърди, че парцелът е обходен в цялост. От наличните данни по делото не ставало ясно дали е мерена височината на тревостоя. В снимките не е указана посока на снимане, липсва схема на засаждане и не е възможно да се установи дали същите са направени в междуредията или във вътрередията. При така установеното от фактическа страна решаващият съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, като за този извод е обсъдил представените по делото Решение 792/17.12.2013 г. на Министерски съвет, Договор за делегиране на функции по прилагане на ПРСР 2014-2020 г. РД50-74/09.04.2015 г., изменен със Споразумение РД50-74/26.07.2016 г., Заповед 03-РД/3088 от 22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и се е позовал на разпоредбите на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Приел е, че при издаването на уведомителното писмо е спазено изискването за писмена форма на административния акт, като са посочени основанията (правни и фактически, като последните се съдържат и в административната преписка) за издаването му, но са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и материалния закон. В тази връзка съдът се е позовал на чл. 26а, ал. 1, чл. 26б, ал. 3 и 4 37 ЗПЗП, чл. 41 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (Регламент (ЕС) 809/2014), чл. 46, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. (Наредба 4 от 24.02.2015 г.), чл. 10, ал. 2 от Наредба 2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба 2 от 26.03.2018 г.), както и на разпоредби от Правилника за дейността на Дирекция Технически инспекторат, Държавен фонд Земеделие, версия 05, наричан за краткост (Правилника). Посочил е, че ответникът е приел, че обработвания от жалбоподателя парцел със сливи е силно затревен, липсват следи от косене или друга грижа за поддържане на площта в добър стопански вид. Тези установявания са направени при проверка на място, но при самата проверка не е отразена височината на тревостоя. Позовавайки се на приетите по делото основна и допълнителна СТЕ съдът е посочил, че по делото е установено, че снимковия материал изготвен на 02.10.2019 г. не е съобразен с Правилника, защото снимките не са направени в двата края, диагонално противоположни и в средата на парцела. Вещото лице е установило, че снимките са групирани на около 6-7 м. западно от парцела, върху снимките няма изобразени посоки. От приложения доклад не се установява дали е мерен тревостоя. Снимките са правени извън парцела. Снимките от следващата дата - 15.10.2019 г. също не са направени в двата края в диагонално срещуположни посоки. Снимките са направени в средата на парцела, нямат и изобразени посочи. В снимковия материал не е указана посока на снимане, липсва схема на засаждане и не е възможно да се установи дали същите са направени в междуредията или във вътрередията. В устния си доклад инж. А. е заявил, че от приложения снимков материал от 2.10.2019 г. не може да се установи състоянието на имота, тъй като имотът е голям, а от снимката може да се види периметър от порядъка на 10-20 м. Решаващият съд е посочил, че за да е временно недопустима за подпомагане следва в земеделската площ или в част от нея - повече от 100 кв.м. да е налице установен тревостой, който да е над 0.5 м. за земи под угар и междуредията в трайните насаждения. Извел е извод, че от събраните по делото доказателства, включително и приетите заключения на вещото лице, не се е установило по безспорен начин, че височината на тревостоя в имота на жалбоподателя, засаден със сливи е повече от 0.5 м. и заема площ повече от 100 кв.м. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическите установявания в обжалваното решение кореспондират на събрания доказателствен материал, поради което касационната инстанция ги приема изцяло и не следва да ги преповтаря. Касационният жалбоподател не ги оспорва. При правилно установени факти, решаващият съд е достигнал до законосъобразни правни изводи, към които настоящата инстанция препраща при условията на чл. 221, ал. 1, изр. второ АПК. Правилно съдът е посочил, че за да е временно недопустима за подпомагане следва в земеделската площ или в част от нея - повече от 100 кв.м., да е налице установен тревостой, който да е над 0.5 м. за земи под угар и междуредията в трайните насаждения. При безспорно установения факт, че няма данни каква е височината на тревостоя в парцел 72062-257-1-1 /47313369/ и каква площ заема същата, както и че при извършването на проверките на място на 02.10.2019 г. и 15.10.2019 г. са съществено нарушени правилата за извършването им мястото, от което са направени снимките, необхождане на целия район, неуведомяване на дружеството за проверката от 15.10.2019 г., и тази по Заповед 396558 от 29.10.2019 г., след извършването на която са променени констатациите на административния орган относно допустимостта на парцела, невръчването на доклада от извършената проверка на място, съответно непредоставянето на възможност за възражения, следва да се приеме, че административният акт е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Изводът на ДФЗ, че парцел 72062-257-1-1, засят с трайни насаждения сливи е в лошо агротехническо състояние, не е доказан по безспорен начин. Не е доказано в какво се състои това лошо агротехническо състояние и защо е прието, че парцелът не е годен за подпомагане. Противно на изложеното в касационната жалба ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че констатации му са верни. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото размер 2000 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направеното от касационния жалбоподател бланкетно възражение за прекомерност не следва да се уважава, предвид правната и фактическа сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия по осъществената правна защита и съдействие. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение