Решение № 4897 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9403/2014 г.

Решение № 4897 от 30.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9403/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Стефко Николов Стефанов, подадена чрез адв. Георги Николов, против решение № 74/30.05.2014 г. по адм. д. № 152/2014 г. на Административен съд - Добрич. Излага твърдения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Обстоятелството, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е отменена по реда на съдебния контрол, не е основание да се приеме, че нейният адресат не може да претендира вреди, когато се установи, че не е извършил нарушението, заради което е издадено наказателно постановление. Същата няма самостоятелен характер, а е функция на издаденото наказателно постановление. По делото не са предявени обективно съединени искове, а само един иск - за вреди от незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Вредите, претендирани от издадената ПАМ са с цел конкретизация на настъпилите вредни последици от наказателното постановление. Оспорва извода на съда по отношение на вредите от отменено наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ ясно разграничава актовете и действията на администрацията, незаконосъобразността на които обуславя отговорността по този закон. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - Областна дирекция на МВР - Добрич, редовно призована, не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Същото е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е приел за недопустим предявения иск за вреди в размер на 3000 лв. в резултат на заповед за налагане на принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността, поради това че жалбата срещу тази заповед е отхвърлена. При преценка на основателността на иска за претърпени неимуществени вреди вследствие отменено наказателно постановление, съдът правилно е отхвърлил иска, поради това че претърпените вреди нямат характера на вреди по чл. 1 ЗОДОВ и нормата не намира приложение в конкретната хипотеза. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба и подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Пред Административен съд - Добрич, са предявени обективно съединени искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от Стефко Николов Стефанов срещу ОД на МВР - Добрич. Първият иск е за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. от заповед № 545/25.03.2013 г. на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, с която е наложена принудителна административна мярка-временно отнемане на свидетелство за правоуправление до решаване на въпроса за отговорността, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Вторият иск е за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лв. вследствие отменено наказателно постановление № 545/29.03.2013 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Съдът е оставил без разглеждане първия иск като процесуално недопустим и е прекратил производството по делото. Изложил е мотиви, че заповедта за налагане на принудителна административна мярка не е отменена по съдебен ред и липсва процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 АПК. Отхвърлил е предявеният иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетение за вреди от отмененото наказателно постановление, като е посочил, че издаването на наказателни постановления е юрисдикционна, а не административна дейност и поради това тя не попада в приложеното поле на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Доказателствата по делото установяват, че на Стефко Николов Стефанов е било издадено наказателно постановление № 545/13 от 29.03.2013 г. от Началника на сектор "ПП" при ОДМВР - Добрич, за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3 от ЗДвП - управление на МПС след употреба на алкохол и му е било наложено административно наказание глоба и лишаване от право на управление на МПС за срок от 6 месеца. Едновременно с издаване на наказателното постановление му е била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП - отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. С решение на ДРС по НАХД № 590/2013 г. НП № 545/13 от 29.03.2013 г. е отменено и решението е потвърдено с решение № 5038/12.11.2013 г. по КАД № 704/2013 г. на Административен съд - Добрич. Наложената принудителна административна мярка е обжалвана пред Административен съд - Добрич и с решение № 118/26.07.2013 г. по адм. д. № 380/2013 г. жалбата е отхвърлена и решението е влязло в сила на 30.08.2013 г. Решението е правилно в частта на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв. в резултат на издадената заповед за налагане на принудителна административна мярка. Обосновано съдът е приел въз основа на фактите по делото и на изразеното становище от ищеца, че предмет на разглеждане по делото са два иска със самостоятелно правно основание - различни по своя характер административни актове. Възражението на касационния жалбоподател, че по делото е предявен един иск, не намира опора в изложените факти и направените искания. Принудителните административни мерки се налагат като превантивна мярка с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. След като основанието за налагането е различно от основанието за издаване на наказателното постановление и се извършва с отделен административен акт, незаконосъобразната заповед за налагане на ПАМ може да бъде самостоятелно основание за претендиране на вреди, ако такива са реално настъпили. В случая, след като жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ е била отхвърлена, недопустимо е претендирането на обезщетение за вреди от нея. Както правилно се е обосновал съдът, разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК искът може да се предявени само след отмяна на административния акт, на който се твърди, че се основава претенцията. По отношение на претенцията за вреди от отменено наказателно постановление, решението е постановено в нарушение на материалния закон. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административнонаказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо, че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган, представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнение на нормативно възложени задължения, от упражняване на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности, е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна /административна/ функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съобразно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска на Стефко Николов Стефанов за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000 лв от отменено наказателно постановление № 545/29.03.2013 г. на Началник сектор "ПП" при ОД на МВР - Добрич, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК в тази част делото следва да се върне за разглеждане по същество. Съдът следва да разгледа предявения иск по същество и да изложи мотиви по неговата основателност. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,