Решение № 6455 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3391/2016 г.

от 15.04.2015 г. на кмета на район "Връбница" към Столична община и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съгласно задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, като е определен 7-дневен срок за издаване на удостоверение за наследници на Т. В. Т. по искане на "Банка ДСК" ЕАД вх. № КО-92 00-10/07.04.2015 г. За да постанови този резултат, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба на банката с правно основание за искането си чл. 106, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Поискано е издаване на удостоверение за наследници на починал кредитополучател за защита правата на банката в качеството й на кредитор за индивидуализация на задължените лица. Съдът е установил, че кметът на район "Връбница" е отказал издаване на исканото удостоверение с мотива, че според становище на КЗЛД, удостоверението за наследници би могло да се издаде след съдебно удостоверение по чл. 186 ГПК, каквото в случая липсва. Съдът е квалифицирал оспореното писмо на кмета на район"Връбница" като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК и е обосновал правния интерес на "Банка ДСК" ЕАД да обжалва процесния изричен отказ на административния орган с разпоредбата на § 8 от ПЗР на АПК във вр. с чл. 107 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/. АССГ е заключил, че оспореният акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 4, ал. 3, чл. 35, ал. 1 и 3 от ЗГР и чл. 2, ал. 1 от Наредбата по приложението му административен орган. Приел е, че актът е издаден в предписаната от закона форма, съдържа необходимите реквизити и при постановяването му са спазени всички изисквания на административнопроизводствените правила. Посочил е, че редът за предоставяне на данни от ЕСГРАОН е уреден в чл. 106, ал. 1 ЗГР. Съдът, базирайки се на посочените от молителя основания за издаване на исканото удостоверение за наследници, е приел, че кметът на район "Връбница" при СО неправилно е стигнал до извода, че, за да удовлетвори искането на Банка ДСК за издаване на удостоверение за наследници, се нуждае от съдебно удостоверение по смисъла на чл. 106, т. 3, предл. второ от ЗГР. Съпоставяйки материалноправните разпоредби на чл. 106, т. 1 и на чл. 106, т. 3, предл. второ от ЗГР, АССГ е заключил, че по отношение искането, с което е сезиран кметът на район "Връбница" при СО, приложима е нормата на чл. 106, т. 1 от ЗГР - "Банка ДСК" ЕАД се явява трето лице с правен интерес от получаване на исканото удостоверение, като цитираната законова разпоредба следва да се тълкува разширително - т. е. не следва да се ограничава само до посочените в нея физически лица, а касае и юридическите такива, с което се противопоставя на чл. 106, т. 3 от ЗГР. В този смисъл административният съд не споделя развитите от Комисията за защита на личните данни съображения в приложеното по делото писмо. Съдът е преценил, че банката е доказала интереса си от исканото удостоверение, а специалните правила, регламентиращи банковата дейност и регистрацията на банката като администратор на лични данни в достатъчна степен обуславят защитата на тези лични данни. Съдебното решение на АССГ е неправилно. Видно от молбата, с която е инициирано административното производство, "БАНКА ДСК" ЕАД е поискала издаване на удостоверение за наследници на Т. В. Т. на осн. чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., като същевременно се е позовала и на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗГР. Кръгът на лицата, които могат да искат издаване на удостоверения по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., издадена от министъра на МРРБ, е очертан в чл. 5, ал. 1 и 2 от същата наредба. Безспорно е, че кредитната институция - "Банка ДСК" ЕАД не е между лицата по ал. 1, тя не е и трето лице по смисъла на ал. 2, тъй като не е субект, който разполага с правомощия, каквито са държавните и общински органи и институции. След като молителят "Банка ДСК" ЕАД е извън кръга на лицата, които биха могли да искат издаване на удостоверение за наследници на физическо лице- длъжник по реда на посочената Наредба, то административният орган законосъобразно е отказал издаването на подобно удостоверение. Посочената от "Банка ДСК" ЕАД в молбата й за издаване на удостоверение за наследници като правно основание разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 1 от Закона за гражданската регистрация се явява неприложима в конкретния случай. Този законов текст предвижда друг ред, обслужващ други цели и приложим при различни предпоставки от реда по Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. Посочената наредба установява реда за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, видовете удостоверения и техните образци. Разпоредбата на чл. 106 и сл. от ЗГР установява ред за предоставяне на данни от ЕСГРАОН. В чл. 106, ал. 1 е очертан изчерпателно кръгът на лицата, които могат да искат предоставяне на данни от ЕСГРАОН и банката не е сред тях. Въпреки че в молбата, с която е инициирала административното производство, банката е посочила като правно основание на искането си чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР, тази молба не може да се възприеме като такава, с която се иска предоставяне на данни от ЕСГРАОН. Редът за предоставяне на данни от регистрите е посочен в чл. 141 и сл. от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на ЕСГР, който в случая не е спазен. По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният административен съд неправилно е преценявал наличието на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 1 ЗГР спрямо молба за издаване на удостоверение за наследници. Издаването на удостоверение за наследници и предоставянето на данни от ЕСГРАОН са две различни административни услуги, за всяка от които е посочен различен, лимитативно определен кръг правни субекти, които могат да искат услугата, отделни процедури и различни предпоставки за получаването им. В конкретния случай банката е поискала издаване на удостоверение за наследници, което не е имала правото да иска, поради което отказът на административния орган е законосъобразен. Като е стигнал до изводи, различни от направените от настоящия касационен състав, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено решение по същество, с което жалбата на "Банка ДСК" ЕАД срещу писмо изх. № КО-9200-10 (1)/15.04.2015 г. на кмета на район "Връбница" да бъде отхвърлена.