Решение № 6213 от 12.6.2023 г. на ВАС, VII о.

ВАССедмо отделение12.06.2023 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 173 от 18.11.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело 280/2022 г.

ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството да заплати на община Дупница разноски в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА/п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) по Програма Интеррег ИПП България Северна Македония 2014-2020 г. срещу Решение 173 от 18.11.2022 г. на Административен съд - Кюстендил по адм. дело 280/2022 г., с което по жалба на община Дупница са отменени негови Решение РД-02-14-690 от 08.07.2022 г. за определяне на финансова корекция на община Дупница и Решение РД-02-14-724 от 22.07.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изложени са съображения, че съдът е формирал неправилен и необоснован извод за допуснати нарушения при издаване на акта. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните такива от ответната страна. Ответникът по касационната жалба община Дупница, чрез процесуалния си представител изразява становище за нейната неоснователност. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила и присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на община Дупница Решение РД-02-14-690 от 08.07.2022 г. за определяне на финансова корекция на община Дупница и Решение РД-02-14-724 от 22.07.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, издадени от ръководителя на УО по Програма Интеррег ИПП България Северна Македония 2014-2020 г. Съдът е установил от фактическа страна, че община Дупница е партньор 2 по проект с рег. СВ006.2.21.144, съфинансиран по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ-ИПП България Северна Македония 2014-2020 г., по договор за субсидия по Инструмента за предприсъединителна помощ ІІ РД-02-29-168/68 от 12.07.2019 г. Въз връзка с изпълнението на проекта бенефициерът е назначил екип за управление на проекта, който се състои от три лица координатор на проекта, експерт строителство и финансов експерт. Със Заповед РД 04-764/19.07.2019 г. на кмета на община Дупница държавният служител И. Бельов е определен да изпълнява задълженията на експерт строителство в рамките на основното работно време за срока на изпълнение на договора за субсидия РД-02-29-168/12.07.2019 г. 24 месеца, с брутно възнаграждение съгласно бюджетна линия BL 1 на одобрения бюджет на проекта в съответствие с инструкция на Дирекция Управление на териториалното сътрудничество към МРРБ за реда и начина на възлагане на задълженията на членовете на екипите на българските бенефициенти при изпълнение на проекти, финансирани по Програма ИНТЕРРЕГ-ИПП. Посочено е, че месечното възнаграждение се определя пропорционално на отработените часове по проекта след представяне на месечни отчети за извършената работа по часове пред кмета на общината. При същите условия кметът на община Дупница със Заповед РД 04-763/19.07.2019 г. е назначил П. Петров, държавен служител при общината за финансов експерт на проекта. С писмо изх. 99-00-3-84/30.05.2022 г. община Дупница е уведомена за регистриран сигнал за нередност УТС-181/24.01.2022 г. по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности) във вр. с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013. На основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ) е предоставена възможност за възражение. Такова е депозирано с изх. 04-00-92-1/13.06.2022 г. Издадено е Решение РД-02-14-690/08.07.2022 г. на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. с § 5, т. 4 от ДР ЗУСЕСИФ и § 1, т. 2 от ДР на Наредбата за посочване на нередности, чл. 4, ал. 1 и чл. 20 от Меморандума за изпълнение на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ ИПП България Северна Македония, като с него органът определил финансова корекция в размер на 6 999,98 евро от допустимите разходи, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, изплатени като възнаграждения за персонал и офис и административни разходи, въз основа на Заповед РД 04-764/19.07.2019 г. (5 803 евро) и Заповед РД 04-763/19.07.2019 г. (4 800 евро). Нередността е квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ нередност, съставляваща нарушение на принципите по чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, а именно принципа за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, параграф 1 и чл. 61 от Финансовия регламент (Регламент 2018/1046). Съобразявайки нормата на чл. 3 от Делегиран Регламент 481/2014 на Комисията, административният орган приема, че разходите за персонал представляват брутните възнаграждения за труд за персонала, нает от бенефициера и се ограничават до определените в трудов договор, решение за назначаване или в случая заповед на кмета на общината. Приложими са правилата за назначаване на държавни служители Ред и начин на възлагане на задължения на членовете на екипите на българските бенефициери при изпълнение на проекти, финансирани по трансграничните, транснационалните и междурегионалните програми за териториално сътрудничество. Административният орган излага мотиви за неприложимост на чл. 21, ал. 4 от Закона за държавния служител (нормата, въз основа на която са издадени двете заповеди и е определено допълнително възнаграждение на държавните служители от екипа), тъй като тя касае възлагане на дейности извън установеното работно време по оперативните програми в чл. 2, ал. 1 от Постановление 189/2016 г. Полагащото се възнаграждение по проекта трябва да е включено към работната заплата, респ. да представлява част от същата, а не допълнително възнаграждение към заплатата, както е изплатено в настоящия случай, доколкото дейностите по проекта следва да бъдат извършвани от държавните служители само в работно време. В този смисъл административният орган приема, че извършените плащания към двамата членове на екипа са недопустими, доколкото тези средства са изплатени като допълнителни възнаграждения към основната заплата на държавните служители. Това обуславя неправомерно отчетени разходи за персонал, определени по незаконосъобразен ред и условия. Формиран е извод, че с тези си действия бенефициерът е извършил нарушение на принципа на икономичност по чл. 33 от Регламент 2018/1046, с оглед неправилното разходване на средства от ЕСИФ за възнаграждения на членовете на екипа. Принципът изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра цена, както и при спазване на материалната законосъобразност. Последното е задължително условие за спазване на принципа на доброто финансово управление. При определяне размера на финансовата корекция органът е приел, че извършеното нарушение има конкретно финансово изражение, което е равно на реално извършения разход за персонал и който бенефициерът е декларирал за възстановяване, а именно сумата 6 542,04 евро. Приел е, че следва да бъде възстановена и сумата от 457,94 евро представляваща 7 % от разходите по БЛ Офис и административни разходи, като пълната сума за възстановяване, засегната от установената нередност е определена на 6 999, 98 евро. Издадено е и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка РД-02-14-724/22.07.2022 г., с което на основание чл. 62, ал. 1 и 2 АПК е извършена поправка в текста относно размера на финансовата корекция от 6 999,98 евро на 6999,99 евро и относно сумата, представляваща процентното изражение на разходите по БЛ Офис и административни разходи и начина на изчисляване, като е поправен от 457,94 евро (7% х 6 542,04 евро обща стойност на декларираните разходи за персонал през отчетния период) на 457,95 евро (7% х 2 354,82 евро + 7% х 4 187,22 евро). В останалата част решението за определяне на финансова корекция остава непроменено. Административният съд е отменил и двата административни акта. Мотивите му за отмяна на акта за финансова корекция са, че административният орган е допуснал смесване на институтите на финансовата корекция и верификацията, в резултат на което актът е в противоречие с материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Относно акта за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е констатирал, че същият е в нарушение на изискването за мотивираност по чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват фактически основания за постановяването му. Органът единствено е посочил поправката, която извършва с акта, без да е изложил фактически съображения за това. По този начин волята му остава неясна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е установил, че в акта за финансова корекция органът едновременно излага съображения за недопустимост на разходите и за допусната нередност, съставляваща нарушение на принципа на чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 нарушаване на принципа за добро финансово управление, като определя финансова корекция в размер на 6 999,98 евро от изразходваните средства допустими разходи. Налице е противоречие между визираните в акта правни и фактически основания относно допустимостта на разходите и разпоредения в диспозитивната му част правен резултат. Съдът правилно е отбелязал, че законодателят е въвел два отделни правни института, прилагани на различно основание и в различни производства. Верифицирането (одобряването) на извършените разходи по изпълнението на проекта зависи от преценката на тяхната допустимост с оглед съответствието им с нормативно регламентираните условия. Отказът да се верифицират суми не се основава на наличие на нередност, нито представлява елемент от процедурата по определяне на финансова корекция. В случая в разпоредителната част на решението е изразена волята на органа за определяне на финансова корекция в общ размер от 6 999,98 евро, докато в мотивите на акта са изложени съображения за недопустимост на разходите. Евентуалната недопустимост на даден разход в случай на несъответствие с регламентираните условия е основание за отказ от верификация на същия, но не и основание за определяне на финансова корекция. От резултата по главния спор следва извод за незаконосъобразност и на последвалия акт за поправка на очевидна фактическа грешка. По горните съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на делото в полза на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв. за касационната инстанция. Възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като договореният и платен размер от 3 000 лв. с включен ДДС отговаря на действителната фактическа и правна сложност на делото. Правната сложност на съдебното административно производство е функция на приложимата нормативна уредба. В настоящия случай приложимите разпоредби са уредени в юридически актове от различна степен, в т. ч. и в законодателство, което е наднационално. На следващо място констатираният порок на административния акт налага сравнителен анализ на два различни института, чието приложение има различни материалноправни предпоставки и се осъществява в различни административни производства. На последно място защитата е срещу два административни акта предвид допуснатата от административния орган поправка на очевидна фактическа грешка. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение