Решение № 1526 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2009 г.

Решение № 1526 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13402/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 40 от 16.07.2009 г., постановено по адм. д. № 3846/2008 г. Административен съд - София-град по жалба на "Втора многопрофилна болница за активно лечение - София" АД е отменил като незаконосъобразно решение № РД-УС-04-80 от 21.05.2008 г. на УС на НЗОК, с което е потвърден отказа за сключване на договор № РД-15-5-2 от 28.02.2008 г. от директора на СЗОК досежно клинични пътеки № 33 и № 56 и е върнал преписката на РЗОК със задължителни указания. Срещу това решение са подадени две касационни жалби - от УС на Националната здравноосигурителна каса и от директора на Столична здравноосигурителна каса с оплакване, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост, а също и недопустимо. Молят обжалваното решение да бъде отменено, алтернативно - да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание от касационните жалбоподатели се явява представител на УС на НЗОК - юрисконсулт Петкова, която поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът по делото "Втора многопрофилна болница за активно лечение-София" АД се представлява от адв. Анакиева, която оспорва касационните жалби и моли да бъдат оставени без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, а по същество за неоснователни. Върховният административен съд в настоящия състав прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационните жалби за подадени в срок от страни с правен интерес, а по същество счита следното: Жалбата на "Втора многопрофилна болница за активно лечение - София" АД до първоинстанционния съд е насочена срещу отказа на директора на СЗОК за сключване на договор № РД-15-5-2 от 28.02.2008 г. досежно клинична пътека № 33 "Заболявания на хепатобиларната система, панкреаса и перитонеума" за лечение на пациенти на възраст над 18 години и клинична пътека № 56 "Ритъмни и проводни нарушения" за лечение на пациенти на възраст над 18 години. Лечебното заведение е спазило действащия към момента процесуален ред по чл. 59, ал. 6 от ЗЗО (изм.) и е обжалвало в 2-седмичен срок отказа на директора на РЗОК да сключи договор с изпълнителя пред управителния съвет на НЗОК чрез директора на НЗОК. Управителният съвет се произнася по отказа в 1-месечен срок от постъпването на жалбата, съгласно ал. 7, изр. първо от същата норма с решение № РД-УС-04-80 от 21.05.2008 г. Първоинстанционният съд, цитирайки решение на ВАС по адм. д. № 2837/2006 г. е приел, че предмет на производството следва да бъде отказа на НЗОК, в какъвто смисъл е дал указания на жалбоподателя за уточнения. Съдът не е съобразил, че соченото решение е постановено при действието на ЗВАС и ЗАП и не е преценил новата практика на ВАС при действието на АПК - адм. д. № 12731/2008 г., адм. д. № 1395/09 г. и др. Съгласно чл. 59, ал. 7, изр. второ от ЗЗО (изм.), отказът подлежи на обжалване по Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд в 2-седмичен срок. Тълкуването на текста предполага, че законодателят под "отказът" е имал предвид първоначалния административен акт, постановен от директора на РЗОК. Това е в съответствие и с разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 1 от АПК, която не влиза в противоречие със специалната, действаща към момента на постановяване на акта, норма на чл. 59, ал. 7 от ЗЗО (изм.). Първоинстанционният съд не е определил правилно административния акт - предмет на съдебното производство, не е обсъдил конкретизираното в жалбата оспорване на отказа досежно уточнението "за лечение на пациенти на възраст над 18 години". Съдът е проверявал законосъобразността на потвърдителен контролен акт на висшестоящ административен орган, неподлежащ на съдебен контрол, а липсва произнасяне по законосъобразността на първоначалния индивидуален административен акт. Налице е касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - недопустимо решение на първата съдебна инстанция. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,