Решение № 4792 от 18.5.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. (РУО на ОПРР) чрез упълномощен представител служител с юридическо образование С. Димитрова, против Решение 414/26.11.2021 г. по адм. дело 474/2021 г. на Административен съд Враца, с което е отменено Решение РД-02-36-952/27.07.2021 г. на зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, с което е отказана верификация на разходи в общ размер на 5 436,83 лв., отчетени в искане за междинно плащане 5 по договор BG16RFOP001-1.019-0001-C02, подадено от Община Враца. Твърди се, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба се прави изложение на нормативната уредба в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), Кодекса на труда (КТ), Закона за държавния служител (ЗДСл) и Постановление 189 от 26.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014-2020 г. (ПМС 189/2016 г.), въз основа на които се допуска възлагането на допълнителни задължения на държавния служител и на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната администрация, свързани с изпълнението и/или управлението на проекти, съфинансирани със средства от ЕСИФ, по които съответната администрация е бенефициер. Излага довод, че издадената на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДСл и чл. 107а, ал. 9, т. 1 от КТ заповед, с която на държавните служители, респективно работниците и служителите се възлагат допълнителни задължения във връзка с изпълнението и/или управлението на проекти, съфинансирани със средства от ЕСИФ, не е основание за възникване на друго служебно, респективно трудово правоотношение, като в тези случаи чл. 110 от КТ и чл. 16 от ЗДСл са неприложими. Поради това, че съответните работници/ служители нямат право на платен годишен отпуск и на отпуск за временна неработоспособност на основание издадена такава заповед за възлагане на допълнителни задължения, същите нямат и право да полагат труд по време на ползване на платен годишен отпуск, съответно отпуск за временна неработоспособност. От това следвало, че отчитането на часове по време на почивни дни/официални празници е недопустимо. Недопустимо е и полагането на труд по време на временна неработоспособност. Счита се, че при изпълняване на вменените допълнителни задължения по изпълнение и/или управление на проекти, не следва да се нарушават императивните разпоредби на трудовото законодателство, свързано с правото на отпуск и почивка на служителите, доколкото и същите получават съответното възнаграждение/обезщетение за посочения период. По изложените съображения, се счита, че отказаните за верификация разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и правилно не са верифицирани и платени на бенефициера. Счита се, че съдът неправилно е констатирал, че не се установява соченото от органа в оспореното решение основание за отказ от верификация чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Предоставените в случая услуги са извършени незаконосъобразно, тъй като отчитането на часове по време на ползване на платен годишен отпуск е недопустимо, а оттук и заявените разходи се считат за недопустими, както и разходите за обезщетения при временна неработоспособност, поради заболяване се считат за такива. Соченото от органа правно основание е правилно с оглед установяването, че услугите са реално извършени, но извършването им е незаконосъобразно и това прави разходът за тях недопустим. Развиват се също доводи, че решението съдържа бланкетни мотиви, без констатации относно спорните факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Твърди се, че съдебното решение следва да отговаря на изискванията на чл. 172а от АПК, като в настоящия случай е направен само преразказ на част от фактическата обстановка по делото и е направено двуяко тълкуване на разпоредбите на ЗУСЕСИФ и договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. По изложените съображения се иска отмяна на решението на Административен съд Враца като неправилно. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, включително юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Представено е писмено становище от процесуалния представител С. Димитрова, с което поддържа касационната жалба и представя списък на сторените разноски. Ответникът Община Враца, представлявана от кмета, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, от фактическа страна административният съд е установил, че предмет на оспорване по образуваното първоинстанционно дело е Решение РД-02-36-952/27.07.2021 г., издадено от зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на УО на ОПРР, за отказ от верификация и плащане на разходи в размер на 5 436,83 лв. Приел е, че между Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Управляващ орган на Оперативна програма Региони в растеж 2014-2020 г. и Община Враца, представлявана от кмета К. Каменов, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРР 2014-2020 г., процедура на директно предоставяне BG16RFOP001-1.019 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г. Враца, част от процедура BG16RFOP001-1.001-039 Изпълнение на интегрирани планове за градско възстановяване и развитие 2014-2020 г., с номер в ИСУН 2020 -BG16RFOP001-1.019-0001-С01 и РД-02-37-136/04.10.2017 г., предвиждащ предоставяне на БФП (100%) в максимален размер до 6 385 000,00 лв. за изпълнение на проектно предложение BG16RFOP001-1.019-0001-С01 и наименование Реконструкция, ремонт и внедряване на мерки за енергийна ефективност на образователни институции. Във връзка с изпълнение на договора на 20.05.2021 г. чрез ИСУН 2020 от Община Враца е подадено искане за междинно плащане, придружено със съответните документи, вкл. междинни технически и финансов отчети. С кореспонденция в ИСУН 2020 с рег. BG16RFOP001-1.019-0001-С01-М121 от бенефициера е поискано да бъдат предприети коригиращи действия по отношение отчетените разходи, подробно описани, включително по отношение на попълнената в техническия и финансовия отчети информация и приложените документи. С писмо изх. 0400-308/24.06.2021 г. от Община Враца са дадени пояснения и допълнения по отношение информацията в техническия и финансовия отчети, както и са представени изисканите от управляващия орган доказателства за отчетените от всяко едно от посочените в писмото на УО лица часове. Изразено е и становище относно извършване на работа по време на отпуск по проекта от същите лица. Приложени са графици за отчитане на часове положен труд приложение 11.46, ведно с отчетен доклад за дейността от съответните лица, заповеди за ползване на платен годишен отпуск, приложение 11.50 справка за полагане на труд извън установеното работно време, заповед за определяне на екипа по проекта, заповеди на кмета на Община Враца, с които на лицата е възложено да изпълняват длъжности по проекта извън установеното работно време и по отношение на които управляващият орган е констатирал, че са работили по време на отпуск, болничен и почивни дни, длъжностни характеристики на лицата, болнични листове и заповеди за определяне на възнаграждението. Съдът е установил, че въз основа на извършена документална проверка на приложените към искането за плащане междинни технически и финансов отчети и придружаващите ги разходо-оправдателни документи, с оспореното пред него решение ръководителят на УО на ОПРР е постановил отказ за верификация и плащане на разходи в размер на 5 436,83 лв., поради липса на предвидените в чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ условия, във вр. чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗУСЕСИФ, посочени в т. 1 до т. 7 от решението. Управляващият орган е отказал верификацията на следните разходи: По т. 1 по отношение на ръководител на проект в размер на 499,95 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като са отчетени часове работа по проекта в дни, през които лицето е ползвало отпуск, както и в официални почивни дни. В допълнение е констатирана разлика в размер на 0,01 лв. повече от коректния сбор от сумите на възнагражденията за отделните месеци за периода м. 10/2018 г. м. 08/2019 г., определени в колона 15 Полагащо се възнаграждение по проекта на приложение 11.50, който е в размер на 8 018,32 лв., при отчетена 8 018,33 лв.; По т. 2 по отношение на експерт СМР училища в размер на 1 024,96 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като са отчетени часове работа по проекта в дни, през които лицето е ползвало отпуск, както и в официални почивни дни. В допълнение е констатирана разлика в размер на 0,02 лв. повече от коректния сбор на сумите на възнагражденията за отделните месеци за периода м. 10/2018 г. м. 08/2019 г., определени в колона 15 Полагащо се възнаграждение по проекта на приложение 11.50, който е в размер на 52 447,81 лв., при отчетени 52 447,83 лв., както и разлика в размер на 0,01 лв. повече от реално изплатената сума за месец 07/2020 г. в размер на 560,84 лв., при отчетена 560,85 лв.; По т. 3 по отношение на експерт СМР градини в размер на 43,27 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като са отчетени часове работа по проекта в дни, през които лицето е ползвало отпуск. В допълнение е констатирана разлика в размер на 0,01 лв. повече от реално изплатената сума за периода м. 06/2018 г. м. 09/2018 г. в размер на 2 135,33 лв., при отчетена 2 135,34 лв.; По т. 4 по отношение на счетоводител проект в размер на 90,60 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като са отчетени часове работа по проекта в дни, през които лицето е ползвало отпуск. В допълнение е констатирана разлика в размер на 0,01 лв. повече от коректния сбор от сумите на възнагражденията за отделните месеци за периода м. 06/2018 г. м. 09/2018 г., определени в колона 15 Полагащо се възнаграждение по проекта на приложение 11.50, който е в размер на 1 851,37 лв., при отчетени 1 851,38 лв., както и разлика в размер на 0,01 лв. повече от коректния сбор от сумите на възнагражденията за отделните месеци за периода м. 10/2018 г. м. 08/2019 г., който е в размер на 6 026,90 лв., при отчетени 6 026,91 лв.; По т. 5 по отношение на координатор проект в размер на 1 067,73 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като са отчетени часове работа по проекта в дни, през които лицето е ползвало отпуск; По т. 6 по отношение експерт обществени поръчки на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗУСЕСИФ. На първо място, е установено, че отчетената сума с натрупване в размер на 6 034,48 лв. надвишава бюджетираната с 1 711,57 лв. На следващо място, в графика за отчитане на часове положен труд приложение 11.46 за м. 07/2018 г. са отчетени 12 часа работа по проекта в периода 01.-04.07.2018 г., които са остойностени по часова ставка, получена на база възнаграждение в размер на 957,00 лв., в сила от 05.07.2018 г., поради преназначаване на служителя от трудово на служебно правоотношение със Заповед 65/04.07.2018 г. на кмета на Община Враца, поради което и базата за определяне на възнаграждението по часова ставка за периода 01-04.07.2018 г. следва да е брутното трудово възнаграждение на лицето, получавано до датата на промяната в правоотношението или 791,00 лв. За останалите отчетени 62 часа за периода 05.07-31.07.2018 г. базата за определяне на часовата ставка е възнаграждение в размер на 957,00 лв., съгласно Заповед 65/04.07.2018 г. На следващо място е констатира разлика в размер на 0,01 лв. повече от коректния сбор от сумите на възнагражденията за отделните месеци за периода м. 10/2018 г. м. 08/2019 г., определени в колона 15 Полагащо се възнаграждение по проекта на приложение 11.50, който е в размер на 1 326,42 лв., при отчетени 1 326,43 лв. По т. 7 по отношение технически сътрудник в размер на 999,25 лв. на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като са отчетени часове работа по проекта в дни, през които лицето е ползвало отпуск, включително такъв поради временна неработоспособност. Дейностите на посочените в решението лица са възложени извън установеното работно време на основание издадени от кмета на Община Враца заповеди по чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, съответно чл. 107а, ал. 9, т. 1 от КТ. Компетентността на органа, издал оспорения акт, е доказана с представянето на Заповед РД-02-14-470/26.05.2021 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която зам. министърът на регионалното развитие и благоустройството В. Върбанова е определена за ръководител на УО на ОПРР за програмните периоди 2007-2013 г. и 2014-2020 г. При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните и в настоящото производство, съдът е приел от правна страна, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, като от формална страна съдържа изискуемите фактически и правни основания, както и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Като е анализирал разпоредбите на чл. 60-68 от ЗУСЕСИФ, съдът е достигнал до извода, че допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право това на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Посочил е, че конкретните изисквания за допустимост на разходите се съдържат в чл. 57- 58 от ЗУСЕСИФ, като липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава недопустимост на разхода. За да обоснове отказа си за верификация на заявените от бенефициера разходи, административният орган се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ в точки от 1 до 5 и 7 от акта, както и на чл. 57, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗУСЕСИФ в т. 6 от акта си. Съдът е приел, че в оспореното решение не са изложени факти, съответни на сочените от органа правни основания. Органът не твърди в акта си, че през посочените в решението дни и часове, съвпадащи с ползван от служителите отпуск, включително такъв за временна неработоспособност, както и в официални празници/почивни дни, служителите не са извършвали съответните услуги т.е. не е налице оспорване от страна на органа на факта на предоставяне на услугите. Съдът е приел, че представените в искането за плащане отчетни документи не са оспорени от ответника и не са взети предвид при постановяване на решението му. Допълнил е, че липсва забрана дейности по проекта да се извършват от екипа по време, в което лицата са в отпуск или болничен, както и в почивни/празнични дни. Доколкото дейностите са възложени на лицата с изрични заповеди на органа, с тяхно съгласие и срещу възнаграждение, извън установеното работно време, за изработените часове са представени изискуемите отчетни документи, то и не се доказва соченото от органа правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. По отношение соченото от органа допълнително правно основание по чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ в т. 6 от решението, съдът е приел, че спецификата на юридическия факт, от който възниква правото на органа да не верифицира разходите поради недопустимост по т. 2, изисква да е посочена и разпоредба от съответния документ, приет по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. От страна на органа не са посочени такива, не е посочено и каква е бюджетираната сума по проекта, а само отчетената такава с натрупване и надвишението, поради което и съдът не е могъл да осъществи контрол дали така отчетената сума действително надвишава бюджетираната с посочения от органа размер. Като е приел, че от страна на органа не са обосновани констатациите му за недопустимост на конкретните разходи, отказани за верификация в седемте точки на решението, съдът е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното решение, отменил го е и е върнал преписката на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 от АПК порока. В подкрепа на порока съществено нарушение на съдопроизводствените правила касаторът сочи, че решението съдържа лаконични и бланкетни мотиви, без констатации относно спорните факти и обстоятелства, имащи значение за делото. Счита, че е нарушен чл. 172а от АПК, без да конкретизира кои точно норми от разпоредбата му са нарушени, като от изложеното може да се заключи, че се имат предвид нормите, съдържащи се в ал. 1 и 2 от разпоредбата. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е дал отговор на спорните по делото въпроси. Изложени са аргументи защо се приема, че изводите на административния орган за недопустимост на заявените за възстановяване от бенефициера разходи са незаконосъобразни. Дали този извод е правилен и обоснован, е въпрос на съответствие на съдебното решение с материалния закон и обоснованост. Доколкото в мотивите на съдебния акт са изложени фактите по делото, становищата на страните и мотивите на съда за направения от него извод, то същото е в съответствие с чл. 172а, ал. 1 и 2 от АПК. Видно от горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Правилно от съда е посочено, че производството за верификация на разходи е уредено в чл. 60 - 68 от ЗУСЕСИФ. Съгласно цитираните разпоредби междинни и окончателни плащания се извършват след верифициране с цел потвърждаване допустимостта на извършените разходи и при наличие на физически и финансов напредък на проекта. По правило допустими са разходите, които са реално извършени, надлежно документирани и съответстват на приложимото право - на Съюза и националното, на оперативната програма, на условията за финансиране на проекта и сключения административен договор. Конкретните изисквания за допустимост на разходите са регламентирани в чл. 57-58 от ЗУСЕСИФ, като с чл. 59 от закона се допуска конкретни национални правила и детайлни правила за допустимост на разходите за съответния програмен период за програма по чл. 3, ал. 2 от с.з., да се определят с нормативен акт на Министерския съвет. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обосновава разхода като недопустим за верификация. По отношение на всички отказани за верификация разходи в седем точки, органът се е позовал на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Разпоредбата гласи, че за да бъдат допустими, разходите трябва да бъдат направени за реално доставен продукт или извършена услуга. В случая в решението не са изложени факти, съответни на посоченото от органа правно основание. Изложено е единствено, че от служителите в екипа на проекта са отчетени работни часове по време на отпуск, болничен или по време на почивни дни. Органът не твърди в акта си, че през посочените в решението дни и часове, от служителите не са извършвани съответните услуги.Правилно съдът заключава, че в решението не е налице оспорване от страна на органа на факта на предоставяне на услугите. Поради това не се установява посоченото в решението основание за отказ от верификация - чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. Определянето на един разход като недопустим изисква точно установяване на приложимата правна норма, защото само така може да се установи действителната цел на органа и да се извърши проверка тя законосъобразно ли е постигната.Изложенитефактически основания - изплащане на възнаграждение/ обезщетение за времето на ползване на законово установен отпуск, отпуск за временна неработоспособност и/или празнични/почивни дни, не обосновава соченото от органа правно основание, а именно, че разходите не са за действително предоставени от служителите на бенефициера услуги. Дори и действително да съществува забрана за осъществяване на възложените в извън установеното работно време дейности по изпълнение/управление на финансирани с европейски средства проекти по време на отпуск, болничен или в празнични/почивни дни, то органът не сочи коя е нормата, която забранява изплащането на възнаграждение за времето на законово разрешения отпуск, отпуска за временна неработоспособност или в официални/почивни дни. Едва в становището си по жалбата, изложено в придружителното писмо, с което преписката е изпратена в съда, органът излага допълнителни мотиви за недопустимостта на извършените разходи, като твърди, че не са представени доказателства за това, че в посочените в решението периоди, лицата действително са полагали труд по проекта. Сочи, че същото е в противоречие със същността на ползването на отпуск, за времето на който лицето по принцип не извършва трудова дейност. В касационната жалба вече се прави анализ на относимите законови разпоредби от КТ и Наредбата за работното време, почивките и отпуските, Наредбата за медицинската експертиза, като се твърди, че при изпълняване на вменените по реда на чл. 21, ал. 4 от ЗДСл, респективно чл. 107а, ал. 9, т. 1 от КТ задължения, не следва да се нарушават императивните разпоредби на трудовото законодателство, свързани с правото на отпуск и почивка. В тази връзка излага доводи, че извършените от бенефициера разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Прави извод, че тъй като услугите са извършени незаконосъобразно, поради това, че са отчетени часове по време на ползване на платен годишен отпуск и такъв за временна неработоспособност, което е недопустимо, то и заявените за това време разходи са недопустими, независимо, че са за реално извършени услуги. Допустимостта мотивите на един индивидуален административен акт да бъдат изложени и отделно от самия акт, обоснована с Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975 г. на Върховния съд, има своя времеви предел и това е най-късно до изпращане на жалбата на горестоящия административен орган. В случая такъв липсва, поради което излагането на мотиви в становището на органа по подадената до съда жалба не може нито да санира порока на акта, съставляващ противоречие между фактически и правни основания, нито да добави или замени същите. Становището на органа пред съда не е способ за мотивиране на оспорения индивидуален административен акт, а процесуално средство за защита на равнопоставени страни в съдебното производство. Ако органът е считал, че заявените от бенефициера разходи са за реално извършени услуги, тъй като се доказва полагането на труд от служителите по проекта, но същите са незаконосъобразно извършени, тъй като са в нарушение на нормите, регламентиращи правото на възнаграждение за труд и почивка, то е следвало да изложи такива мотиви в акта си и да обоснове друго правно основание за тяхната недопустимост. В т. 6 от оспорения акт органът се е позовал едновременно на основанието по чл. 57, ал. 1, т. 2 и на това по т. 3 от ЗУСЕСИФ. От изложените от органа фактически констатации в тази част от решението, освен че, както правилно е отбелязал съдът, не може да бъде установено какъв е размерът на бюджетираната сума, за която се твърди надвишение, не може да бъде установено кои факти към кое сочено от органа правно основание се отнасят. Както и по отношение на останалите шест точки, органът не сочи защо приема, че не е доказано реалното извършване на услугата от съответния служител, съответно отчетените разходи са недопустими на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ. В случай, че остойностените за периода 01-04.07.2018 г. разходи по часова ставка, получена на база възнаграждение, което е в сила от 05.07.2018 г. с оглед Заповед 65/04.07.2018 г. на кмета на Община Враца, са недопустими поради това, че не попадат във включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи, органът е следвало изрично да посочи това, като съотнесе установените от него факти към конкретното правно основание за недопустимост на разхода. Общо по отношение на т. 1, 2, 3, 4 и 6, в които е отчетено превишение на размера на възнагражденията за конкретните периоди, определени в колона 15 Полагащо се възнаграждение по проекта на приложение 11.50 за служителите ръководител на проект, експерт СМР училища, експерт СМР градини, счетоводител проект и експерт обществени поръчки, органът не сочи защо приема, че превишението представлява недопустим разход на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, тъй като не е за реално извършени услуги от тези служители. Превишението на размера на допустимите разходи би следвало да представлява недопустим разход, доколкото не съответства на включени в документите по чл. 26, ал. 1 и в одобрения проект категории разходи и техният размер, но органът не сочи това основание, нито се аргументира в този смисъл. Не може да се приеме, че и в това отношение отказът за верификация по т. 6 от решението е законосъобразен, доколкото органът е посочил като правно основание и чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, тъй като по никакъв начин тези фактически установявания на органа не са съотнесени към соченото правно основание, нито е посочено на кой точно документ или разпоредба от него същите не отговарят. Излагането на фактически и правни основания, които си кореспондират, е изискване за законосъобразност на административния акт, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Противоречието между изложените от органа факти и правните норми, под чиито хипотези същият счита, че фактите се субсумират, води до незаконосъобразност на акта му основание за неговата отмяна по чл. 146, т. 4 от АПК. До същия извод е достигнал и Административен съд Враца, от което следва, че е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Ако ръководителят на УО на ОПРР счита, че в посочените в решението дни и часове от страна на служителите на бенефициера не са извършвани реално услуги, за да откаже верификация на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗУСЕСИФ, той трябва да обоснове тази си констатация. В противен случай, при извършени разходи за реално предоставени от служителите услуги, предвидени в проектното предложение, и липса на друго основание за тяхната недопустимост, същите следва да бъдат верифицирани. Индивидуалният административен акт изисква индивидуално мотивиране - конкретно посочване на фактите, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочената правна норма. Това изискване е относимо без оглед основанието, на което органът би се позовал, за да откаже верификация на конкретно предявен пред него за възстановяване разход от страна на бенефициера. При този изход на спора, на касационния жалбоподател не се следват разноски. От страна на ответника такива не са претендирани в касационното производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд,