Решение № 14055 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2019 г.

Решение № 14055 от 12.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9391/2019 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационни жалби на М. Минчев от [населено място] и М. Хубенова от [населено място] против решение № 597/21.03.2019 г., постановено по административно дело № 1919/2018 г. по описа на Административен съд- Варна, с което е отменен отказът на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър-Варна да измени КРНИ за поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87 по кадастралната карта. В касационните жалби се твърди, че решението на Варненския административен съд е недопустимо, респ. незаконосъобразно като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Поради това жалбоподателите молят решението да бъде обезсилено и производството по делото прекратено или алтернативно отменено, а жалбата отхвърлена. М. Хубенова претендира да й се присъдят направените съдебни разноски. Ответниците- началник на Службата по геодезия, картография и кадастър- град Варна и "Деже" ЕООД не заявяват становище по касационните жалби. Ответната страна- "Варна мениджмънт и консултинг" АД, счита касационните жалби за неоснователни, а атакуваното решение- за правилно, законосъобразно и постановено в съответствие с материалния закон, поради което моли за оставянето му в сила. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбите. Счита, че решението е постановено при недопустимо оспорване, тъй като по заявлението е бил формиран мълчалив отказ, който не е оспорен в законоустановения срок. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбите за процесуално допустими като подадени срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срок и от лица, за които съдебния акт е неблагоприятен. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Пред Административен съд-Варна е оспорена заповед № 18-3977/19.05.2016 г. на началника на СГКК-Варна, постановена по заявление вх. № 01-290789 от 05.10.2015 г., подадено от "Варна мениджмънт и консултинг"АД. С него дружеството е поискало да бъде вписано като собственик на поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87 наред с досега вписаните лица – М. Минчев и "Деже" ЕООД. Към заявлението са представени нотариални актове № 35/26.07.2002 г., акт № 101/26.07.2002 г. на СВ-Варна и № 9/28.03.2003 г., акт № 156/01.04.2003 г. на СВ-Варна, според които "Варна мениджмънт и консултинг" АД е закупил поземлен имот 87 в кв. 70 по КП на вилна зона "Абатко"- Варна с площ по нотариален акт 7 590 кв. м. Срещу поисканото изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти е подадено възражение от М. Минчев, към което е приложен и нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство № 161/1995 г. на ВРС, с който той е признат за собственик на вилно място в [местността] с площ 7300 кв. м., представляващо имот пл. № 102, кв. 70, отговарящ на имот пл. № 1174 по КП от 1956 г. Възражение срещу заявлението е депозирано и от "Деже" ЕООД – собственик на 1/2 идеална част от ПИ 87, съгласно нотариален акт № 78/14.06.2005 г., акт № 43/2005 г. на Службата по вписванията-Варна. С оспорената заповед началникът на СГКК-Варна е отказал да извърши поисканото изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти. В мотивите на заповедта се е позовал на влязлото в сила съдебно решение по АД № 2810/2010 г. на АдмС-Варна и липсата на нови факти и обстоятелства, които да обуславят основателност на повторно искане на заявителя за вписване в КРНИ за ПИ 10135.2568.87; наличието на спор за материално право, който не е разрешен по съдебен ред, за да е налице основание за отстраняване на установени непълноти и грешки в КККР съобразно чл. 53, ал. 2 ЗКИР. С оспореното пред настоящата инстанция решение Административен съд-Варна е приел, че отказът за изменение на КРНИ е постановен в противоречие с материалния закон. Посочил е, че постановеният отказ не е съобразен с редакцията на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, която е в сила от 17.06.2014 г. Съобразно цитираната норма при противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Поради това е отменил отказа и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания. За да постанови решението си, съдът се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните и е прието от съда. Съобразно това заключение и изготвената комбинирана скица, върху която са нанесени границите на процесния ПИ 10135.2568.87 по КК на гр. Варна от 2008 г., границите на ПИ 87 по КП на Вилна зона от 2000 г. и границите на имот пл. № 1174 по КП "Крайбрежието" от 1956 г., границите на трите имота се припокриват с малки отклонения. По делото не са представени доказателства за разрешаване на спора за собственост между посочените по-горе лица. Решението е постановено в хипотезата на чл. 226 от АПК, след отмяната на решение № 549/30.03.2017 г., постановено по АД 1964/2016 г. по описа на Административен съд-Варна с решение № 6883/28.05.2018 г. по АД 9153/2017 г. на Върховния административен съд. Касационната инстанция намира, че атакуваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. В тази връзка не се споделят развитите в касационните жалби оплаквания за недопустимост на развилото се съдебно производство, тъй като подадената от [фирма] е била недопустима. Както се посочи по-горе, съдебното решение, предмет на проверка в касационното производство, е постановено при повторното разглеждане на спора от първоинстанционния съд. В мотивите на решение № 6883/28.05.2018 г. по АД 9153/2017 г. на Върховния административен съд изрично е констатирана допустимостта на жалбата, подадена от "Варна мениджмънт и консултинг" АД. Делото е върнато за ново разглеждане поради допуснато съществено процесуално нарушение- провеждане на съдебното производство и постановяване на съдебното решение по спора без надлежно упълномощен представител на една от страните в производството- "Деже" ЕООД. Дадени са задължителни указания във връзка с надлежното призоваване и представителство на дружеството в производството. При разглеждането на спора съдът се е съобразил с отменителното решение на ВАС и е приел подадената срещу заповед № 18-3977/19.05.2016 г. на началника на СГКК-Варна жалба за процесуално допустима. Изпълнил е дадените указания. Не се споделя и оплакването за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил събраните в производството доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е изложил подробни мотиви в тази връзка. Именно въз основа на преценката на всички доказателства по делото е установена и фактическата обстановка по делото. Направените от съда правни изводи са правилни и законосъобразни и изцяло съответстват на материалния закон. Действително се установява, че към датата на издаване на заповедта като собственици на процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87 се легитимират М. Минчев, "Деже" ЕООД и "Варна мениджмънт и консултинг"АД съобразно представените от тях титули за собственост- посочените по-горе нотариални актове. Тези титули за собственост установяват противопоставими права на собственост по отношение на процесния поземлен имот. Ето защо е следвало началникът на СГКК да съобрази нормата на чл. 53, ал. 2 от ЗКИР и да впише в кадастралния регистър като собственик на имота и "Варна мениджмънт и консултинг"АД, наред с останалите лица, които също разполагат с титули за собственост и вече са били записани в КРНИ. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че на началника на СГКК не е предоставена компетентност да преценява дали да впише като собственик лицето, което се легитимира като такъв с документ за собственост, защото това би означавало намеса в съществуващия между страните спор за собственост по отношение на имота, който не може да бъде разрешен от него, а само по общия ред. Ето защо касационната инстанция приема, че решението на административния съд е валидно, допустимо, съобразено с материалния закон, а в рамките на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. Поради това то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на М. Хубенова за присъждане на разноски се явява неоснователна. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение