Решение № 5413 от 23.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8275/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив против Решение 6014/03.07.2024 г. постановено по адм. дело 180/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено Решение 2153-15-317/14.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-0-01463405/20.11.2023 г. издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Пловдив. Касаторът е изложил възражения за неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното съдебно решение като неправилно и постановяване на ново по същество на спора, с което жалбата на ответното дружество да бъде отхвърлена, а административният акт да бъде потвърден. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ФЕЕРИ 7 ЕООД, чрез процесуален представител адв. Й. Христев, оспорва основателността на касационната жалба. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Решение 2153-15-317/14.12.2023 г. на директора на ТП на НОИ Пловдив и потвърдените с него Задължителни предписания ЗД-1-15-0-01463405/20.11.2023 г. издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ Пловдив. С последните на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция 1 от 03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ е разпоредено на осигурителя ФЕЕРИ 7 ЕООД да коригира данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 за М. Г. К. за месец юни 2021 г. в т.16.1 13 работни дни, в т. 16.2 9 работни дни и в т. 21 осигурителен доход в размер на 384.09 лева; за периода от 01.07.2021 г. до 31.12.2021 г. в т. 16.1 законоустановени работни дни и в т. 21 осигурителен доход в размер на 650.00 лева; за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. в т 16. 1 законоустановени работни дни в т. 21 осигурителен доход в размер на 650.00 лева; за периода от 01.04.2022 г. до 30.09.2022 г. в т. 16.1 законоустановени работни дни в т. 21 осигурителен доход в размер на 710.00 лева. В административният акт е прието, че за периода от 14.06.2021 г. до 06.09.2022 г. за дружеството няма вписано лице като управител в Търговския регистър, различно от М. К. и независимо от представените доказателства, че Г. К. и С. Б. са били упълномощени да представляват ФЕЕРИ 7 ЕООД пред трети лица, административният орган е приел, че дружеството се представлява и управлява от М. К. и за процесния период същата е упражнявала трудова дейност като управител на ФЕЕРИ 7 ЕООД и подлежи на задължително осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство. Фактически установеното се приема от страните и съдът го възпроизвежда правилно в оспорваното съдебно решение. По доказателствата страните нямат противоречиви становища. Първоинстанционният съд излага в мотивите на решението си проследената хронология на фактите и подробното им обсъждане. Няма спор, че М. К. е ползвала отпуск за раждане и отглеждане на малко дете, като за тези социални рискове е осигурявана от търговско дружество, на което към сочения период в обжалвания административен акт е била собственик на капитала, управител и представляващ. На осигурителя "ФЕЕРИ 7" ЕООД въз основа със Заповед ЗР-5-15-01420759/13.09.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, е извършена проверка от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, за което е съставен Констативен протокол КП-5-15-01463342/20.11.2023 г. Във връзка с извършена проверка по разходите за ДОО на ФЕЕРИ 7 ЕООД, на което едноличен собственик на капитала е М. К., като същата е управител, контролният орган е приел: че дружеството е осъществявало търговска дейност през времето, когато М. К., като представляващ и управител е получавала парични обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете; по партидата на търговското дружество в ТР не са вписани нови обстоятелства по отношение на управлението и представителството. На основание на установеното, по отношение на търговското дружество, като осигурител на К. за предвидени в КСО социални рискове са издадени задължителни предписания за заличаване на данни, по подавани декларации във връзка с осигуряването. Представено е пълномощно от управителя К. дадено на Г. К., която да управлява дружеството относно упражняваната от дружеството дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил, обсъдил и анализирал относими доказателства по отношение на ответника по касационната жалба М. К.: регистрирана в ТД на НАП - Пловдив, че се осигурява като самоосигуряващо се лице от 12.10.2020 г., като собственик на "ФЕЕРИ 7" ЕООД Пловдив; осигурителят "ФЕЕРИ 7" ЕООД е представил в ТП на НОИ - Пловдив необходимите декларации и болнични листове за обезщетение по чл. 50 и чл. 51 от КСО; към датата на настъпване на риска, съответно на 14.06.2021 г. М. К. е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО при осигурителя "ФЕЕРИ 7" ЕООД и отговаря на условията на чл. 48а, ал. 1 от КСО. Безспорно е установено, че за целия период на временната неработоспособност през който М. К. е получавала обезщетение не е упражнявала трудова дейност, нито като управител нито като работник в търговското дружество. При безспорно установеното, че М. К. е осигурено лице, да се твърди, че тя е полагала труд, тъй като не е освободена от управленска и представителна функция на ответното дружество, без да се сочи какви трудови дейности е извършвала, не може и не е основание за промяна на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Няма нормативно задължение за лице, което е собственик на капитала на еднолично търговско дружество, той и управител и представляващ, по време на временна нетрудоспособност за която получава обезщетение като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, и отговарящо на изискванията по чл. 48 от КСО да променя управлението и представителството за да се изпълни фикцията на административния орган, че отсъствието на промени в регистърния статус на търговеца, налага да се приеме, че през относимия период той получава възнаграждение и упражнява трудова дейност. Аргументирано в обжалваното решение е прието, че в КСО и подзаконовите нормативни актове не е предвидено изискване прекъсването на трудовата дейност на вписаните в ТРРЮЛНЦ управители и/или прокуристи за периодите на бременност, раждане и отглеждане на малко дете да се доказва чрез заличаването им в ТРРЮЛНЦ като такива и вписването на нов управител или прокурист. На първо място, административният съд е посочил липсата на законово задължение за такива действия от страна на управителя на търговското дружество и на следващо, че правните действия на касационният жалбоподател не са обосновани от упражнявана трудова дейност от К. и в качеството й на управител на ответното търговско дружество. Обратно на безспорното, че последната в пълен обем се ползва от получаването на обезщетение за социалните рискове, за които е била осигурена, касационен жалбоподател приема, че следва да се коригират подадени данни от декларацията по чл. 5, ал. 4 от КСО. Издадените в тази връзка задължителни предписания са незаконосъобразни, а с потвърждаването им административният орган е издал и незаконосъобразно решение, което правилно и законосъобразно е отменено от административния съд. (В този смисъл са Решение 8264/05.07.2016 г. по адм. д. 3631/2016 г. на ВАС, VІ отд., Решение 8045/27.06.2024 г. по адм. д. 291/2024 г. на ВАС, VІ отд., Решение 8933 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. 4097/2024 г., VI отд.). С разпоредбата на чл. 46, ал. 3 КСО е въведен един от изчерпателно изброените от законодателя правоизключващи юридически факти за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност, забраняващ отпускането и изплащането на такова за лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съпоставяйки безспорните и доказани факти, ценени като приети от съда доказателства към релевантната правна уредба, по делото не се установява да е нарушена цитираната правна норма. Във връзка с изложеното, неоснователни са и изложените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е извършил самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а формираното вътрешно убеждение относно фактите и обстоятелствата от обективната действителност не се отклонява от правилата на формалната и правната логика. Като е приел, че оспорения административен акт е материално незаконосъобразен и го е отменил, първоинстанционния съд е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника по касация, искането за присъждане за разноски е основателно. С оглед своевременно направеното искане и представения договор за правна помощ от 28.06.2024 г. (л. 18) Националния осигурителен институт следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 500 (петстотин) лева представляваща адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,