Решение № 5131 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16212/2009 г.

Решение № 5131 от 20.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16212/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Бауер Интернешънъл" ООД, представлявано от управителя Велко Друмев и процесуален представител срещу решение № 90 от 6.11.2009 г., постановено по адм. дело № 4231 по описа за 2009 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2000804744 от 9.2.2009 г. на ТД на НАП София, потвърден с решение № 547 от 21.4.2009 г. на директора на Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП. Твърди, че решението е неправилно и иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което се възстанови надвнесен данък за 1998 и 2000 г. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор дирекция "ОУИ" София при ЦУ на НАП я оспорва и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Съдът е възприел извода на органите по приходите, че на дружеството касатора не се следва възстановяване на надвнесен данък, защото искането и подадено след срока по чл. 129, ал. 1 от ДОПК / респ. по чл. 112, ал. 2 от ДПК (отм.)/ Същото за 1998 г. следвало да бъде направено до 31.12.2004 г., а за 2000 г. - до 31.12.2006 г. Тъй като изрично искане по смисъла за възстановяване на данък било направено едва с декларация за 2007 г., подадена месец март 2008 г., то възможността за възстановяване била погасена по давност. Изводите на първата инстанция са законосъобразни. Същият аналитично е проследил приложимите норми на ЗДП (отм.) и ДПК (отм.) и е отразил аналогичността на разпоредбите касаещи възстановяването на данък. Декларирането с годишна данъчна декларация на определени факти и обстоятелства не може да бъде приравнено на изрично писмено искане за възстановяване на определени суми, представляващи надвнесен данък. Възстановяването представлява възможност, право на данъчния субект, да поиска изрично от органа по приходите да извърши необходимите действия, свързани с визираните в съответната нормативна база изисквания - да извърши ревизия или проверка и да направи преценка за възстановяване или не. Подаването на декларацията - чл. 51 от ЗКПО (отм.) и по чл. 92 от ЗКПО е задължение по закон. Поради което само посочване на суми в нея, които биха били възстановени или не, само по себе си не би могло да бъде искане. Или ако се приеме, че е налице такова искане, както твърди дружеството, то липсата на отговор от органа по приходите, би бил приравнен на отказ за възстановяване, т. е. атакуем акт по реда на ДПК (отм.) или ДОПК, което няма данни да е било направено от касатора. Следователно правилна е преценката, че направеното изрично искане едва с декларацията за 2007 г. е просрочено, след визирания в разпоредбите срок, поради което законосъобраз но жалбата е отхвърлена. Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника - директор Д"ОУИ" София при ЦУ на НАП могат да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение