Решение № 3457 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2012 г.

Решение № 3457 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5715/2012 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ВЕРИЛА СЪРВИС" АД, гр. София, чрез процесуалния представител надлежно упълномощен адвокат Виктория Терзиева, против решение № 1172/05.03.2012 г., постановено по адм. д. № 2176/2011 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 2000905638/09.11.2010 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - София в частта, потвърдена с Решение № 198/03.02.2011 г. на директора Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП за отказан данъчен кредит в размер на 82 200 лв. по данъчна фактура № 1629/18.11.2008 г., издадена от "ВДФ Билд" ЕООД. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на решението - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения в подкрепа на становището за неправилност и необоснованост на решението са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отмени процесният ревизионен акт в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, сега с наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", представляван от процесуалния представител старши юрисконсулт Благовеста Петрова, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, желае решението като правилно да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА в частта, с която за период м. 11.2008 г. е отказано право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС в размер на 82 200 лв., по фактура № 1629/18.11.2008 г., издадена от "ВДФ Билд" ЕООД във връзка с консултантски договор, сключен между страните на 20.12.2005 г., определено е задължение за доначисляване на ДДС и са начислени лихви за забава. За да отхвърли жалбата, съдът е направил анализ на всички събрани доказателства, приетата ССчЕ и въз основа на установените данни, е приел, че нито в рамките на ревизионното производство, нито по време на съдебното производство са ангажирани конкретни доказателства за реалното извършване на възложената консултантска услуга от страна на "ВДФ Билд" ЕООД. Съдът е извел извод за законосъобразен отказ за признаване на данъчен кредит по процесната фактура. Решението е правилно. При извършена ревизия на дружеството-касатор е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 11.2008 г., по фактура № 1629/18.11.2008 г., издадена от "ВДФ Билд" ЕООД във връзка с консултантски договор, сключен на 20.12.2005 г. Договорът е сключен със срок до 31.12.2006 г. В хода на оспорване на РА по административен ред пред решаващия административен орган са представени документи, сред които и анекс от 01.11.2006 г., с който е удължено действието на договора до датата на сключване на договор за продажба на активите, посочени в приложението към договора, но не по-късно от 31.12.2008 г. Основанието за отказ е по чл. 68, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 от ЗДДС, поради това, че не е доказано извършването на реална облагаема доставка на услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Наличието на реално осъществена облагаема доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, от които да е видно извършването на реална доставка, както в дадения от данъчните органи срок, така и в хода на оспорване на ревизионния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при издаването на ревизионния акт, органът по приходите е спазил процесуалните разпоредби, като РА в оспорената му част е издаден при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Основният спор по делото е дали процесната доставка по фактура № 1629/18.11.2008 г., издадена от "ВДФ Билд" ЕООД за данъчен период м. 11.2008 г. е реално осъществена. Предмет на доставката са комисионни по процесния договор, съгласно който консултантът се задължава да консултира възложителя във връзка със сключването на договор за продажба на недвижими имоти и съоръжения, посочени в приложение № 1 към договора. Видно от данните по делото между "ЧЕЗ Разпределение България" АД и "ВЕРИЛА СЪРВИС" АД са сключени предварителен и окончателен договор за продажба на недвижими имоти, за което пред административния орган е представен нотариален акт № 137, том III, рег. № 4817, дело № 482/2008 г. от 26.11.2008 г., като цената на имотите е за сумата от 1 699 220 лева без ДДС. Основателно съдът е приел, че не е доказано участието на консултанта в предварителни разговори, договаряния и съгласуване на документи. Няма писмени доказателства, че консултантът е предложил проект на предварителен договор, както и за съгласуване на документите във връзка със сключване на окончателен договор. По делото са представени приемо-предавателен протокол от 18.11.2008 г., с който жалбоподателят е приел извършената от доставчика услуга и е определено възнаграждението, което "ВЕРИЛА СЪРВИС" АД дължи на "ВДФ Билд" ЕООД, както и справка за извършена работа (без отразена дата на съставяне на писмения документ). След анализ на данните, съдържащи се в приложените по преписката и събрани в хода на оспорването доказателства в тяхната съвкупност, първоинстанционният съд е стигнал до фактически и правно обоснования извод за липса на доказана кадрова обезпеченост на консултанта по договора "ВДФ Билд" ЕООД, тъй като при него са назначени 34 лица на трудов договор на длъжности общ работник и строителен инженер. Характерът на предмета на договора е несъвместим с длъжностите, на които са назначени лицата, поради което не е доказано, че консултантът е могъл да извърши договорените услуги. Правилно съдът е приел, че дадените показания от свидетелите Иван Грозданов и Симеон Митев не могат да обосноват заключението, че възложената услуга е извършена от "ВДФ Билд" ЕООД. Обясненията за извършени огледи, оказване на съдействие по изваждане на документи и осъществяване на контакти с "ЧЕЗ Разпределение България" АД разкриват извършването на определени действия, но няма доказателства, че същите са извършени в изпълнение на договора. С приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че процесната фактура е включена в дневника на продажбите и е надлежно осчетоводена, по което не се спори. От заключението на вещото лице е видно, че е заплатена само част от данъчната основа по фактура № 1629/18.11.2008 г. и не е заплатено ДДС в размер на 82 000 лв., което допълва извода за липса на реалност на процесната доставка. Правилно съдът е приел по отношение на издадения на доставчика и влязъл в сила ревизионен акт № 2000906141 от 29.12.2008 г., че липсата на корекции в същия по фактурата, издадена от "ВДФ Билд" ЕООД през м. 11.2008 г., не е достатъчен довод за доказване реалност на доставката. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че наличието на влязъл в сила ревизионен акт, издаден по отношение на доставчика на ревизираното лице, не освобождава получателя на доставката, който претендира данъчен кредит, от задължението да докаже нейната реалност. Настоящият съдебен състав счита възприема изцяло мотивите на обжалваното решение и потвърждава изводът, че от доказателствата по делото не се установява реално извършването на действията, описани в приемо-предавателния протокол, още повече, че същият следва да се цени, съобразно представянето му не в хода на извършване на ревизията, а едва с подадената жалба срещу РА до ДД "ОУИ" като изготвен за целите на оспорването на РА. Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация в размер на 2094 лв., същото е за цялото производство и второ такова не се дължи за касационната инстанция, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, I отделение