Решение № 3550 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 162/2021 г.

Решение № 3550 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 162/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба от Директора на ТП на НОИ София-град срещу решение № 5244/09.10.2020 г., постановено по адм. дело № 5199/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 2153-21-88/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на М. Б. от гр. София с вх. № 1012-21-600/30.03.2020 г. срещу Разпореждане № [ЕГН]/20 от 13.03.2020 г. на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ София-град и преписката е върната на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ София-град за ново произнасяне, при съобразяване с дадените указания по приложение на закона. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски. Ответната по касационната жалба страна, М. Б. от гр. София, редовно призован, взема становище за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Предлага решението на административния съд да бъде отменено. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Решението е неправилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на закона се преценяват от настоящия състав за основателни. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства, но е формирал незаконосъобразни правни изводи. Безспорно е между страните, че в случая с разпореждане № [ЕГН]/4 от 21.07.2016 г. на длъжностно лице по ПО по отношение на М. Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74, ал. 1 КСО, считано то 27.04.2016 г., която е определена в минимален размер до определяне на размера й по реда на КСО. С разпореждане от 01.09.2016 г. на длъжностно лице по ПО пенсията е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО. В това разпореждане са посочени всички данни, послужили при изчисляване размера на пенсията, включително и средно претегления коефициент, с който е намален дохода след 01.01.2002 г. От доказателствата по делото се установява, че лицето е подало заявление в НАП за прехвърляне на средствата от УПФ към фонд "Пенсии" на ДОО на 17.11.2016 г., но това е станало след постановяване на разпореждането, с което му е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74, ал. 1 КСО. Спорен е въпросът, дали при определяне на индивидуалния коефициент и размера на пенсията следва ли да се вземе предвид прехвърлянето на средствата от УПФ към фонд "Пенсии" на НОИ. Съобразно разпоредбата на § 51, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КСО, лицата, на които е отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване с начална дата до 31 декември 2015 г. и с намален индивидуален коефициент съгласно отменената ал. 3 на чл. 127, могат да поискат преизчисляването й, ако в срок до 31 декември 2016 г. изберат да прехвърлят средствата от индивидуалните си партиди в универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. Натрупаните средства в индивидуалната партида на осигуреното лице се превеждат от съответния универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, в тримесечен срок от датата на избора. В този случай пенсията се преизчислява от първо число на месеца, следващ този, през който е направен изборът. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване след преизчисляването на пенсията се превеждат във фонд "Пенсии". Основателно е възражението в касационната жалба, че доколкото личната пенсия на Б. е отпусната на 21.07.2016 г., то в случая не е изпълнена първата предпоставка на посочената разпоредба на § 51 от ПЗР на ЗИД на КСО, а именно: пенсия да е с начална дата до 31 декември 2015 г. Правилно е преценено, че съобразно разпоредбата на чл. 21а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж при изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70, ал. 4 и 8 от КСО осигурителният доход се намалява с доход, определен по реда на чл. 70, ал. 10 от КСО, за месеците, през които лицата са осигурявани в универсален пенсионен фонд, както следва: за лицата по чл. 127, ал. 1 от КСО – след 31 декември 2001 г., за лицата по чл. 127, ал. 4 от КСО – след 31 декември 2003 г., а за лицата от дирекция "Специална куриерска служба" към Държавната комисия по сигурността на информацията – след 31 декември 2012 г. В случая по делото не се доказва да са налице изключенията, предвидени в чл. 70, ал. 11 от КСО, което изключение жалбоподателят по същество претендира да бъде приложено. Съгласно този текст, осигурителният доход, от който се изчислява индивидуалният коефициент на лице, родено след 31 декември 1959 г. (а жалбоподателят е родена през 1968 г., не се намалява, когато към датата на постановяване на разпореждането за отпускане на пенсията лицето е с променено осигуряване по чл. 4 б. В случая Б. е подал заявление в НАП, с което е прехвърлил средствата си от универсалния пенсионен фонд към фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване на 17.11.2016 г., а пенсията му е отпусната с разпореждане от 21.07.2016 г., т. е. прехвърлянето на средствата от УПФ към ФП е станало след датата на отпускане на пенсията на лицето, пора ди което към датата на отпускане на пенсията, Б. не е бил с променено осигуряване. Ето защо личната пенсия за ИОЗ правилно е изчислена с намален осигурителен доход/съответно индивидуален коефициент и няма основание за приложение на изключението на чл. 70, ал. 11 от КСО. Постановявайки отказ за преизчисляване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване, пенсионните органи са издали законосъобразни актове оспорването срещу които следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По горните съображения Върховният административен съд – шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол съгласно чл. 118 КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност, противно на отразеното в мотивите на проверявания съдебен акт, и не страдат от други пороци по чл. 146 АПК. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон и правният му извод за незаконосъобразност на процесните актове на администрацията е необоснован, поради което и при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилното съдебно решение следва да се отмени. Доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго, с което подадената първоначална жалба на М. Б. от гр. София срещу Решение № 2153-21-88/13.05.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него Разпореждане № [ЕГН]/20 от 13.03.2020 г. на длъжностното лице по "ПО" при ТП на НОИ София-град, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Като съобрази изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата от 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 200 лв., представляваща заплатена ДТ за касационното оспорване. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,