Решение № 5836 от 15.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Г. Варадинов, подадена чрез адвокат В. Стоянов, против решение 450/28.02.2019 г., постановено по адм. дело 2065/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлена исковата му претенция за причинени неимуществени вреди в резултат на нищожно Решение 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за разликата над 5000 лв. до пълния претендиран размер от 45 000 лв., както и в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на решението в обжалваната му част като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли за отмяна на решението, в съответната обжалвана част, и уважаване на исковата претенция в пълен размер. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията/КРДОПБГДСРСБНА), с писмено становище и в съдебно заседание чрез юрк. Табакова, оспорва касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението, като правилно, да остане в сила. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение съдът е осъдил Комисията да заплати на Г. Варадинов сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нищожно Решение 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията, с което е установена и обявена обявената принадлежност на Варадинов към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/ в периода от 14.10.2015 г. до завеждане на исковата молба - 01.07.2016 г., ведно със законните лихви, считано от 14.10.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като за сумата над 5000 лв. до 45 000 лв. исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана. Също така е отхвърлена и молбата на адвокат В. Стоянов за присъждане на разноски по делото на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Против осъдителната част от решението е била подадена касационна жалба от Комисията, но производството по нея е прекратено с влязло в сила определение от 22.01.2020 г., постановено по настоящото дело. За да постанови този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че с Решение 2-562 от 14.10.2015 г. Комисията обявява установената и обявена с влязло в сила решение 18/25.10.2007 г. кандидати за местни избори 2007 г. принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на Г. Варадинов въз основа на същите доказателства, на които са били издадени и предходните две решения на комисията (Решение 18 от 25.10.2007 г. и Решение 272 от 18.10.2011 г.). Именно поради това, Варадинов претендира присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от нищожен акт трето по ред решение, издадено въз основа на едни и същи доказателства за една и съща заемана длъжност. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели синът и братът на Варадинов. Също така е допусната и приета съдебно-медицинска експертиза. Въз основа на така установеното, от правна страна съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди. Посочено е, че Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 на база на едни и същи доказателства по отношение на едно лице, поради и което административният съд приел, че Решение 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията е нищожно, като постановено при липса на материална компетентност, превратно упражняване на власт, в пълен противовес с целта на закона. Прието е още, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба негативни изживявания именно в следствие на нищожното решение на Комисията, защото в самото обявяване на едно лице за принадлежност към Държавна сигурност е заложена негативна обществена оценка на българските граждани, което носи емоционален дискомфорт на засегнатото лице, накърнява доброто му име, честта и достойнството му. Съдът приел, че ищецът е преживял силен емоционален стрес и дискомфорт, причинен от решението на КРДОПБГДСРСБНА, с което е обявена принадлежността му към ДС, като преживяното унижение и оскърбително решение на КРДОПБГДСРСБНА са се отразили негативно на емоционалното и психическо състояние на Варадинов, както и на здравословното му състояние, като в тази част исковата претенция е доказана въз основа на приетата съдебно-медицинска експертиза. Доказана е промяна и в отношението на колеги, на близки, на приятели, която е причинила душевни страдания и неприятни изживявания на ищеца. Съобразно установеното, и предвид причинените душевни страдания, уронения престиж и достойнство на Варадинов пред колеги, близки и приятели от нищожния акт на административния орган, широката публичност при разгласяването на решението, продължителността на периода, през който са понасяни вреди и последвалата отрицателна реакция в социалния кръг на ищеца, както и при съобразяване на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, АС - Пловдив уважил исковата претенция за сумата от 5000 лв. и отхвърлил иска за разликата до 45 000 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото безспорно е доказано наличието на първата предпоставка за основателност на исковата претенция по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ признат от съда с оспореното решение нищожен административен акт Решение 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията, с което за трети път е обявена обявената принадлежността на Г. Варадинов към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. При определяне на размера на дължимото обезщетение следва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Претърпените от Г. Варадинов неимуществени вреди са в резултат на нищожното Решение 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията. Поради обявената му принадлежност към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, Г. Варадинов е претърпял негативни преживявания, изразяващи се в уронване на престижа и достойнството му, притеснения, стрес. Негативните преживявания са установени чрез разпитаните по делото свидетели, като също така съдът се позовал и на приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза. След анализ на доказателствата по делото, събраните гласни такива, приетата съдебно-медицинска експертиза и съдебната практика, правилно АС - Пловдив е направил извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради и което обосновано е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Според настоящият съдебен състав категорично са налице негативни психични преживявания и отрицателни емоционални състояния, свързани с нищожното Решение 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията. Едновременно с това следва да се вземе под внимание и решение 348/09.03.2017 г., постановено по адм. дело 1609/2016 г. по описа на Административен съд - Пловдив, оставено в сила в осъдителната част с решение 9020/03.07.2018 г., постановено по адм. дело 5819/2017 г. по описа на ВАС, с което съдът е осъдил Комисията да заплати на Г. Варадинов сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за понесени неимуществени вреди, настъпили вследствие на отменено, по съответния ред, с влязло в сила съдебно решение 274/10.01.2014 г. на Върховен административен съд, постановено по адм. дело 14740/2012 г., Решение 272 от 18.10.2011 г. на Комисията. Това се налага, защото първоначално производството е образувано по искова молба за присъждане на обезщетение за понесени от Г. Варадинов неимуществени вреди както от незаконосъобразно Решение 272 от 18.10.2011 г. на Комисията, така и от нищожно Решение 2-562 от 14.10.2015 г. на Комисията, поради и което настоящият състав счита, че не може да се направи ясно разграничение от кой точно акт Варадинов е понесъл неимуществените вреди в по-голям интензитет, още повече, че той веднъж е обявен за лице, принадлежащо към структурите на Държавна сигурност и следващите две обявявания не разкриват по-различни данни или каквото и да е различно обстоятелство от вече обявеното. Именно поради това, неоснователни са доводите, развити в касационната жалба по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя оставянето в сила на решението на АС - Пловдив. Съобразно чл. 52 ЗЗД, приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ, при търсенето на справедливост следва да се отчете процеса на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност. Предвид характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, правилно АС е уважил исковата претенция на Г. Варадинов, но до размер от 5000 лева, ведно със законната лихва, като в останалата част до пълния предявен размер на иска от 45 000 лева обосновано искът е отхвърлен. Обжалваното решение е правилно и следва да остане в сила. Оспореното решение следва да се отмени само в частта му, постановено по молбата на адвокат В. Стоянов за присъждане на разноски по делото на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Искането на адв. Стоянов пред първата инстанция е основателно. В адвокатското пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Въз основа на така изложеното, с оглед на присъденото в полза на Варадинов обезщетение и на основание действащите разпоредби от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения към момента на подаване на исковата молба, в полза на адвокат В. Стоянов следва да се присъдят разноски в размер на 580 лева за адвокатско възнаграждение. С оглед изхода от спора по същество, в полза на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Следва да бъде уважено искането, направеното от пълномощника на ответника за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лв. за юрисконсултско представителство. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,