Решение № 5448 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2018 г.

Решение № 5448 от 11.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14790/2018 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Местни данъци и такси" при О. Т. срещу решение № 98/30.10.2018 r. no описа на Административен съд /АС/ гр. Т., постановено по адм. д. № 84/2018 г., в частта, с което е отменен Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗ/ № 5654-1/28.12.2017 г. на орган по приходите в община Т., потвърден с решение № РШ-МДТ-9/12.03.2018 г. на началник отдел "МДТ" при община Т., в частта, с която на ДП "Опитна станция по земеделие", към настоящия момент "Научен център по земеделие" - Т., към Селскостопанската академия, са установени задължения за такса за битови отпадъци за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. главница в размер над 8 227, 71 лв. до пълния размер на главница 65 138, 84 лв. и лихви - 26 154, 05 лв. и определил размер на таксата на 8 227, 71 лв. главница ведно със съответната лихва. Касаторът претендира неправилност на съдебния акт в отменителната му част, като релевира доводи за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна "Научен център по земеделие" - Т., към Селскостопанската академия чрез адв. Моренов оспорва касационната жалба по съображения подробно изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски по делото, за които представя списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок за оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на настоящата касационна проверка е решението на АС, с което е отменен частично оспорения АУЗ, с който са установени задължения на ДП "Опитна станция по земеделие", към настоящия момент "Научен център по земеделие" - Т., към Селскостопанската академия, за битови отпадъци за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. За да отмени частично процесния АУЗ, първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Тахиров и заключението на комплексната съдебна експертиза, че от трите компонента на ТБО на жалбоподателя не е предоставяна една от услугите, а именно "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване". Предоставяни са другите два компонента на ТБО: услугата обезвреждане и поддържане на депа и др. съоръжения за обезвреждане, и услугата сметосъбиране и сметоизвозване. До този извод съдът е стигнал и въз основа на представените по делото графици за почистване обществени територии (улици и площади в гр. Т.), като е съобразил липсата на представени счетоводни документи - пътни листи и графици за почистване на обществени територии в кв. Калково, където е имота на жалбоподателя. Решението е правилно. С оглед изложените в касационната жалба съображения, спорът по делото се свежда до това дължи ли ответникът заплащане на такса за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В тази връзка правилни са изводите на първоинстанционния съд, че не е доказано реалното изпълнение на тази услуга и в частност - в района на кв. "Калково", където е местонахождението на процесните имоти. За доказването на факта на предоставяне на услугите общината би трябвало да разполага с писмени доказателства. Видно от доказателствата по делото касаторът е представил писмени доказателства - пътни листове и графици за почистване за облагаемия период и съдът ги е ценил, като изрично е посочил, че именно тези писмени доказателства не доказват извършването на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Правилно е съобразено и кредитирано от първоинстанционния съд заключението на комплексната счетоводно – техническа експертиза, която е изчислила задълженията за ответника, съобразявайки действителните площи на имотите, съответните коефициенти, местоположение и другите доказателства по делото. В допълнение в обжалваното решение съответно са обсъдени свидетелските показания по делото, на които е направен верен анализ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение