Решение № 2550 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2010 г.

Решение № 2550 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Петър Тенев Василев срещу решение № 9216 от 01.07.2010 г. по адм. дело № 3837/2010 г. на Върховния административен съд, седмо отделение. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Висш съдебен съвет, представляван от юрисконсулт Илиева, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като жалбоподателят с поведението си е уронил престижа на съдебната власт и неговите действия са допринесли за създаване в обществото на негативно отношение към нея. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в 7-дневния срок по чл. 323, ал. 4 ЗСВ. Съдът, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, счете същата за неоснователна по същество. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Петър Тенев Василев срещу решение по т. 58 от протокол № 5/04.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което по т. 58.1. е прието, че Петър Тенев Василев, прокурор в Окръжна прокуратура - Стара Загора, е извършил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗСВ, като виновно е нарушил т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ) и с поведението си е накърнил престижа на съдебната власт и по т. 58.2. е наложено на същия прокурор дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 ЗСВ "понижаване от ранг "прокурор в апелативна прокуратура" в ранг "прокурор в окръжна прокуратура" за срок от две години. Съдът е приел, че мотивите на дисциплинарния състав по предхождащото решението на Висшия съдебен съвет дисциплинарно дело № 66/2009 г. са обосновани от фактическа страна, като е счел за законосъобразно отхвърлени твърденията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, че разговорите с компрометираното лице Красимир Георгиев не са свързани с назначението на прокурора с оглед обстоятелствата, че тези разговори са провеждани изключително около и преди провеждането на избора за административен ръководител на Окръжна прокуратура - Стара Загора, в който Петър Василев е участвал, както и непосредствено преди деня на избора и предвид установените обстоятелства относно контактите на други магистрати с цел лобиране при назначаването им. За правилни са приети изводите на дисциплинарнонаказващия орган, че неуместните контакти на жалбоподателя Петър Василев с лице, за което има данни за осъществяване на влияние върху членовете на Висшия съдебен съвет при назначаване на административни ръководители в органите на съдебната власт, уронват доверието в съдебната институция. Счетено е, че отношенията на жалбоподателя, кандидат за административен ръководител, с Красимир Георгиев, за който е установено, че е извършвал лобиране при назначенията, впоследствие не са останали тайна за обществото, в което е предизвикано мнение, че изборът на административни ръководители и кариерното израстване на магистратите не се основава на закона и техните професионални, делови и нравствени качества, а на лични връзки. Прието е, че с посочените действия жалбоподателят е нарушил т. 5.6 КЕПБМ, съгласно която магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и обществото, и е накърнил престижа на съдебната власт. Счетено е, че жалбоподателят в качеството му на прокурор следва да се въздържа от всякакви действия, които могат да компрометират честта му в професията и обществото. Прието е, че не е необходимо жалбоподателят да е допускал, че разговорите му с определено лице могат да компрометират честта на българския магистрат, а са важни настъпилите последици при информирането на обществеността за тези разговори. Счел е, че изводът на дисциплинарнонаказващия орган за компрометиране на честта на магистрата в професията и обществото не се базира на предположение относно характера на провежданите разговори между жалбоподателя и Красимир Георгиев, а е свързан с установения характер на разговорите на последния с други магистрати по всички образувани дисциплинарни производства по случая. За неоснователно е прието твърдението на жалбоподателя, че се касае до бездействие, тъй като е счетено, че е извършено дисциплинарно нарушение, с което е накърнен престижа на съдебната власт посредством действие, а именно поддържане на двустранни контакти с Красимир Георгиев. За неоснователен е приет и доводът, че правното основание на обжалваното решение, а именно нарушението на т. 5.6 КЕПБМ не съвпада с това на предложението за образуване на дисциплинарно производство, което е за създаване на неправилна представа за начина на извършване на назначенията и накърняване на престижа на съдебната власт. Счетено е, че Висшият съдебен съвет извършва собствена преценка на правното основание на което да наложи дисциплинарно наказание и жалбата е отхвърлена. Решението, предмет на касационна проверка, е правилно. Съдът е постановил обжалвания съдебен акт в съответствие със събраните доказателства по делото, поради което не са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. По повод публично оповестени сведения от члена на Висшия съдебен съвет Иван Колев на 18.06.2009 г., че лице известно с име "Красьо" обещава срещу възнаграждение подкрепа на кандидати за административни ръководители и образуваното в тази връзка досъдебно производство № 6813/2009 г. по описа на Софийска градска прокуратура Висшият съдебен съвет с решение от 22.10.2009 г. е възложил на постоянната комисия "Професионална етика и превенция на корупцията" проверка за данни уличаващи кандидатите за административни ръководители при назначаване им на ръководни позиции в различни звена на съдебната власт за извършени нарушения на т. 5.9 КЕПБМ. При разследването по посоченото досъдебно производство срещу "виновни лица, осъществили търговия с влияние по повод назначения на ръководни длъжности в органите на съдебната власт" е идентифицирано лицето Красимир Васков Георгиев, който през периода 01.01.2009 г. - 30.06.2009 г. е осъществил контакти с магистрати, кандидати за ръководни административни длъжности, включително Петър Тенев Василев, кандидатстващ за окръжен прокурор на гр. Стара Загора, изборът за която ръководна длъжност е проведен на 17-18.06.2009 г. Дисциплинарното производство срещу касатора е образувано по предложение на петима членове на Висшия съдебен съвет в резултат от установените по-горе фактически обстоятелства. Същият не оспорва, че в периода 27 май - 16 юни 2009 г., непосредствено преди избора за административен ръководител за Окръжна прокуратура гр. Стара Загора е провел две лични срещи и единадесет телефонни разговора с Красимир Васков Георгиев, всеки от разговорите с продължителност от 12 до 58 секунди. След публичното оповестяване на сведенията за Красимир Георгиев от члена на Висшия съдебен съвет Иван Колев касаторът е преустановил контактите с посоченото физическо лице. По делото няма данни за съдържанието на водените разговори по време на осъществените между касатора и Красимир Георгиев две срещи и единадесет телефонни разговора. При така установените обстоятелства неоснователни са доводите в касационната жалба, че не е налице нарушение на т. 5.6 КЕПБМ, поради което дисциплинарното наказание е незаконосъобразно наложено. Съгласно цитираната разпоредба от кодекса магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. В случая съдът по същество правилно е приел, че поведението на касатора, а именно поддържането на познанство с лице със съмнителна репутация, добило публичност и скандална известност, макар контактите да са кратки и своевременно прекратени от магистрата, по мащабите на своите последствия са довели до нарушаване на цитираната разпоредба и уронване престижа на съдебната власт. В случая, от гледна точка на етичните стандарти на упражняващите юридическата професия магистрати, сред които касаторът, установени в отговор на обществените очаквания и потребности за справедливост, безпристрастност, независимост и почтеност, като неразделни атрибути на професионалните функции, е налице нарушение на задължението на магистрата да се въздържа от действия, които създават съмнение в обществото за поддържане на връзки и контакти с лица, които обективно създават впечатление за накърняване на професионалното и личното достойнство като прокурор, работещ в органите на съдебната власт, и оттам - авторитета конкретно на прокуратурата, в която работи, и съдебната институция като цяло. Липсата на приемливо обяснение в обществото за осъществените контакти на жалбоподателя с Красимир Георгиев от гледна точка на възрастта, занятието, социалния му статус, среда, образование по време на активно провеждане на конкурси за административни ръководители, което да преодолее създаденото обществено мнение за използване на лобиране във връзка с предстоящия конкурс, е достатъчно да се приеме, че жалбоподателят е нарушил правилата на професионалната етика, както и че е извършил действия, с които е накърнил престижа на съдебната власт. В случая укоримостта на поведението произтича от неприемливата в очите на обществото недопустима ситуация, професионалисти от категорията на кандидати за административни ръководители да допускат близост с лице, чиято репутация е скандално компрометирана, както е приел и съдът по същество. Поради това правилен е изводът на първоинстанционния съд, че тези контакти, добили публичност, представляват основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя, тъй като същият е следвало с повишена предпазливост да преценява лицата, с които контактува в месеца преди провеждане на избора и да не допуска съмнения в публичното мнение относно спазването на етичните правила, което съмнение пряко е рефлектирало върху престижа на съдебната власт. Неоснователен е доводът в касационната жалба за нарушение на чл. 10, ал. 2 АПК, тъй като петимата членове на Висшия съдебен съвет, депозирали предложението за образуване на дисциплинарно производство не е следвало да участват при гласуването на решението за налагане на дисциплинарното наказание от Висшия съдебен съвет, тъй като са били налице основания за отвод. Съгласно цитираната разпоредба основанията за отвод са длъжностното лице да е заинтересовано от изхода на производството, което предполага личен интерес, или да има с някое от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В случая няма данни за наличие на лична заинтересованост от изхода на производството, нито такива за отношения, пораждащи съмнения от вида на посочените, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ето защо, необсъждането на посочения довод в жалбата от съда по същество не съставлява нарушение на закона, което да води до отмяна на обжалвания съдебен акт. С оглед изхода на спора и направеното искане на процесуалния представител на Висшия съдебен съвет юрисконсулт Илиева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 АПК и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Петър Тенев Василев следва да бъде осъден да заплати на Висшия съдебен съвет разноски по делото в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,