Решение № 6736 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 845/2010 г.

Решение № 6736 от 21.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 845/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Велинград против Решение № 514/30.10.2009 г., постановено по адм. дело № 498/2009 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик, с което е обявена за нищожна Заповед № 863/09.07.2009 г. на кмета на Община Велинград, с която е одобрено попълване на кадастралния план с верни имотни граници на имот № 6558 в кв. 479 по плана на гр. Велинград. Изложени са съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което жалбата против цитираната заповед бъде отхвърлена като неоснователна. Касационна жалба против цитираното решение е подадена и от Асан Алишов Атипов, Фатима Алишева Джонева, Мехрема Асанова Атипова, Победа Орлинова Букова, Албена Орлинова Атипова, Айше Салих Атипова, Альоша Серьожов Дидров и Соня Альошова Тонева, чрез адвокат Стоян Чавдаров от АК Пазарджик. Изложени са съображения, че оспореното решение е постановено по недопустима жалба, поради което следва да бъде обезсилено и производството по делото прекратено. Поддържа се алтернативно становище за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се иска отмяната му. Ответниците Емил Веселинов Атипов, Емилия Вълчева Шайкова, Дуна Вълчанова Атипова, Альоша Веселинов Атипов и Снежана Йосифова Атипова, чрез пълномощника си адв. Лука Александров Бельов от АК Пазарджик, в писмени становища и в съдебно заседание са оспорили касационните жалби изцяло като неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като прецени доказателствата по делото във връзка с изложените в касационните жалби съображения и становищата на ответниците, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в законоустановения срок от надлежни страни, с оглед на което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Пазарджик е обявил за нищожна Заповед № 863/09.07.2009 г. на кмета на Община Велинград, с която е одобрено попълване на кадастралния план с верни имотни граници на имот № 6558 в кв. 479 по плана на гр. Велинград. За да постанови този резултат съдът е приел на първо място, че жалбоподателите, ответници пред настоящата инстанция, са лица с правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като от доказателствата по делото е установено, че същите се легитимират като собственици на имота по силата на нот. акт от 1979 г. и договор за доброволна делба от 1997 г. При тези съображения съдът се е произнесъл по жалбата като процесуално допустима. По делото е приложена Заповед № 300 - 4 - 16/10.05.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, с която е одобрен кадастралния план в цифров и графичен вид на гр. Велинград II част, общ. Велинград, обл. Пазарджик. Заповедта е обнародвана в Държавен вестник. Квартал 479, в който се намира процесния имот, попада във II част на гр. Велинград, която е предмет на посочената заповед на изп. директор на Агенцията по кадастъра. С оглед разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР изменението на кадастъра за процесния имот е следвало да се извърши от същия орган, който го е одобрил - изп. директор на АГКК или от овластен от него началник на служба по геодезия, картография и кадастър. По тези съображения съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, поради което е обявил същата за нищожна. Изложени са и допълнителни мотиви относно обстоятелството, че актът за непълноти и грешки не е подписан от жалбоподателите като заинтересовани лица, което е индиция за наличие на спор за материално право, което налага извода и за материална незаконосъобразност на оспорения административен акт. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че със заповед № 300 - 4 - 16/10.05.2004 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра е приет нов кадастрален план. Видно от самата заповед, със нея действащия кадастрален план е цифровизиран и приведен в графичен вид. Съгласно § 4 от ПЗР на ЗКИР измененията в кадастралните планове и регистрите към тях, одобрени по реда на отменените устройствени закони се извършва със заповед на кмета на общината. В случая не е приет нов кадастрален план, поради което компетентен да издаде заповедта за изменение е именно кмета на Община Велинград. По тези съображения изводът на съда за нищожност на оспорения административен акт е неправилен. Безспорно установено е, че при издаване на заповед № 863/09.07.2009 г. на кмета на Община Велинград, с която е одобрено попълване на кадастралния план с верни имотни граници на имот № 6558 в кв. 479 по плана на гр. Велинград, е съществувал спор за материално право. Със заповедта се засягат правата на жалбоподателите пред първоинстанционния съд, доколкото те имат правен интерес имота да бъде нанесен в кадастъра само като тяхна собственост, а не като собственост на всички наследници на Ахмед Атипов. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от ЗКИР, кадастралният план може да се изменя само по съгласие на заинтересованите собственици или въз основа на съдебно решение, с което е разрешен спор за материално право. Неподписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани собственици налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което обжалваната заповед на Кмета на Община Велинград бъде отменена като незаконосъобразна. При този краен извод касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1300 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1- во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение