Решение № 14504 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2014 г.

Решение № 14504 от 3.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Иванов Власакев против решение № 304 от 15.01.2014 г., постановено по адм. д. № 9902/2013 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон. Ответникът - началник 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата на касатора против удостоверение от 26.07.2013, г., издадено от началника на 01 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР относно определяне и събиране на държавна такса в размер на 3.25 лв. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен начин по делото е установено, че с молба от 15.0.2013 г. Георги Власакев е поискал от началника но отдел "Пътна полиция" - СДВР, във връзка със съставения му акт за установяване на административно нарушение, да му бъде представено четливо копие от оригинала. На 05.08.2013 г. на жалбоподателя е издадено удостоверение, в което е посочено, че на Георги Власакев е съставен акт за установяване на административно нарушение на 15.07.2013 г., като към удостоверението е приложено заверено копие от акта и е определена такса в размер на 3.25 лв. По безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят е получил удостоверението и приложението към него и е заплатил държавната такса. При така установеното изводът на първоинстанционният съд, че не е налице основание за отмяна на удостоверението относно определената и събрана държавна такса, е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че след като Власакев, не е отказал получаването на удостоверението и не е изискал да му бъде представено само заверено копие от акта за установяване на административно нарушение, то административната услуга е извършена и държавната такса по нея е дължима. Ето защо като е приел, че не са налице основанията за отмяна на оспореното удостоверение, в частта по определената такса в съответствие с Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,