Решение № 2433 от 29.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8094/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Караджов, чрез адв. Гавазов, против Решение 1183/22.06.2023 г. постановено по адм. дело 3163/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив (АС-Пловдив), с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. и за установяване на публично държавно вземане с 01-6500/1317 от 11.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФ Земеделие ). Твърди се неправилност на съдебния акт, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба са изложени съображения, че поради неизпълнение на договорите от страна на Българска национална асоциация за развитие на биволовъдството Шумен и отказа да посещават обекта на място и да издават сертификати за животните започнали проблемите . Твърди се, че съдът не е обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност. Подробни съображения са развити в касационната жалба. Настоява за отмяна на решението и отмяна на процесния индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на разноски. Ответната страна заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие , чрез юрк. Кочев, оспорва касационната жалба в писмена защита с характер на писмени бележки, и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за две инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличието на правен интерес за касатора, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. и за установяване на публично държавно вземане с изх. 01-6500/1317 от 11.11.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие", с който на основание чл.18, ал.З, т.1 и ал.4, б. в и чл.8, ал.1 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020, чл.59, ал.1 и ал.2 от АПК във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, се прекратява поетия от И. Караджов ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2021 г. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство" за кампании 2017, 2018, 2019 и 2020 г. в размер на 3 485,24 лв. От фактическа страна административният съд е приел, че И. Караджов е регистриран с УИН [номер] в ИСАК и е одобрен за участие по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014 2020 с направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство през кампания 2017 г. С Уведомително писмо изх. 02-160-6500/3338 от 29.11.2017 г., оспорващият е уведомен, че е одобрен за участие по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство". На 13.05.2021 г. И. Караджов подава заявление за подпомагане 2021 - Форма за физически лица. Посочени са следните схеми за подпомагане: Схема за единно плащане на площ (СЕПП), Схема за преразпределително плащане (СПП), Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания (ЗДП), Компенсационни плащания в планински райони (Подмярка 13.1/НР1) и Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения (Подмярка 13.2/НР2). На 26.05.2021 г. Караджов подава коригиращо заявление за подпомагане 2021 г. с редакция на схеми/мерки - промяна култура, изтриване парцел, добавяне схема ПНДЖ1 - схема за предходна национална помощ говеда, необвързана с производство. С писмо изх. 01 -6500/1317# 1 от 03.10.2022 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие , жалбоподателят е уведомен, че с изменение на чл.18, ал.З от Наредба 7/2015 г., обн. ДВ бр.31 от 2022 г., в сила от 19.04.2022 г., е въведена единна процедура, с която ДФЗ РА едновременно прекратява многогодишните ангажименти и пристъпва към възстановяване на полученото финансово подпомагане по тях. За да издаде акта административният орган е приел, че през кампания 2021 г. оспорващият Караджов не е подал заявление за плащане по време на агроекологичния си ангажимент. Посочил е като основание за прекратяването на ангажимента чл.18, ал.З от Наредба 7/24.02.2015 г., приемайки, че с неподаването на заявление за плащане през 2021 г. оспорващият е нарушил чл.8, ал.2, с което не изпълнява поетите агроекологични задължения. По делото е бил разпитан свидетел. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Съдът е стигнал до извод, че от събраните по делото доказателства се установява, че за кампания 2021 г. Караджов не е подал заявление за плащане по мярка 10, която се явява петата година от поетия 5-годишен ангажимент по тази мярка. Според решаващия състав липсвало твърдение за наличието на форсмажорно или извънредно обстоятелство, което обективно да е попречило на жалбоподателя да подаде в срок това заявление за плащане. Съдът не е приел възражението на Караджов, че в предвидените срокове не му е била извършена проверка от БНАРБ - гр. Шумен, тъй като от депозираното по делото становище на председателя на БНАРБ - гр. Шумен се установявало, че Караджов не е плащал членски внос и няма подписани договори за 2018 и 2019 г. При тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу процесния административен акт. Касационната инстанция намира решението за валидно, допустимо и правилно. Така направените изводи от първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни и изцяло се споделят от касационната инстанция, която в изложението си и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Противно на възраженията в касационната жалба съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактическите констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. По делото е безспорно установено, че за кампания 2021 г. Караджов не е подал заявление за плащане по направление Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство", която се явява петата година от поетия 5-годишен ангажимент по тази мярка. Налице са фактическите и правни основания за издаване на оспорения пред административния съд акт за прекратяване на ангажимент и за установяване на публично държавно вземане, поради което решението в същия смисъл на първоинстанционния съд се явява правилно. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба 7/24.02.2015г. агроекологичните дейности по направленията, по чл.3, сред които и опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство; /т.6, чл.3/, се прилагат за период от пет последователни години. Този дългосрочен ангажимент се поема с одобряване на подаденото заявление за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане. През всяка следваща година кандидатите подават заявление за плащане./чл.8, ал.2 от Наредба 7/2015г./ При неизпълнение на изискването за подаване на заявление за плащане, чл.18, ал.3, т.1 от Наредба 7/2015г. предвижда задължение за Държавен фонд Земеделие РА едновременно да прекрати агроекологичния ангажимент и да предприеме действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4. Административния съд правилно е приел, че установените по делото факти осъществяват фактическия състав на чл.18, ал.3, т.1 от Наредба 7/24.02.2015 г. Правилно са приложени и последиците, предвидени в нормата на чл.18, ал.4, б."в" от Наредбата, като са съобразени, както общия размер на подпомагането, получено от Караджов по мярката, така и моментът на прекратяване на агроекологичния ангажимент. Необосновано, а също така и неотносимо към правния спор е възражението в касационната жалба, което повтаря наведените възражения и в първоинстанционното съдебно производство, че от БНАРБ - гр. Шумен е налице отказ за посещаване на обектите и издаване на сертификати за животните. При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са допуснати твърдени от касатора пороци, които да съставляват касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна и решението на АС-Пловдив следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски, такива се следват на ответната страна за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, като същите се констатираха в размер на 100 (сто) лева, съобразно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,