Решение № 12826 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2009 г.

Решение № 12826 от 30.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5668/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила с вх. № 2526/10.02.2009 г. жалба от Кольо Георгиев Георгиев, с. Ново село, обл. Велико Търновска, към която на основание чл. 13, ал. 2 от ЗВСГЗГФ е приложен препис от жалбата му от 19 ноември 2007 г., заедно с приложенията към нея и преписката му с Областна дирекция за земеделие и гори - гр. Велико Търново и Общинска служба за земеделие и гори - гр. Велико Търново, относно чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК за преразглеждане на влезлите в сила решение на Великотърновски районен съд (ВТРС) от 12.07.2002 г. по дело № 105/2001 г. и решение на Великотърновския окръжен съд (ВТОС) от 01.07.2002 г. по дело № 743/2002 г., по повод откриване на нови доказателства - ортофото снимка за установяване каква част е залесена и незалесена на възстановената им гора - парцел 304017 в м. "Табаковото" в землището на с. Ново село с решение № 46Н от 31.08.2000 г. и приложената към него скица и замяната му със залесеният парцел 304020 възстановена гора на наследниците на Кольо Колев Мошев, чийто гори са на м. "Балукдору" в землището на с. Ново село, в разрез с разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Моли съдебните решения да бъдат преразгледани. От ответната страна - Общинска служба по земеделие гр. Велико Търново е постъпило писмено Становище, в което се моли жалбата да не се уважава. Началникът на ОСЗ твърди, че ортофото снимки (самолетни снимки), които се ползват за идентифициране на земеделските парцели са им предоставени през 2006 година и не могат да бъдат използвани като нови обстоятелства за отмяната на съдебни актове. В производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Молбата за отмяна (неправилно наименована "жалба") е подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 АПК - страна по делото, за която съдебните актове са неблагоприятни и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: С решение от 12.07.2002 г. по гр. дело № 105/2001 г., в производство по чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, Великотърновски районен съд, трети състав оставя без уважение като неоснователна и недоказана жалбата на Кольо Георгиев Георгиев от с. Ново село, община В. Търново срещу решение № 46 Н /31.08.2000 г. на Поземлена комисия - В. Търново, с което е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Георги Георгиев Колев, б. ж. на с. Ново село в нови реални граници по чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ върху гори от 3.001 дка в м. "Табаковото", като имот № 304017 по картата за възстановената собственост на землището на с. Ново село. С решение от 01.07.2002 г. (очевидно е допусната фактическа грешка при изписването на датата, но това не е проблем на настоящото производство) по адм. х. дело № 743/2002 г. Великотърновският окръжен съд, в производство по чл. 40, ал. 1 от ЗВАС и чл. 13, ал. 6 от ЗВСГЗГФ, оставя в сила горното решение от 12.07.2002 г. по гр. дело № 105/2001 г. на Великотърновския районен съд. Производството се е развило по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за възстановяване собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ). Решението на Районен съд - Велико Търново е постановено в първоинстанционно производство, а решението на Окръжен съд - Велико Търново е постановено в касационно производство. Предвид двуинстанционния характер на административните производства за разлика от гражданските, които с малки изключения се развиват на три съдебни инстанции, решението на Великотърновския окръжен съд е окончателно и не подлежи на последващо обжалване (както правилно е отразено в него). С постановяване на решението на втората инстанция решението на първата влиза в сила и може да бъде отменяно само по извънредния способ и само на посочените от молителя основания. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай в жалбата на Кольо Георгиев Георгиев, която по своя правен характер представлява молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, е посочено като основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, решението подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". От този текст следва извода, че основания за отмяна могат да бъдат само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, съществували преди постановяване на решението, които не са могли да станат известни на страната, въпреки полагане на дължимата грижа при водене на делото, а не новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те се кумулират винаги и с нови писмени доказателства, а представените писмени доказателства са нови, когато съдържат новооткрити обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Преценена на това заявено основание с оглед изложените по-горе принципни положения, молбата за отмяна е неоснователна поради следните съображения: Преди всичко следва да се констатира, че към молбата за отмяна (наречена "жалба") не е приложена описаната ортофото снимка за установяване каква част е залесена и незалесена на възстановената им гора - парцел 304017 в м. "Табаковото" в землището на с. Ново село с решение № 46Н от 31.08.2000 г. и приложената към него скица и замяната му със залесеният парцел 304020 възстановена гора на наследниците на Кольо Колев Мошев, чийто гори са на м. "Балукдору" в землището на с. Ново село, в разрез с разпоредбите на чл. 4, ал. 2 от ЗВСГЗГФ. Към молбата за отмяна са приложени: 1. Препис от жалбата от 19.11.2007 г. заедно с приложенията към нея - 15 листа и 2. Фотокопия от преписката с ОСЗГ и ОДЗГ- гр. Велико Търново - 7 листа. Жалбата от 19 ноември 2007 г., към която са приложени редица конкретно цитирани документи на практика също представлява молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадена чрез Общинска служба по земеделие и гори гр. Велико Търново до Върховния административен съд на Република България. С тази молба (жалба) се сезира съда за образуване на производство по отмяна, което обаче е друго съдебно производство, различно от настоящото, което е образувано по молбата (жалбата) от 10.02.2009 година. Молбата (жалба) от 19 ноември 2007 година и приложенията към нея не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Същото се отнася и за преписките с Областна дирекция "Земеделие и гори" - Велико Търново и с Общинска служба "Земеделие и гори" - Велико Търново. Подадените до тези органи жалби, отговорите по тях, разменената в тази връзка кореспонденция са с дата след постановяване на съдебните решения, на които се иска отмяна, поради което са новосъздадени и не могат да служат като основание за тяхната отмяна. Приложените скица, съдебни протоколи и решения както на Поземлена комисия гр. Велико Търново, така и на съда - районен и окръжен са всъщност извадки от документите, съдържащи се в гр. дело № 105/2001 г. по описа на Великотърновския районен съд и в адм. х. дело № 743/2002 г. по описа на Великотърновския окръжен съд. Очевидно е, че те са съществували към момента на разглеждането на делата и молителят е запознат с тях, поради което не отговарят на законовото изискване доказателствата да не са могли да бъдат известни на страната. Оплакванията в молбата (жалба) за неправилност на съдебните решения представляват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, а не основания за отмяна по чл. 239 от АПК, поради което не следва да се обсъждат в настоящото извънинстанционно производство. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд на Република България - Четвърто отделение,