Решение № 11401 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2010 г.

Решение № 11401 от 6.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на Никола Иванов Андров, срещу решение № 6000/10.05.2010 г., постановено по адм. д. № 12104/2009 г. на ВАС, III отделение като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - министърът на вътрешните работи изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав след като провери допустимостта на касационната жалба и обсъди посочените в жалбата пороци на решението в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Никола Иванов срещу заповед № К-893/23.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение поради придобиване на право на пенсия на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 69 на Кодекса на социалното осигуряване и са спазени административнопроизводствените правила. Констатирано е, че при връчване на заповедта жалбоподателят е заявил, че не ползва законоустановен отпуск, поради което представения по-късно болничен лист не обуславя нарушение на императивната норма на чл. 248 ЗМВР. Това поведение на жалбоподателя е преценено от съда като незаконосъобразно упражняване на правото по смисъла н чл. 4, ал. 3 АПК. Решението е правилно и не е постановено при наличие на отменителните основания, посочени в касационната жалба. Обжалваната заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби, както законосъобразно е приел съда. Член 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР урежда правомощието на административния орган по собствена инициатива да освобождава от служба държавните служители при придобиване право на пенсия. Държавните служители в МВР следва да имат изискващия се по чл. 69 от КСО трудов стаж, но не е необходимо да са навършили възрастта за пенсиониране. От представената по делото и неоспорена от Андров, като писмено доказателствено средство доказателство "справка за осигурителен стаж" се установява, че жалбоподателят има общ осигурителен стаж над 35 години, от които над 29 години служебен стаж в МВР на длъжности за държавни служители. Следователно са налице условията на чл. 69, ал. 2 от КСО - служителят има повече от 25 г. трудов стаж, от които повече от две трети са действително изслужени във ведомството. Придобитото от жалбоподателя право на пенсия по чл. 69, ал. 2 от КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Тази разпоредба овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличието на осигурителен стаж, какъвто е и настоящия случай. При издаване на заповедта не са нарушени административнопроизводствените правила. Съгласно действащата към момента на издаване на административния акт правна норма, уредена в разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по инициатива на органа по назначаването. Директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) е изготвил предложение рег. № 2634/10.02.2009 г. по описа на СДВР до министъра на вътрешните работи, въпреки че в закона към момента на издаване на заповедта няма нормативно задължение за изготвяне на такова, респ. няма задължение за запознаване на служителя със същото. Изискуемата от закона "инициатива" може да е изразена устно или чрез друго конклудентно действие. В конкретния казус Никола Андров е придобил право да се пенсионира при условията на чл. 69 от КСО. Съдът е извършил служебна проверка на всички основания по чл. 146 АПК. По всяко едно от тях в мотивите на решението са изложени подробни доводи, въз основа на които съдът е приел, че заповедта е законосъобразна и е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу нея. Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, поддържано както пред първата инстанция, така и в касационната жалба, поради което се иска отмяна на оспорената заповедта, а именно че жалбоподателят е освободен от служба, по време на отпуск, в нарушение на императивната разпоредба на чл. 248 от ЗМВР. Обжалваната заповед е сведена до знанието на служителя при хипотезата на отказ на държавния служител да получи срещу подпис екземпляр от заповедта на 10.08.2009 г., за което съгласно разпоредбата на чл. 270, ал. 2 от ППЗМВР е съставен протокол. Самият протокол не е оспорен от Никола Андров. Видно от същият - с рег. № 13974/10.08.2009 г. по описа на 09 РУ - СДВР, е че на дата 10.08.2009 г. служителят Никола Иванов Андров се е запознал със съдържанието на заповед рег. № К-893/23.02.2009 г. на министъра на вътрешните работи, но е отказал да подпише саморъчно екземпляр от заповедта. Никола Андров е заявил, че в този момент не се намира в отпуск по болест или в друг вид законоустановен отпуск и на същия е бил връчен екземпляр от заповедта. Видно от текста на протокола е била извършена проверка за наличие на заверен или издаден болничен лист в медицинска служба - СДВР, като се е установило, че към 10.08.2009 г. няма представен за заверка болничен лист от Никола Иванов Андров. Съгласно текста на чл. 270, ал. 2 от ППЗМВР протокола е подписан от двама свидетели с посочени три имена и заемана длъжност. Със съставянето и подписването на протокола се удостоверяват направените в него констатации, а именно заявлението на Андров, че не се намира в законоустановен отпуск и отказът му да подпише саморъчно заповедта. От друга страна видно от болничен лист с бланков номер 1768518 и номер 1461/19.08.2009 г. е, че същият е издаден на 19.08.2009 г. Въпреки че цитираният болничен лист е за периода 09.08.2009 г. - 19.08.2009 г., същият е издаден на 19.08.2009 г., следователно към момента на запознаване с обжалваната заповед жалбоподателя Андров не се е намирал в болнични, както сам е заявил и такъв не е бил представен - обстоятелства отбелязани в протокола. Горните обстоятелства се потвърждават и от представеният протокол на медицинска комисия при МИ-МВР с номер 151/2 06.08.2009 г., в който е отбелязано, че жалбоподателя Андров е бил в непрекъснат отпуск по болест от 09.02.2009 г. до 08.08.2009 г. Представеното Експертно решение 0321/104 също е от дата 19.08.2009 г. и име има действия за напред. Неоснователно е направеното в жалбата твърдение, че е следвало да се провери за издаден болничен лист в МИ-МВР. Направена е проверка за представен болничен лист в медицинска служба на СДВР, в чиято структура попада и 09 РУ - СДВР, където е изпълнявал служебните си задължения Никола Андров. Болничният лист може да бъде издаден от всяко медицинско заведение, имащо право на това, и той следва да се представи пред работодателя, за да удостовери временната нетрудоспособност на служителя. Същото се потвърждава и от жалбоподателя в касационната жалба. Противното би означавало да се направи проверка на всяко здравно заведение или лекар за издаден болничен лист на името на Никола Андров. Същото се отнася и за направеното твърдение за проверка дали "предстои издаване на болничен лист". Става въпрос за липсата или наличието на един обективен факт към момента на връчване на заповедта - наличието или липсата на болничен лист удостоверяващ отпуск по болест. Жалбоподателят не е оспорил и направеното от него заявление, удостоверено с протокола подписан от двамата свидетели, че не се намира в законоустановен отпуск или отпуск по болест. В тази насока правилен е направеният от съда извод в обжалваното решение, че щом жалбоподателят не е уведомил административния орган за обстоятелството, че се намира в отпуск по болест и има издаден болничен лист за временна нетрудоспособност, същият не може да черпи права от това свое неправомерно поведение. Правилен е и изводът на съда за нарушение от страна на жалбоподателя на принципа на законност посочен в чл. 4, ал. 3 от АПК, задължаващ го законосъобразно да упражнява своите права. Заповедта му е сведена до знанието на 10.08.2009 г., видно от протокол 13974/10.08.2009 г., а представеният болничен лист е с дата 19.08.2009 г. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав