Решение № 8389 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 869/2020 г.

Решение № 8389 от 29.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 869/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Изпълнителния директор на фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение № 6382 от 30.10.2019 г. по административно дело № 115/2019 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отменено негово уведомително писмо за отказ на одобрение с изх. № 01-2600/5213/02.11.2018 г. и преписката е върната за ново произнасяне. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба – "Анастасов 2" ООД в представено от процесуален представител писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като излага подробни съображения за правилност на съдебния акт. Претендира заплащане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати нарушения на предвидените в закона административнопроизводствени правила – без да са изяснени релевантните за спора факти, при което актът е постановен и в нарушение на материалния закон. Въз основа на представените по делото доказателства обосновано е прието, че не може да бъде установено в коя от хипотезите на чл. 13, ал. 5, т. 2 от Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко" в действалата към момента на постановяване на акта редакция ДВ бр. 53 от 26.06.2018 г., предвиждаща, че когато по Схема "Училищен плод" са постъпили предложения от повече от един производител, учебното заведение е длъжно да избере този от производителите, чиито производствени площи са разположени на разстояние до 100 километра от учебното заведение, а когато няма такъв производител или има повече от един – производителя, отглеждащ по-голям брой от продуктите, включени в схемата, съгласно приложение № 1а; при равен резултат и по двата критерия заявителят се избира от учебното заведение. По аналогичен начин не може да бъде установено и наличието на конкретната приложена хипотеза по чл. 13, ал. 5, т. 3 от същата Наредба, предвиждаща, че когато по Схема "Училищно мляко" са постъпили предложения от повече от един производител, учебното заведение е длъжно да избере този от производителите, чиято основна производствена база е сертифицирана да произвежда повече видове млечни продукти по БДС, включени в схемата, съгласно приложение № 4, при равен брой продукти – производителя, чиято продукция е сертифицирана по стандартите ISO и/или FSSC с по-нова версия на съответния сертификат, а при равен брой сертификати с еднаква версия – производителя, чиято производствена база се намира най-близко до съответното учебно заведение. При така установените факти правилно в обжалваното решение е прието, че не е установено изпълнение на задълженията по чл. 36 и чл. 36 АПК от страна на органа, съгласно които същият следва да издаде акт след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересуваните страни, като изясняване на фактите – т. е събирането на доказателства е в тежест на органа, а страните са длъжни да оказват съдействие на административните органи в този процес. При липсата на доказателства по преписката и неизлагане на конкретните фактически основания за постановяване на акта не може да бъде установено и дали в случая органът е изпълнил задължението си да провери и оцени събраните в хода на административното производство доказателства. Доказателства за наличие или липсата на предпоставките по чл. 13, ал. 5, т. т. 2 и 3 от Наредбата не са представени, при което твърденията в исковата молба за съобразяване органа с факта, че ответникът не е производител при приложена на л. 37 от делото регистрационна карта на земеделски стопанин на дружество "Анастасов 2" ООД не се подкрепят от събраните доказателства липсват и доказателства за останалите участници в проведените процедури, подали предложения, при което не може да бъде извършена преценка за постановяване на акта в съответствие с приложимата нормативна уредба. Липсват и доказателства за наличие на заявител - земеделски стопанин, произвеждащ най-малко два продукта включени в приложение № 1а от Наредбата, с което ответникът да се е конкурирал в проведената процедура, при което независимо, че декларативно в жалбата да е заявено, че същият не е представил доказателства, че отговаря на тези изисквания отново следва извод за неоснователност на наведените от касатора доводи. В касационната жалба са изложени твърдения относно факти, които органът счита, че са установени, но при липсата на доказателства същите са необосновани. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено при правилно приложение на закона. Същото е и обосновано – изводите на съда са базирани изцяло на доказателствата събрани в хода на производството, като изводите на съда са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в хода на производството деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи хонорар за един адвокат, като намира, че направеното възражение за прекомерност е неоснователно поради фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че този размер е близък до минималния такъв, определен нормативно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение