Решение № 8782 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2021 г.

Решение № 8782 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2021 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" – гр. Пловдив в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. И. Даритков срещу решение № 318/15.10.2021 г., постановено по адм. дело № 199/2021 г. по описа на Административен съд – гр. Смолян, с което по жалба на "Круиз Чепеларе" ЕООД – гр. Чепеларе Област Смолян е отменена заповед за принудителна административна мярка № ФК – 189 – 0382368/7.05.2021 г., издадена от посочения по – горе административен орган "запечатване на търговски обект – бензиностанция, находяща се в землището на гр. Чепеларе, местност "Аргиров хан" на път II – 86 за 3 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "r" ЗДДС". Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът погрешно е формирал вътрешното си убеждение при прилагане правилата на логиката, опитните правила и каузалните връзки между явленията, като това е довело до несъответствие между фактическите констатации на съда и установеното от събрания по делото доказателствен материал. До опорочаване на мотивите на обжалваното решение касационният жалбоподател твърди, че се е стигнало и вследствие правораздаване в противоречие със законовите норми, както и до необоснованост на съдебния акт. Излагат се съображения за законосъобразност на отменената от съда заповед за налагане на принудителна административна мярка с посочване на установените от административния орган факти за извършено нарушение. Изразява се несъгласие с изразеното становище от съда, че процесната заповед е незаконосъобразна поради противоречие с целта на закона. Цитира се съдебна практика на ВАС по адм. дела № 13586/2020 г., № 3435/2021 г., № 2136/2021 г., № 9008/2020 г. и № 10026/2020 г. на Върховния административен съд (ВАС). Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение и заплатената държавна такса за касационното обжалване. Прави се възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника и такова да се присъди в минимален размер. Ответникът по касационната жалба "Круиз Чепеларе" ЕООД – гр. Чепеларе Област Смолян чрез процесуалния си представител адв. Радева, я оспорва и моли да се остави без уважение касационната жалба и делото да бъде прекратено. Депозиран е и писмен отговор по делото. Претендира се присъждане направените за касационното производство разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена в преклузивния по чл. 211, ал. 1 АПК срок и от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени цитираната по – горе заповед за налагане на принудителна административна мярка, издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС за търговски обект "бензиностанция" и запечатването му за срок от 3 дни, първоинстанционният съд е приел, че е установено от приходните органи при извършена проверка, обективирана в протокол от 21.04.2021 г. различие на доставени количества горива (дизел) 22853, 60 л. по документи и отчетени от нивомерната измервателна система (НИС) на задълженото лице за периода 1.04.2021 г. – 13.04.2021 г., но към момента на издаване на заповедта за мярката, нарушението е било отстранено. Съдът е приел за установено по делото, че на 8.04.2021 г. управителят на "Круиз Чепеларе" ЕООД е направил опит със сканиране от баркод - четеца да подаде данните в НАП, както и, че същият ден е имало няколко доставки, от които само документа за процесната доставка не е приет поради "невалиден АДД номер". В тази връзка съдът е приел, че е налице нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, като в същото време според съда процесната заповед е незаконосъобразна, тъй като към момента на налагането й на 7.05.2021 г. извършеното нарушение е в минал период, т. е. било е преустановено. Изводът на съда е, че към момента на налагането на заповедта запечатването на обекта не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН. Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС регламентира налагането на принудителна административна мярка при неспазване на задължението за подаване на данни от ЕСФП по чл. 118 ЗДДС. От извършените от приходните органи две проверки на обекта – 21.04.2021 г. и 24.04.2021 г. се установява, че по доставката от 8.04.2021 г. на 23138 литра дизел, са подадени данни по чл. 118 ЗДДС до НАП за посоченото количество. Установено е от проверките, че дружеството не е подало данни само за електронния документ за доставка, каквото е изискването на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н – 18/3.02.2006 г. Следва да се посочи, че не е съобразено от и от административния орган, и от съда, че в чл. 59, ал. 3, т. 1 от цитираната наредба е регламентирано, че получателят по доставки на течни горива подава електронен документ за получаване, с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП, какъвто е наличен в обекта и това изрично е посочено и от касационния жалбоподател и от административния орган, постановил заповедта за принудителната административна мярка. В същия смисъл е и чл. 118, ал. 10, т. 5 ЗДДС. Освен това при извършените проверки от приходните органи в обект на дружеството изрично е посочено, че данни за горивото са подадени до НАП чрез ЕСФП (вж. протокол от извършена проверка на 24.04.2021 г.), но не е въведен документа с УКН, поради което в заповедта за принудителната административна мярка неправилно е прието неизпълнение на разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗДДС, като не са съобразени чл. 118, ал. 10, т. 5 ЗДДС и чл. 59, ал. 3, т. 1 от цитираната наредба. Позоваването в касационната жалба на съдебна практика на ВАС е неотносима за настоящия казус и и тя касае изложените в цитираните решения на ВАС мотиви относно срока на налаганите принудителни административни мерки. В този смисъл изложените в касационната жалба съображения не се отнасят до процесния правен спор, а представляват общи постановки при налагане на принудителни административни мерки. Относно искането на адв. Радева за прекратяване на делото, то е неоснователно. Разпоредбата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС предвижда прекратяване на мярката от органа по молба на административнонаказаното лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е заплатена изцяло. Прекратяване действието на наложената мярка зависи от проявена от страната активност и изпълнение на наложената административна санкция, но посочените обстоятелства са ирелевантни при преценката за законосъобразността на заповедта за налагане на принудителната административна. Предвид изложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно като краен резултат и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация се дължат направените разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 600 лв. съгласно представения списък за разноските по чл. 80 ГПК. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение на "Круиз Чепеларе" ЕООД, поради което също не следва да се уважава. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение