Решение № 11677 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2014 г.

Решение № 11677 от 2.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9658/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 227, ал. 2 от АПК.

Жалбоподателят "В." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ул. "Н. Ц." № 47, представлявано от Е. З., моли да бъде отменен РА № 031201037 от 31.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП-В. в частта му, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 72 147,66 лв. за данъчни периоди м. 08, 09, 10, 11.2011 г. по фактури за стоки и услуги, издадени от "И. г." ЕООД; "М. с." ЕООД; "С." ЕООД; "М. М" ЕООД; "С. П." ЕООД и "С." ЕООД и са определени задължения за ДДС в този размер главница и съответни лихви.

Поддържа, че РА в тази част е незаконосъобразен, тъй като не са обосновани фактическите констатации на органите по приходите, че фактурите не отразяват действително извършени доставки на стоки и услуги. Подробни съображения излага в жалбата си и в писмено становище.

Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП"-В., чрез юрк. К. Д., оспорва жалбата по съображения в писмена молба от 28.09.2016 г., като моли РА да бъде оставен в сила и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С решение № 11605/4.11.2015 г. по адм. д. № 9658/2014 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 227 от АПК е отменено изцяло Решение № 1309 от 5.06.2014 г. на Административен съд - В. по адм. д. № 1424/2014 г. с което е обявена нищожността на РА, като вместо него в една част е постановено отхвърляне на жалбата на "В." ЕООД против РА, в частта му, с която на дружеството е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 12.2009; м. 02 и 05.2010 и м. 05 и 08.2011 г. по фактури на "С. А." ЕООД, "Р. т." ЕООД, "Б. БГ" ЕООД, "ДМ И." ЕООД и "А. С. 2009" ЕООД, а в останалата част на спора делото е внесено за разглеждане в открито съдебно заседание за решаване по същество по чл. 227, ал. 2 от АПК. Дадени са указания на дружеството да представи писмени доказателства, цитирани и използвани при изготвянето на съдебно-счетоводната експертиза, приета при първото разглеждане на делото от Административния съд, но непредставени и при двете първоинстанционни разглеждания на спора от този съд.

1. Жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по шест фактури, издадени от "С." ЕООД - В. (на стр. 584 - 589), както следва:

• в размер на 9 200 лв. за данъчен период ноември 2011 г. по фактури № 001111 за корабна боя 5 000 литра и № 00...1112 от 30.11.2011 г. за стоманени проволки по опис 2 броя;

• в размер на 15 000 лв. за данъчен период 10.2011 г. по фактури № 00.. 301 от 10.10.11 г. за ремонт на корабни бутала, № 00.. 302 от 19.10.2011 г. за ремонт на дизел генератор по протокол и № 00.. 303 от 21.10.2011 г. за ремонт на цилиндрови глави по протокол;

• в размер на 11 000 лв. за данъчен период 09.2011 г. по фактура № 00.. 163 от 29.09.2011 г. за продажба на хидравлична помпа високо налягане, хидравличен цилиндър, хидравлични шпилки, анкерни шпилки по спецификация.

Размерът на ползвания данъчен кредит общо 35 200 лв. съответства на ДДС по фактурите. В четирите от фактурите е посочено, че плащането е направено по сметка, а по две от тях - комбинирано.

Доставчикът не е бил открит на декларирания данъчен адрес и не е представил никакви доказателства във връзка с фактурите.

В хода на ревизията жалбоподателят е представил доказателства, а именно: към фактура № 163 - протокол от 29.09.2011 г. за приемане на стоките в склад на "Ш." ЕООД (според удостовереното в протокола стоките са предадени в склада от "В." ЕООД) и протокол за връщането на стоките на 11.10.2011 г., митническа декларация от 11.10.2011 г. с получател М/К ХАГЕН, съгласно която стоки по фактура № 1 от 11.10.2011 г. са бил натоварени на кораб под панамски флаг. Посочената фактура № 1 не е представена по делото и не е ясно какъв е нейният предмет; към фактура № 301 от 10.10.11 г. - протокол от 16.09.2011 г. за приемане на 5 броя бутала в склад на "Ш." ЕООД, предадени от управителя на дружеството жалбоподател, протокол от 24.11.2011 г. за предаване на същите обратно на управителя на дружеството, износна бележка от 25.05.2011 г., с която се установява, че от главния механик на М/К "Л." е искано от началника на охраната на ТЕЦ Е. да бъде разрешено от М/К "Л." да се изнесат за ремонт различни вещи, сред които и четири бутала; към фактура № 302 от 19.10.11 г. - протоколи за приемането на стоката на склад в логистичен парк на "Ш." ЕООД на 16.09.2011 г. и връщането и на представител на дружеството на 24.11.2011 г., цитираната по-горе износна бележка от 25.05.2011 г. с която се установява, че от главния механик на М/К "Л." е искано от началника на охраната на ТЕЦ Е. да бъде разрешено от М/К "Л." да се изнесат за ремонт различни вещи, сред които и дизелов генератор; към фактура № 303 от 21.10.11 г. - служебна бележка, която удостоверява, че капитанът на М/К "Н." е поискал от началника на митница В. - Леспорт да разреши изнасяне от кораба на вещи за ремонт сред които и цилиндрови глави, протоколи съответно от 16.09.2011 г. и от 24.11.11 г. за предаването на стоката на склад от "В." ООД и за връщането и от "Ш." ЕООД; към фактура № 1112 и към фактура № 1111 от 30.11.2011 г. - протоколи от 30.11.11 и 13.12.11 за предаването на стоката на склад от "В." ООД и за връщането й от "Ш." ЕООД, митническа декларация с получател М/К "А.", удостоверяващи качването на стоки фактура на № 2 от 12.12.2011 г. на кораб под панамски флаг.

Жалбоподателят е посочил в писмени обяснения, че предаването на стоките от страна на доставчика е извършено с негов транспорт, а собствеността на стоките е прехвърлена в склад на "Ш.", където били приети от служителите.

Не е спорно, че фактурите са отразени в дневници за продажби и справки -декларации на доставчика.

1. Жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит за дан. период 04.2011 г. с размер на ДДС 900 лв. по фактура, издадена от "С." ЕООД - В. (л. 709 от преписката) за покупка на шланг, крайни изключватели и ел. четки. Сумата е платена в брой, издаден е касов бон от апарат, регистриран като такъв без стационарен обект. Като доказателство за реалността на доставката са представени два протокола за предаване на стоката в склад на "Ш." ЕООД от страна на "В." ООД и за връщането на стоката обратно, които са от една и съща дата - 29.04.2011 г. и митническа декларация, с получател М/К "А.", удостоверяващи качването на стоки фактура на № 1 от 28.04.2011 г. на кораб под панамски флаг - части за корабен двигател - 7 бр. и четири комплекта.

На доставчика е извършена насрещна проверка, при която е установено, че е регистриран по ЗДДС за съответния период, впоследствие е дерегистриран от 1.08.2011 г. по инициатива на орган по приходите; фактурата е била включена в дневника за продажби и СД; дружеството има регистрирани две наети лица като общи работници от 18 и 19.04.2011 г. По повод на извършвана ревизия на дружеството са издадени РД и РА, които са събрани по делото по искане на жалбоподателя. С РА обхващащ задължения за ДДС за дан. период 04.2011 г. е прието, че не са налице основания за корекции на данъчната основа на извършените доставки и на начисления данък.

1. Жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит по три фактури, издадени от "И. г." ЕООД - С. през август 2011 г. (л. 431 - 429 от преписката) - за дан. период 08.2011 г. в размер на 7 190.18 лв., две от които са за покупка на планетарен редуктор, а другата - за покупка на множество стоки като лагери, шпилки и други подобни.

Доставчикът не е бил открит на декларирания данъчен адрес и не е представил никакви доказателства във връзка с фактурите.

Не е било спорно, че дружеството е било регистрирано по ЗДДС за времето от към момента на издаване на фактурите, дерегистрирано е след това по инициатива на орган по приходите. Фактурите са били включени в дневници за продажби. Жалбоподателят е представил протоколи за приемане на стоките в склад на "Ш." ЕООД -и предаването им обратно и инвойс фактури, според които определени стоки са натоварени на М/К "А." а доставчика е била извършена ревизия по ЗДДС, обхващаща периода август 2011 г. За периода е посочено, че са декларирани облагаеми доставки на стойност 444 869.40 лв. и ДДС 88 973.88 лв., сред които са и доставките към жалбоподателя. Посочено е, че данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данък в данъчен документ, затова начисления данък е дължим, независимо от установените липси на извършените доставки по издадените фактури.

1. Жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит по три фактури, издадени от "С. П." ЕООД - Б. (л. 681, 687 и 693) за дан. период 09.2011 г. в размер на 15 000 лв. за ремонт на цилиндрови глави, 3 бр. бутала главен двигател по приложен протокол и на въздушен компресор. Към фактурите са представени от жалбоподателя съответните протоколи за предаването на стоките в склад на "Ш." ЕООД от страна на жалбоподателя и за връщането на стоките, както и служебна бележка която удостоверява, че капитанът на м/к "Н." е поискал на 22.06.2011 гг от началника на М. В. Л. разрешение за изнасяне от корола на цилиндрови глави за ГД - 3 броя, въздушен компресор - два вида, автоматичен маслен филтър и електрически табла, както и акт за натоварване от 24.11.2011 г., удостоверяващ, че на борда на м/к "А." са натоварени определени вещи. На доставчика е извършена насрещна проверка, при която е установено, че дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС служебно от 9.12.2011 г. Дружеството е включило в дневника за продажби за м. 09.2011 г. трите фактури.

1. Жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит по шест фактури, издадени от "М. - М" ЕООД през м. март 2011 г. в размер на 12 714.66 лв. (л. 287 - 292) за покупка на бутална помпа, корабна боя, охладители, ежектор с помпа, уплътнения. На доставчика е извършена насрещна проверка. Установено е, че дружеството е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите, считано от 11.05.2011 г. Фактурите са отразени в СД и дневниците за продажби. По писмени обяснения на законния представител на жалбоподателя собствеността на стоките е прехвърлена в склад на "Ш." ЕООД, където са приети от служителите. Транспортът на стоките бил за сметка на доставчика, като същият бил включен в продажната цена на стоката. На доставчика не е извършвана ревизия по ЗДДС, обхващаща периода 03.2011 г.

1. Жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит през дан. период 08.2011 г. в размер на 1 143.25 лв. по фактура № 0.. 1120 от 31.08.2011 г., издадена от "М. с." ЕООД - Лом (на л. 225) за покупка на различни стоки - зъбно колело, уплътнение, силиконова гарнитура и други подобни. Насрещната проверка на доставчика е установила, че дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 26.09.2011 г. по инициатива на орган по приходите. Изготвеното искане за представяне на документи и обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК след неуспешни опити да се връчи на адрес. В указания срок не са представени нито обяснения, нито документи. В последствие са входирани документи, в които е посочено, че за доставките на стоките са съставени протоколи и фактури. Протоколите удостоверяват внасяне на стоки в склад на "Ш." ЕООД от страна на жалбоподателя и връщане на стоките. Обяснението на представителя на жалбоподателя за тези доставки е същото, като за обсъдените по-горе - стоките били предадени в склад на "Ш." ЕООД и с транспорт на доставчика, който бил включен в цената. За август 2011 г. на доставчика не е извършвана ревизия по ЗДДС.

При първоначалното разглеждане на делото е прието без оспорване заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което е установило, че в счетоводството на ревизираното лице по счетоводна сметка "304-Стоки" е заведена аналитична отчетност по видове стоки и количества, което позволява да се направи извод, че стоките и резултатът от услугите по фактурите на посочените доставчици са послужили за последващи облагаеми доставки. Предметът на фактурите е включен в издадената фактура № 281 от 6.02.2012 г., издадена от ревизираното дружество с получател "С. И. л." /шипингова компания, представляваща няколко корабособственика във връзка с ремонтни услуги/. Вещото лице е установило, че тази фактура е осчетоводена от ревизираното дружество и по нея са отразени приходи от продажбата на посочения предмет. Фактурата, макар цитирана от вещото лице при първото разглеждане на делото пред АС, е представена едва в настоящото производство и от съдържанието й се вижда пълно съвпадение на предмета на процесните фактури с този на последващата доставка с изпълнител ревизираното лице. В експертизата са обсъдени и представените в настоящото производство допълнителни доказателства за реализацията на спорния предмет- легализирани преводи на инвойси и ЕАД пред М. В. за износ на стоките и натоварването им на конкретни моторни кораби.

Представените в ревизионното производство протоколи за получаване на стоките в склад на фирма-трето лице, преценени в съвкупност с писмените обяснения на представляващия ревизираното дружество относно мястото на прехвърляне на собствеността потвърждават, че предметът на доставките е получен реално от ревизираното дружество. Никакви данни в ревизионното производство не са събрани, че родово-определените стоки може да са били доставени на РЛ от лица, различни от доставчиците, а последващата реализация на предмета на доставките, получени именно от издателите на фактурите, е доказана. При това, мотивите на органите по приходите за отказ на право на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици поради неоткриването им на декларираните данъчни адреси, липса на доказателства за транспортиране на стоките и относно произхода на стоките преди преките доставки противоречи на трайната практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, съгласно която добросъвестният получател по облагаема доставка не може да бъде санкциониран с отказ на претендираното право поради недоказване на обстоятелства относно това откъде доставчикът се е снабдил с процесната стока или как я е транспортирал.

Обратно на поддържаното от органите по приходите, настоящият съдебен състав по съществото на спора намира, че ревизираното лице разполага с достатъчно подробни фактури, описващи ясно предмета на доставките, по които не е спорно плащането на данъчната основа и ДДС; доказано е получаването на предмета на фактурите от получателя по тях и използването на този предмет в независимата икономическа дейност на жалбоподателя чрез последващи облагаеми доставки. Обстоятелството, че последващата доставка е облагаема със ставка нула, само по себе си, не е достатъчно, за да се приеме, че ревизираното дружество знае или не е могло да не знае, че участва в данъчна измама, щом това не е установено въз основа на обективни данни.

Предвид изложеното, макар издаден от компетентен орган и при спазване на процесуалните правила, РА в посочената част е незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон и следва да бъде отменен.

Водим от горното и на осн. чл. 227, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение