Решение № 6415 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2009 г.

Решение № 6415 от 16.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1811/2009 г., II о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район "Централен" при община Пловдив срещу решение № 1276 от 03.12.2008 г. по адм. дело № 1732/2008 г. на Административен съд Пловдив, като са изложени доводи за неговата недопустимост, необоснованост и незаконосъобразност. Ответниците по касационната жалба не са изразили становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същества е неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и приема за установено следното: С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно решение № РД-08-752 от 22.07.2008 г. на кмета на община Пловдив, район Централен, с което е поправена очевидна фактическа грешка в заповед № РД-08-448 от 29.04.2008 г. на кмета на община Пловдив район Централен. От данните по делото се установява, че в процеса на административното производство е представен чрез управителя на търговското дружество "Инвестпродукт" ООД, Петър Георгиев нотариалния акт, от който се установява, че недвижимият имот предмет на заповедта, която поправка по реда на очевидна фактическа грешка е направена с оспореното решение е собственост на търговското дружество, а не физическото лице - Петър Георгиев. Тъй като в заповедта се посочват субектите на правоотношението, то незаконосъобразно е административния орган да ги замени по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК. Юридическото лице е персонифициран субект с правна самостоятелност и по никакъв начин не би могло да се идентифицира с управителя, който има само функции на управление и представителство. С обоснования извод, че в случая не се установява несъответствие между действителната воля на органа издал административния акт и обективираното в него съдържание, съдът е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка и е постановил обжалваното решение, което е правилно. Воден от изложеното, Върховният административен съд, второ отделение приема, че обжалваното решение е правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила, поради което