Решение № 17728 от 30.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2019 г.

Решение № 17728 от 30.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2019 г., VIII о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "НТЛ Хемикъл консултинг България" ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 2827/24.04.2019 г. по адм. д. № 13501/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22002216008119-091-001/11.07.2017 г. на ТД на НАП-С., с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. 39 253, 50 лв с 11 124, 25 лв лихви. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмено становище. Моли РА да бъде отменен, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 3750 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22002216008119-091-001/11.07.2017 г. на ТД на НАП-С., с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2014 г. 39 253, 50 лв с 11 124, 25 лв лихви поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 2, чл. 10, ал. 1 и чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО с осчетоводени разходи по фактури за технически консултантски услуги по два договора и маркетинг консултации по трети договор за представителство, доставките по които не са осъществени и фактурите не отразяват вярно стопанските операции. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за ревизирания период. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба, и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. Обосновано съдът е приел, че не е доказано изпълнение по представените договори с изпълнители физически лица от Южна Корея и Малайзия, след като липсват писмени доказателства за изпълнение на възложените с договорите технически консултантски услуги и маркетингово представителство. Приложената кореспонденция по имейл не установява действително изпълнение на технически консултантски услуги на клиенти на ревизираното лице и постигнати резултати от представителство на ревизираното лице чрез сключени договори с посочени от представителя съконтрагенти. Съдът е обсъдил доказателствената стойност на събраните доказателства и обосновано е приел, че разликите в съдържанието на договорите, представени в ревизионната преписка и техните копия, представени в съдебната фаза компрометира достоверността на договорите и съществуването на правоотношения между страните по тях. Приложените разписки за плащане на трите физически лица са подписани с един и същ подпис и не установяват плащане по тях. Изводът се подкрепя от липсата на счетоводни данни за плащане на датите в разписките. По договорите възнагражденията се определят на дни и като процент от резултатите от изпълнение на договорите. Не са представени доказателства за резултатите от изпълнение на договорите, за дните в които са изпълнявани, поради което посочените във фактурите суми не могат да бъдат обвързани с представените договори. Правилно органите по приходите и съдът са приели, фактурираните разходи не са документално обосновани, след като не е доказано изпълнение на услуги по фактурите, както и извършено плащане на разходите по тях, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО е увеличен финансовия резултат на дружеството с разходите по фактурите, които не са документално обосновани и не отразяват вярно стопанските операции по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Законосъобразен е изводът на съда, че е налице и хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция 2041, ЗЗ лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,