Решение № 7564 от 19.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4305/2024 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 във вр. с чл. 83, ал. 4 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив срещу решение 2231/07.03.2024 г. на Административен съд Пловдив по адм.д. 2128 по описа за 2023 г., с което е отменен акт за дерегистрация по ЗДДС 160992302502678/29.05.2023 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив. Касаторът заявява общо трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на предпоставките на чл. 176, т. 1 от ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС на данъчнозадълженото лице. Изразява убеждение, че в производството по издаване на акта за дерегистрация са използвани способите по ДОПК за намирането на данъчния субект на адреса за кореспонденция, а проверките са удостоверени надлежно в протоколи със съдържанието по чл. 50, ал. 2 ДОПК, чиято материална доказателствена сила съдът не е зачел. Позовава се на правилото на чл. 32, ал. 1 ДОПК за дължимият период от време между проверките. Отрича значението за избраното основание за дерегистрация на факта на посочване от задълженото лице на електронен адрес. Иска отмяна на първоинстанционното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу акта за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Претендират деловодни разноски. Ответникът по касация Дизайн строй 23 ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Пловдив административен акт е разпоредено прекратяване на регистрацията по ЗДДС на Дизайн строй 23 ЕООД на основание чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б във вр. с чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Фактическо основание за издаване на акта е невъзможността да бъде открит данъчния субект на адреса за кореспонденция при две посещения. При оспорването по административен ред решаващият орган е насложил и основанията за дерегистрация по чл. 176, т. 3 ЗДДС невнесен косвен данък по две СД; чл. 176, т. 4 ЗДДС наличието на непогасени публични задължения в размер 5 592.55 лева, надхвърлящи стойността на активите му /дружеството не притежавало активи/ и чл. 176, т. 6 ЗДДС дружеството не представяло или не осигурявало достъп до издадени или съставени от него оригинални счетоводни документи, изискани от органа по приходите. С обжалваното решение на административния съд е отменен актът за дерегистрация. Първостепенният съд е приел, че не са осъществени предпоставките за дерегистрация по инициатива на приходната администрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС. Позовал се е на правилото на чл. 28, ал. 1, т. 2 ДОПК, за да припознае вписаният в Търговския регистър адрес на управление на юридическото лице, като негов адрес за кореспонденция. Приел е, че проверки на този адрес са извършени от органите по приходите в рамките на 7 работни дни на 03.05.2023 г. и на 15.05.2023 г., като протоколите документиращи проверките не удостоверяват задълбочено търсене на възможност лицето да бъде открито. Черпил е аргументи от разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ДОПК, за да обвърже последиците от неоткриването на данъчния субект за повече от 30 дни при съпоставка с 11-те календарни дни, за които са проверките на жалбоподателя. Заявил е очакване за активност на администрацията да осъществи връзка на декларирания електронен адрес, за да се осигури извършване на проверката на адреса за кореспонденция. В мотивите на съдебния акт са обсъдени и въведените с юрисдикционния акта допълнителни основания за дерегистрация за целите на ДДС, макар съдът да е отрекъл правомощието на решаващия орган да потвърди оспорения акт на различни от посочените в него фактически основания. Прието е, че горестоящият орган по приходите може да допълни мотивите на първоначалния акт. Отречено е установяването на нововъведените основания за дерегистрация. Решението е правилно. Съдържанието на прекратяването на регистрацията по ЗДДС и нейните последици са уредени в чл. 106, ал. 1 от ЗДДС. Дерегистрацията се изразява в забрана за данъчния субект да начислява ДДС и да приспада данъчен кредит след датата на прекратяване на регистрацията, освен ако законът предвижда нещо различно /с арг. от чл. 83, ал. 3 от ДОПК актът за дерегистрация поражда действие от деня на връчването му/. Регистрацията се прекратява по инициатива на регистрираното лице или на приходната администрация /чл. 106, ал. 2 от ЗДДС/. В хипотезите на задължителна дерегистрация по чл. 107 от ЗДДС администрацията действа в условията на обвързана компетентност, а в тези по чл. 176 във вр. с чл. 106, ал. 2, т. 2, б. б от ЗДДС упражнява дискреция. Процесуални правила относно вписването в специалните регистри /като този по ЗДДС/ се съдържат в чл. 83 от ДОПК. Относно оспорването на актовете в регистрационното производство е приложим редът за оспорване на РА /вж. чл. 83, ал. 4 от ДОПК/. Систематичното място на чл. 176 в гл. ХХV от ЗДДС, уреждаща правомощията на органите по приходите за предотвратяване на данъчни измами, определя юридическите факти, представляващи основания за дерегистрация по преценка на администрацията, като източник на опасност от загуба на данъчни приходи. Основание за дерегистрация по чл. 176, т. 1 от ЗДДС е невъзможността регистрираното лице да бъде открито по реда на ДОПК на посочения от него адреса за кореспонденция и може да се приеме като последица от неизпълнение на задължението за съдействие по чл. 42, ал. 1 от ДОПК, елемент от което е осигуряването на достъп до подлежащия на контрол обект. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанциония съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. Административният съд не е допуснал опущения в процеса на доказване. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. По общото правило на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК за администрацията е обвързаността да установи осъществяването на предпоставките за издаване на утежняващия административен акт за прекратяване на регистрацията по ЗДДС. Не е убедително доказването на невъзможността регистрираното лице да бъде открито на посочения от него адрес на кореспонденция с протоколите за посещенията на този адрес. Съдът е съобразил материалната доказателствена сила по чл. 186 ГПК на официалните свидетелстващи документи протоколите по чл. 50 ДОПК. С тези информационни източници се установява отсъствието на представител на ДЗЛ на адреса за кореспонденция към два момента в рамките на 11 календарни дни. С арг. от чл. 28, ал. 4 ДОПК при отсъствие от адреса за кореспонденция за не повече от 30 дни законните представители на ЮЛ и ЕТ нямат задължение да упълномощават лице, на което да се връчват съобщенията и другите актове. Затова и отсъствие на законен представител на задълженото лице за по-кратък период, дори да е осуетило откриването (колкото и да е условно при социалните дадености, които не се материализират физически), не представлява невъзможност за откриване по чл. 176, т. 1 ЗДДС. Правилно съдът е отбелязал, че възможността за откриване на данъчния субект е функция и на активността на администрацията при използване на съвременни средства за комуникация вместо да се сведе очакването за откриване само при търсене на място. Неотносимо към фактическото основание за дерегистрация е позоваването на разпоредбата на чл. 32 от ДОПК. С нея се урежда редът за връчване, когато лицето не е намерено на адреса за кореспонденция. Предпоставките на чл. 32, ал. 1 от ДОПК за връчване чрез прилагане към досието са сходни с тези за дерегистрацията по чл. 176, т. 1 от ЗДДС - ненамиране на лицето на адреса за кореспонденция /по ДОПК при най-малко две посещения през 7 дни/. В тази хипотеза на връчване е дължимо наред с посещенията на адреса /чл. 32, ал. 2 ДОПК/, да се постави съобщение за връчването /чл. 32, ал. 4 ДОПК/ и да се изпрати писмо с обратна разписка и електронно съобщение /чл. 32, ал. 5 ДОПК/. Касаторът се позовава избирателно на правилото на чл. 32, ал. 1 ДОПК, като игнорира отсъствието на останалите елементи от динамичния фактически състав на този вид връчване по чл. 32, ал. 4-6 ДОПК. Съобразени с материалния закон са и решаващите мотиви на административния съд за дължимо при упражнена дискреция обосноваване от административния орган на решението му за прилагане на ограничението в правната сфера на адресата на акта /арг. чл. 4, ал. 2 АПК/ и за съобразяване на принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Липсват фактически основания в акта за дерегистрация, обвързани с предотвратяването на данъчни измами, каквато следва да е целта му предвид ситуирането на разпоредбата в структурата на нормативния акт. Без да е дефинирана целта на акта, причинените с него вреди са явно несъизмерими с мислимата такава и с арг. от чл. 6, ал. 5 АПК административният орган е следвало да се въздържи от издаването му. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение