Решение № 666 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2011 г.

Решение № 666 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7240/2011 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК Североизточен район, чрез процесуалния представител юрк. Нина Бенева, срещу решение № 35 от 18.04.2011 г., постановено по адм. д. № 37/2011 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отменена заповед № ДК-02-СИР-13/11 януари 2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на община Велики Преслав, е представил писмена защита, в която излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Шумен е образувано по жалба на кмета на община Велики Преслав срещу заповед № ДК-02-СИР-13/11.01.2011 г. на началника на РДНСК Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Столова с кухня, склад и навес пред столова", находящ се в поземлен имот № 000145 по Картата за възстановена собственост в землището на с. Виница, община Върбица. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Поради това е отменил оспорената пред него заповед. Решението е неправилно. Изводите на съда, че административният орган е издал оспорената заповед, без да изясни всички обстоятелства от значение за издаването й, не намират опора в доказателствата по делото. По делото е установено, че строежът - предмет на заповедта на началника на РДНСК Североизточен район, е изграден около 1982 г. и представлява масивна едноетажна сграда с размери в план 15.40/9.25 м с височина 2.00 - 4.00 м. Конструкцията представлява основи от бетонови блокчета, бетонова плоча, смесена конструкция от дърво и тухлени зидове и дървен едноскатен покрив, покрит с вълнообразни етернитови плоскости. Пред сградата е изградена площадка от бетонова настилка и покритие от мозайка и тротоарни плочки. Над тази площадка е изграден дървен навес с едноскатен покрив, покрит с ламарина с размери в план 8.7/4.4 м и височина 2.2 - 3.80 м. От западната страна на столовата е изградена пристройка с размери в план 2.9/3.30 м и височина 1.90 м. От западната страна на навеса е изградена масивна сграда с размери 2.3/1.75 м и височина 1.90 м с двускатен дървен покрив, покрит с етернит. Строежът се намира в землището на с. Виница, около язовир "Тича". Установено е също така, че за строежа не са одобрявани проекти и не е издавано разрешение за строеж, а за терена, върху който е изпълнен описания строеж не са одобрени регулационен и застроителен план и ПУП или застроително разрешение по реда на чл. 98 от ППЗТСУ (отм.). Съгласно Акт за публична общинска собственост № 422 от 21.07.2006 г., процесният строеж - столова с кухня, склад и навес пред столова, е собственост на община Велики Преслав и се ползува за почивна база предвид посоченото в цитирания акт. В него е посочено и местонахождението на посочените обекти - част от почивната база - в землище с. Виница, община Върбица, при граници път и охранителна зона на язовир "Тича". При така установените факти касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както е приел и административния съд. Строежът е изпълнен без да са издавани строителни книжа - одобряване на проект и разрешение за строеж, както и без одобрен план за регулация и застрояване или застроително решение към момента на изпълнението му. Това прави строежа незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 от ЗУТ, както е квалифициран от административния орган в процесната заповед, и съответно подлежи на премахване. Заповедта е издадена въз основа на съставени констативни актове съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, връчени на общината, която е упражнила правото си да направи възражение по тях, поради което са спазени административнопроизводствените правила по издаването й. Административният орган не е допуснал нарушение на тези правила, както необосновано е приел административния съд, тъй като събиране на исканите доказателства от общината не представляват установяване на факти и обстоятелства имащи значение за установяване на законността на строежа или търпимостта му. Проведената процедура по промяна предназначението на терена, върху който се намира строежа по процесната заповед, не е релевантен факт за установяване на обстоятелството дали строежът е законен или търпим. Търпимостта на даден строеж се установява с оглед одобрен ПУП - план за регулация и план за застрояване, какъвто в случая не е одобряван, независимо от промяна предназначението на земята. След като не е одобряван ПУП или застроително решение по чл. 98 от ППЗТСУ (отм.), то строежът не е допустим, включително и по чл. 108 и чл. 122 от ППЗТСУ (отм.), поради което неприложима е разпоредбата на § 16, ал. 1 ДР на ЗУТ, както законосъобразно е приел административният орган. Неправилно е и приетото от съда, че строежът не е индивидуализиран, тъй като в заповедта на началника на РДНСК Североизточен район е записано, че е изграден в поземлен имот № 000145 по Картата за възстановена собственост, а в действителност е установено, че попада в имот № 000136, собственост на едноличен търговец, и в имот № 000948, собственост на общината, както и че в района не е одобрявана санитарно-охранителна зона и че не попада в чашката на язовир "Тича". Тези несъответствия са несъществени и не водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. Предмет на същата е премахването на незаконния строеж, за който е установено, че няма издавани строителни книжа, както и че за терена не е одобряван ПУП и застроително решение, спрямо които да бъде установено дали строежът е търпим. Освен това последният е индивидуализиран и няма никакъв спор по отношение на това, кой е той и къде се намира, поради което неточното посочване на имота няма съществено значение за неговата индивидуализация, както и за изпълнение в бъдеще на заповедта, при влизането й в сила. С оглед горното оспорената заповед на началника на РДНСК Североизточен район е издадена при правилно прилагане на материалноправните норми и при спазване на административнопроизводствените правила. Като е приел обратното съдът е постановил необосновано решение при неправилно прилагане на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това неправилното решение ще следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което подадената от община Велики Преслав жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,